Граждански процесуален кодекс

чл. 1 ГПК
Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.

чл. 2 ГПК
Дължимост на защита и съдействие
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

чл. 3 ГПК
Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

чл. 4, ал. 1 ГПК
Съдебен език, преводачи и тълковници
Чл. 4. (1) Съдебният език е българският.

чл. 4, ал. 3 ГПК
Съдебен език, преводачи и тълковници
Чл. 4. [...] (3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.

чл. 5 ГПК
Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

чл. 6 ГПК
Диспозитивно начало
Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

чл. 6, ал. 1 ГПК
Диспозитивно начало
Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.

чл. 6, ал. 2 ГПК
Диспозитивно начало
Чл. 6. [...] (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

чл. 7 ГПК
Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
(3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

чл. 7, ал. 1 ГПК
Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК
Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

чл. 7, ал. 2 ГПК
Служебно начало
Чл. 7. [...] (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

чл. 7, ал. 3 ГПК
Служебно начало
Чл. 7. [...] (3) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

чл. 8 ГПК
Състезателно начало
Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

чл. 8, ал. 1 ГПК
Състезателно начало
Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.

чл. 8, ал. 2 ГПК
Състезателно начало
Чл. 8. [...] (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.

чл. 8, ал. 3 ГПК
Състезателно начало
Чл. 8. [...] (3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

чл. 9 ГПК
Равенство на страните
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.

чл. 10 ГПК
Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

чл. 11 ГПК
Публичност и непосредственост
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

чл. 12 ГПК
Вътрешно убеждение
Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.

чл. 13 ГПК
Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

чл. 14 ГПК
Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

чл. 14, ал. 1 ГПК
Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.

чл. 15 ГПК
Проверка на подведомствеността
Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

чл. 15, ал. 1 ГПК
Проверка на подведомствеността
Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.

чл. 15, ал. 2 ГПК
Проверка на подведомствеността
Чл. 15. [...] (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

чл. 16 ГПК
Спор за подведомственост
Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд.

чл. 17 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

чл. 17, ал. 1 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.

чл. 17, ал. 2 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК
Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. [...] (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

чл. 18 ГПК
Съдебен имунитет
Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
1. при отказ от съдебен имунитет;
2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;
3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;
4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;
5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.

чл. 19 ГПК
Арбитражно споразумение
Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

чл. 19, ал. 1 ГПК
Арбитражно споразумение
Чл. 19. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

чл. 20 ГПК
Състав на съда
Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните-в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.

чл. 21, ал. 5 ГПК
Съвещание
Чл. 21. [...] (5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.

чл. 22 ГПК
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1-5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.

чл. 22, ал. 1 ГПК
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК
Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице: [...]
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

чл. 23, ал. 3 ГПК
Процедура по отвода
Чл. 23. [...] (3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

чл. 25 ГПК
Съдебни поръчки
Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.
(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.

чл. 26 ГПК
Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

чл. 26, ал. 1 ГПК
Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

чл. 26, ал. 2 ГПК
Страни
Чл. 26. [...] (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

чл. 26, ал. 3 ГПК
Страни
Чл. 26. [...] (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.

чл. 26, ал. 4 ГПК
Страни
Чл. 26. [...] (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

чл. 27, ал. 1 ГПК
Процесуална правоспособност
Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

чл. 27, ал. 2 ГПК
Процесуална правоспособност
Чл. 27. [...] (2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет.

чл. 28, ал. 4 ГПК
Процесуална дееспособност
Чл. 28. [...] (4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители-родители или настойници.

чл. 29 ГПК
Особено процесуално представителство
Чл. 29. (1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
(3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

чл. 29, ал. 3 ГПК
Особено процесуално представителство
Чл. 29. [...] (3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.

чл. 29, ал. 4 ГПК
Особено процесуално представителство
Чл. 29. [...] (4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.

чл. 29, ал. 5 ГПК
Особено процесуално представителство
Чл. 29. [...] (5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

чл. 30, ал. 1 ГПК
Представителство на юридически лица
Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.

чл. 31 ГПК
Представителство на държавата
Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
(2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

чл. 31, ал. 1 ГПК
Представителство на държавата
Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.

чл. 31, ал. 2 ГПК
Представителство на държавата
Чл. 31. [...] (2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

чл. 32 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
5. други лица, предвидени в закон.

чл. 32, т. 1 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;

чл. 32, т. 2 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
2. родителите, децата или съпругът;

чл. 32, т. 2, предл. второ ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
2. родителите, децата или съпругът;

чл. 32, т. 3 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;

чл. 32, т. 4 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: [...]
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;

чл. 33, изр. 1 ГПК
Пълномощно
Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.

чл. 33, изр. 2 ГПК
Пълномощно
Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.

чл. 34 ГПК
Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
(3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.
(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

чл. 34, ал. 1 ГПК
Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

чл. 34, ал. 2 ГПК
Представителна власт
Чл. 34. [...] (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

чл. 34, ал. 3 ГПК
Представителна власт
Чл. 34. [...] (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.

чл. 34, ал. 4 ГПК
Представителна власт
Чл. 34. [...] (4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

чл. 35 ГПК
Оттегляне на пълномощието
Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

чл. 36 ГПК
Отлагане на делото при прекратяване на представителството
Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

чл. 37 ГПК
Адресат
Чл. 37. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.

чл. 38 ГПК
Адрес за връчване
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв-на постоянния.

чл. 38, изр. 1 ГПК
Адрес за връчване
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв-на постоянния.

чл. 39 ГПК
Връчване на представител
Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията-съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.
(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.
(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

чл. 39, ал. 1 ГПК
Връчване на представител
Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията-съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

чл. 40 ГПК
Съдебен адресат
Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията-съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

чл. 40, ал. 2 ГПК
Съдебен адресат
Чл. 40. [...] (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

чл. 41 ГПК
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

чл. 41, ал. 1 ГПК
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

чл. 41, ал. 2 ГПК
Задължение за уведомяване
Чл. 41. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК
Задължение за уведомяване
Чл. 41. [...] (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

чл. 42 ГПК
Връчител
Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.
(3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.
(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

чл. 42, ал. 1 ГПК
Връчител
Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

чл. 43 ГПК
Начини на връчване
Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.

чл. 44 ГПК
Удостоверяване на връчването
Чл. 44. (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма-с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса-с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка.
(3) Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им.

чл. 44, ал. 1 ГПК
Удостоверяване на връчването
Чл. 44. (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

чл. 44, ал. 2, изр. 2 ГПК
Удостоверяване на връчването
Чл. 44. [...] (2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма-с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса-с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка.

чл. 45 ГПК
Лично връчване
Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.

чл. 45, изр. 2 ГПК
Лично връчване
Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се смята за лично връчване.

чл. 46 ГПК
Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

чл. 46, ал. 1 ГПК
Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

чл. 46, ал. 2 ГПК
Връчване на друго лице
Чл. 46. [...] (2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.

чл. 47 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(7) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп-чрез залепване на уведомление.

чл. 47 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. [...] (7) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна както и за връчване на заповед за изпълнение.

чл. 47, ал. 1 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

чл. 47, ал. 2 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. [...] (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

чл. 47, ал. 5 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. [...] (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

чл. 47, ал. 6 ГПК
Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. [...] (6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

чл. 48, ал. 1 ГПК
Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК
Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

чл. 48, ал. 2 ГПК
Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. [...] (2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

чл. 49 ГПК
Място на връчване
Чл. 49. Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.

чл. 50 ГПК
Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

чл. 50, ал. 2 ГПК
Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. [...] (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

чл. 50, ал. 4 ГПК
Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. [...] (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

чл. 50, ал. 4, предл. второ ГПК
Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. [...] (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

чл. 51, ал. 2 ГПК
Връчване на адвокат
Чл. 51. [...] (2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

чл. 51, ал. 3 ГПК
Връчване на адвокат
Чл. 51. [...] (3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.

чл. 53 ГПК
Връчване на пребиваващи в страната чужденци
Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

чл. 55 ГПК
Образци
Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.

чл. 56, ал. 2 ГПК
Призовки
Чл. 56. [...] (2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

чл. 56, ал. 3 ГПК
Призовки
Чл. 56. [...] (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК
Призовки
Чл. 56. [...] (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

чл. 57 ГПК
Съдържание на призовката
Чл. 57. В призовката се посочват:
1. съдът, който я издава;
2. името и адресът на призовавания;
3. по кое дело и в какво качество се призовава;
4. мястото и времето на заседанието, и
5. законните последици от неявяването.

чл. 58 ГПК
Ред за връчване на призовките
Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.

чл. 59 ГПК
Определяне на сроковете
Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

чл. 59, ал. 1 ГПК
Определяне на сроковете
Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

чл. 60, ал. 6 ГПК
Изчисляване на сроковете
Чл. 60. [...] (6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

чл. 61, ал. 1 ГПК
Спиране на срока
Чл. 61. (1) При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

чл. 62, ал. 1 ГПК
Изтичане на срока
Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

чл. 62, ал. 2 ГПК
Изтичане на срока
Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.

чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК
Изтичане на срока
Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.

чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК
Изтичане на срока
Чл. 62. [...] (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.

чл. 63 ГПК
Продължаване на срока
Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
(2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

чл. 63, ал. 1 ГПК
Продължаване на срока
Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК
Продължаване на срока
Чл. 63. [...] (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

чл. 63, ал. 3 ГПК
Продължаване на срока
Чл. 63. [...] (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

чл. 64 ГПК
Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

чл. 64, ал. 1 ГПК
Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

чл. 64, ал. 2 ГПК
Условия
Чл. 64. [...] (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

чл. 64, ал. 4 ГПК
Възстановяване на срокове - Условия
Чл. 64. [...] (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

чл. 66, ал. 2 ГПК
Процедура
Чл. 66. [...] (2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.

чл. 68 ГПК
Цена на иска
Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

чл. 69 ГПК
Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания-търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение-една четвърт от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем-наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време-сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи-сборът на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

чл. 69, ал. 1 ГПК
Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания-търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение-една четвърт от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем-наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време-сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи-сборът на платежите за три години.

чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК
Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е: [...]
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;

чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е: [...]
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2;

чл. 69, ал. 2 ГПК
Размер на цената на иска
Чл. 69. [...] (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

чл. 70, ал. 1 ГПК
Определяне на цената на иска
Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.

чл. 70, ал. 2 ГПК
Определяне на цената на иска
Чл. 70. [...] (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 70, ал. 3 ГПК
Определяне на цената на иска
Чл. 70. [...] (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

чл. 71 ГПК
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

чл. 71, ал. 1 ГПК
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.

чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.

чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.

чл. 71, ал. 2 ГПК
Задължение за такси и разноски
Чл. 71. [...] (2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.
[Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.:]
(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

чл. 72 ГПК
Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.
(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

чл. 72, ал. 1 ГПК
Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.

чл. 72, ал. 2 ГПК
Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. [...] (2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

чл. 73 ГПК
Държавни такси
Чл. 73. (1) Държавните такси са прости и пропорционални.
(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

[Редакция към ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.:]
(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.

чл. 73, ал. 3 ГПК
Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 73. [...] (3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата.

чл. 73а ГПК
Такси по изпълнението
Чл. 73а. (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:
1. до 10 на сто от минималната работна заплата - 30 на сто от минималната работна заплата;
2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата - 40 на сто от минималната работна заплата;
3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата - 50 на сто от минималната работна заплата;
4. от 50 на сто до една минимална работна заплата - 70 на сто от минималната работна заплата;
5. от една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната работна заплата;
6. от две до три минимални работни заплати - 90 на сто от минималната работна заплата.
(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.
(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.

чл. 74, изр. 1 ГПК
Изменение на искането
Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

чл. 75 ГПК
Определяне на разноските
Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.

чл. 76 ГПК
Предварително внасяне на разноските
Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

чл. 76, изр. 1 ГПК
Предварително внасяне на разноските
Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

чл. 77 ГПК
Принудително събиране на разноски
Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

чл. 78 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
(9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

чл. 78, ал. 1 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

чл. 78, ал. 2 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

чл. 78, ал. 3 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

чл. 78, ал. 4 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

чл. 78, ал. 5 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

чл. 78, ал. 6 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

чл. 78, ал. 7 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

чл. 78, ал. 8 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

[Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.:]
(8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

[Редакция към ДВ, бр. 59/2007:]
(8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

чл. 78, ал. 9 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

чл. 78, ал. 10 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

чл. 78, ал. 11 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 78. [...] (11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

чл. 79 ГПК
Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
(3) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

чл. 79, ал. 1 ГПК
Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

чл. 79, ал. 2 ГПК
Разноски по изпълнението
Чл. 79. [...] (2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

чл. 80 ГПК
Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

чл. 80, изр. 1 ГПК
Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

чл. 80, изр. 2 ГПК
Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

чл. 81 ГПК
Присъждане на разноски
Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

чл. 83 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
2. от ищците-по искове за издръжка;
3. по искове, заведени от прокурор;
4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.
(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

чл. 83, ал. 1 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
2. от ищците-по искове за издръжка;
3. по искове, заведени от прокурор;
4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;

чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
2. от ищците-по искове за издръжка;

чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
3. по искове, заведени от прокурор;

чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят: [...]
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

чл. 83, ал. 2 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. [...] (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.

чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК
Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. [...] (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: [...]
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

чл. 84 ГПК
Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения;
2. Българският червен кръст;
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи-частна общинска собственост.

чл. 84, т. 1 ГПК
Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения;

чл. 91 ГПК
Размер на глобата
Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85-90 е в размер от 50 до 300 лв.
(2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.

чл. 91, ал. 2 ГПК
Обжалване
Чл. 92. [...] (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.

чл. 92, ал. 3 ГПК
Обжалване
Чл. 92. [...] (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 95 ГПК
Предоставяне на правна помощ
Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.

чл. 97 ГПК
Лишаване от правна помощ
Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

чл. 97, ал. 2 ГПК
Лишаване от правна помощ
Чл. 97. [...] (2) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

чл. 97, ал. 3 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 97. [...] (3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

чл. 99 ГПК
Напътване на страните за правната помощ
Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.

чл. 100 ГПК
Форма
Чл. 100. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.

чл. 101 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

чл. 101, ал. 1 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК
§ 2. (1) Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.

чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

пар. 2, ал. 3 ПЗР ГПК
§ 2. [...] (3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция.

чл. 101, ал. 2 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. [...] (2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.

чл. 101, ал. 3 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. [...] (3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

чл. 102 ГПК
Писмени изявления
Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно-името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
3. в какво се състои изявлението;
4. подпис.
(2) Към писмените изявления се прилагат:
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.

чл. 103 ГПК
Основна подсъдност
Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

чл. 104 ГПК
Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;
7. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

чл. 104, т. 3 ГПК
Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

чл. 104, т. 4 ГПК
Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
4. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

чл. 104, т. 6 ГПК
Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: [...]
6. исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;

чл. 105 ГПК
Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

чл. 107, ал. 2 ГПК
Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл. 107. [...] (2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.

чл. 108, ал. 1 ГПК
Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

чл. 109 ГПК
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

чл. 110, ал. 1 ГПК
Подсъдност по местооткриване на наследство
Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

чл. 113 ГПК
Искове на потребители
Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

чл. 114 ГПК
Искове по трудови дела
Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

чл. 115 ГПК
Искове за непозволено увреждане
Чл. 115. (1) Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
(2) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

чл. 115, ал. 2 ГПК
Искове за непозволено увреждане
Чл. 115. [...] (2) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

чл. 116 ГПК
Множество подсъдности
Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

чл. 117 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

чл. 117, ал. 1 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

чл. 117, ал. 2 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. [...] (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

чл. 117, ал. 2, изр. 1 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. [...] (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

чл. 117, ал. 2, изр. 2 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. [...] (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

чл. 117, ал. 3 ГПК
Договорна подсъдност
Чл. 117. [...] (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

чл. 118 ГПК
Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

чл. 118, ал. 1 ГПК
Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

чл. 118, ал. 2 ГПК
Проверка на подсъдността
Чл. 118. [...] (2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

чл. 119, ал. 3 ГПК
Възражение за неподсъдност
Чл. 119. [...] (3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

чл. 119, ал. 4 ГПК
Възражение за неподсъдност
Чл. 119. [...] (4) Във всички други случаи извън тези по ал. 1-3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

чл. 120 ГПК
Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

чл. 121 ГПК
Обжалване на определението по подсъдността
Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

чл. 122 ГПК
Спорове за подсъдност
Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

чл. 123 ГПК
Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

чл. 124 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
(5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

чл. 124, ал. 1 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

чл. 124, ал. 2 ГПК
Видове искове
Чл. 124. [...] (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

чл. 124, ал. 3 ГПК
Видове искове
Чл. 124. [...] (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

чл. 124, ал. 4 ГПК
Видове искове
Чл. 124. [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК
Видове искове
Чл. 124. [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) [...] (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

чл. 124, ал. 5 ГПК
Видове искове
Чл. 124. [...] (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
[Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.:] (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

чл. 125 ГПК
Предявяване на иска
Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.

чл. 126 ГПК
Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

чл. 126, ал. 1 ГПК
Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

чл. 126, ал. 2 ГПК
Прекратяване при висящ процес
Чл. 126. [...] (2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

чл. 127 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

чл. 127, ал. 1 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.

чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;

чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
3. цената на иска, когато той е оценяем;

чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
5. в какво се състои искането;

чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: [...]
6. подпис на лицето, което подава молбата.

чл. 127, ал. 2 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. [...] (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

чл. 127, ал. 3 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. [...] (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

чл. 128 ГПК
Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

чл. 128, ал. 1, т. 1 ГПК
Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

чл. 128, т. 1 ГПК
Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

чл. 128, т. 2 ГПК
Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят: [...]
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;

чл. 129 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
(7) При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4, изречение трето се прилага чл. 77.

чл. 129, ал. 1 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.

чл. 129, ал. 2 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

чл. 129, ал. 3 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 129, ал. 4 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

чл. 129, ал. 5 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.

чл. 129, ал. 6 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. [...] (6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

пар. 74 ПЗР ЗИДГПК /ДВ 86/2017/
§ 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

чл. 130 ГПК
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 130, изр. 2 ГПК
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 131 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

чл. 131, ал. 1 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

чл. 131, ал. 2 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 131. [...] (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.

чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 131. [...] (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: [...]
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

чл. 133 ГПК
Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

чл. 134, ал. 2 ГПК
Видове заседания
Чл. 134. [...] (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.

чл. 140 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

чл. 140, ал. 1 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

чл. 140, ал. 2 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. [...] (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.

чл. 140, ал. 3 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. [...] (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

чл. 142 ГПК
Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.

чл. 142, ал. 1 ГПК
Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.

чл. 142, ал. 2 ГПК
Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. [...] (2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

чл. 143 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът-да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

чл. 143, ал. 1 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

чл. 143, ал. 2 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. [...] (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът-да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

чл. 143, ал. 3 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. [...] (3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

чл. 144 ГПК
Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.

чл. 144, ал. 1 ГПК
Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.

чл. 144, ал. 2 ГПК
Допълнителен срок
Чл. 144. [...] (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.

чл. 145 ГПК
Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

чл. 145, ал. 1 ГПК
Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.

чл. 145, ал. 2 ГПК
Указания на съда
Чл. 145. [...] (2) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.

чл. 145, ал. 3 ГПК
Указания на съда
Чл. 145. [...] (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

чл. 146 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

чл. 146, ал. 1 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
[...] 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;

чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
3. кои права и кои обстоятелства се признават;

чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;

чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: [...]
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

чл. 146, ал. 2 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. [...] (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

чл. 146, ал. 3 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. [...] (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

чл. 146, ал. 3, изр. 2 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. [...] (3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

чл. 146, ал. 4 ГПК
Доклад по делото
Чл. 146. [...] (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

чл. 147 ГПК
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

чл. 147, т. 1 ГПК
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;

чл. 147, т. 2 ГПК
Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат: [...]
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

чл. 148 ГПК
Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

чл. 148, изр. 1 ГПК
Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

чл. 149 ГПК
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

чл. 149, ал. 1 ГПК
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.

чл. 390, ал. 1 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

чл. 149, ал. 2 ГПК
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. [...] (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.

чл. 149, ал. 3 ГПК
Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. [...] (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

чл. 150, ал. 1 ГПК
Протокол от заседанието
Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

чл. 151 ГПК
Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане-до влизането в сила на решението по делото.

чл. 151, ал. 2 ГПК
Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. [...] (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.

чл. 152 ГПК
Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

чл. 153 ГПК
Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

чл. 154 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154.  (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

чл. 154, ал. 1 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

чл. 154, ал. 2 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. [...] (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

чл. 155 ГПК
Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.

чл. 156, ал. 2 ГПК
Доказателствено искане
Чл. 156. [...] (2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.

чл. 157 ГПК
Допускане на доказателства
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

чл. 159, ал. 1 ГПК
Недопускане на доказателствата
Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.

чл. 159, ал. 2 ГПК
Недопускане на доказателствата
Чл. 159. [...] (2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.

чл. 161 ГПК
Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

чл. 162 ГПК
Право на преценка
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

чл. 163 ГПК
Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.

чл. 163, ал. 1 ГПК
Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.

чл. 164 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

чл. 164, ал. 1 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;

чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164.  (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
2. опровергаване съдържанието на официален документ;

чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;

чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164.  (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: [...]
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

чл. 164, ал. 2 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. [...] (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

чл. 165 ГПК
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

чл. 165, ал. 1 ГПК
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

чл. 165, ал. 2 ГПК
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

чл. 165, ал. 2, предл. второ ГПК
Изключения от недопустимостта
Чл. 165. [...] (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

чл. 166, ал. 1 ГПК
Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.

чл. 171 ГПК
Провеждане на разпита
Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.

чл. 172 ГПК
Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

чл. 174 ГПК
Очна ставка
Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.

чл. 175 ГПК
Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

чл. 176 ГПК
Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

чл. 176, ал. 1 ГПК
Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

чл. 176, ал. 2 ГПК
Обяснения на страната
Чл. 176. [...] (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

чл. 176, ал. 3 ГПК
Обяснения на страната
Чл. 176. [..] (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

чл. 177 ГПК
Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя ѝ.

чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения: [...]
2. законните представители на юридическите лица;

чл. 178 ГПК
Доказателствена сила
Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

чл. 178, ал. 1 ГПК
Писмени доказателства Доказателствена сила
Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.

чл. 178, ал. 2 ГПК
Доказателствена сила
Чл. 178. [...] (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

чл. 179 ГПК
Официален документ
Чл. 179.  (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

чл. 179, ал. 1 ГПК
Официален документ
Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

чл. 179, ал. 2 ГПК
Официален документ
Чл. 179. [...] (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

чл. 180 ГПК
Частен документ
Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

чл. 181 ГПК
Достоверна дата на частния документ
Чл. 181.  (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

чл. 181, ал. 1 ГПК
Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

чл. 181, ал. 2 ГПК
Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. [...] (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

чл. 182 ГПК
Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

чл. 183 ГПК
Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

чл. 183, изр. 2 ГПК
Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

чл. 184 ГПК
Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.

чл. 184, ал. 1 ГПК
Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК
Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК
Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

чл. 186 ГПК
Представяне на официални документи
Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

чл. 188 ГПК
Конверсия на официален документ
Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

чл. 189 ГПК
Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

чл. 189, ал. 1 ГПК
Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

чл. 189, ал. 2 ГПК
Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 189. [...] (2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

чл. 190 ГПК
Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.

чл. 190, ал. 1 ГПК
Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

чл. 190, ал. 2 ГПК
Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. [...] (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.

чл. 192 ГПК
Задължение на трето лице да представи документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.

чл. 193 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

чл. 193, ал. 1 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

чл. 193, ал. 1, изр. 1 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

чл. 193, ал. 1, изр. 2 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

чл. 193, ал. 2 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. [...] (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

чл. 193, ал. 3 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК
Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. [...] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

чл. 194 ГПК
Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

чл. 194, ал. 1 ГПК
Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

чл. 194, ал. 2 ГПК
Проверка на документ
Чл. 194. [...] (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.

чл. 194, ал. 3 ГПК
Проверка на документ
Чл. 194. [...] (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

чл. 195 ГПК
Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

чл. 195, ал. 1 ГПК
Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

чл. 195, ал. 2 ГПК
Назначаване на вещо лице
Чл. 195. [...] (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

чл. 196 ГПК
Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.

чл. 196, ал. 1 ГПК
Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.

чл. 197 ГПК
Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.

чл. 197, ал. 1 ГПК
Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.

чл. 200, ал. 3 ГПК
Изслушване на вещото лице
Чл. 200. [...] (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.

чл. 201 ГПК
Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

чл. 202 ГПК
Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

чл. 203, изр. 2 ГПК
Разногласие между вещи лица
Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

чл. 204 ГПК
Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.

чл. 205 ГПК
Задължение за съдействие
Чл. 205. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.

чл. 207 ГПК
Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.

чл. 208 ГПК
Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено-в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.

чл. 208, ал. 3 ГПК
Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 208. [...] (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 209 ГПК
Разноски
Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.

чл. 210 ГПК
Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

чл. 210, ал. 1 ГПК
Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

чл. 210, ал. 2 ГПК
Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. [...] (2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

чл. 211 ГПК
Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

чл. 211, ал. 1 ГПК
Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК
Насрещен иск
Чл. 211. [...] (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

чл. 212 ГПК
Инцидентен иск
Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

чл. 213 ГПК
Служебно съединяване на искове
Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

чл. 214 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

чл. 214, ал. 1 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214, ал. 2 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. [...] (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

чл. 215 ГПК
Допустимост
Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
1. общи техни права или задължения, или
2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.

чл. 216 ГПК
Процесуални действия
Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

чл. 216, ал. 1 ГПК
Процесуални действия
Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.

чл. 216, ал. 2 ГПК
Процесуални действия
Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК
Процесуални действия
Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК
Процесуални действия
Чл. 216. [...] (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

чл. 217 ГПК
Твърдения за общите факти
Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

чл. 218 ГПК
Встъпване на трето лице
Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

чл. 219 ГПК
Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

чл. 219, ал. 1 ГПК
Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

чл. 219, ал. 3 ГПК
Привличане на трето лице
Чл. 219. [...] (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

чл. 220 ГПК
Допускане на участието
Чл. 220. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 221 ГПК
Права на трето лице
Чл. 221. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

чл. 222 ГПК
Заместване на подпомаганата страна
Чл. 222. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

чл. 223 ГПК
Действие на решението
Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

чл. 223, ал. 1 ГПК
Действие на решението
Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

чл. 223, ал. 2 ГПК
Действие на решението
Чл. 223. [...] (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК
Действие на решението
Чл. 223. [...] (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

чл. 225 ГПК
Главно встъпване
Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

чл. 225, ал. 1 ГПК
Главно встъпване
Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

чл. 226 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

чл. 226, ал. 1 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

чл. 226, ал. 2 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.

чл. 226, ал. 2, изр. 2 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. [...] (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.

чл. 226, ал. 3 ГПК
Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. [...] (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

чл. 227 ГПК
Приемство в процеса
Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

чл. 227, предл. първо ГПК
Приемство в процеса
Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

чл. 228 ГПК
Заменяне на страна
Чл. 228. (1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

чл. 228, ал. 2 ГПК
Заменяне на страна
Чл. 228. [...] (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

чл. 228, ал. 3 ГПК
Заменяне на страна
Чл. 228. [...] (3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

чл. 229 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

чл. 229, ал. 1 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.

чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по съгласие на страните;

чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
2. в случай на смърт на някоя от страните;

чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229.  (1) Съдът спира производството: [...]
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: [...]
7. в изрично предвидените в закон случаи.

чл. 229, ал. 2 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. [...] (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК
Спиране на производството
Чл. 229. [...] (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

чл. 230 ГПК
Възобновяване на производството
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6 и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

чл. 230, ал. 1 ГПК
Възобновяване на производството
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6 и сам взема необходимите мерки.

чл. 230, ал. 2 ГПК
Възобновяване на производството
Чл. 230. [...] (2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

чл. 231, ал. 1 ГПК
Прекратяване на производството
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.

чл. 232 ГПК
Оттегляне на иска
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

чл. 232, изр. 2 ГПК
Оттегляне на иска
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

чл. 233 ГПК
Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

чл. 233, изр. 2 ГПК
Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

чл. 234 ГПК
Съдебна спогодба
Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

чл. 234, ал. 1 ГПК
Съдебна спогодба
Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

чл. 234, ал. 3 ГПК
Съдебна спогодба
Чл. 234. [...] (3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

чл. 235 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

чл. 235, ал. 1 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

чл. 235, ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. [...] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

чл. 235, ал. 3 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. [...] (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

чл. 235, ал. 4 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. [...] (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.

чл. 235, ал. 5 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. [...] (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

чл. 236 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

чл. 236, ал. 1 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

чл. 236, ал. 1, т. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;

чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;

чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
5. какво постановява съдът по съществото на спора;

чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: [...]
6. в тежест на кого се възлагат разноските;

чл. 236, ал. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. [...] (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

чл. 236, ал. 3 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. [...] (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

чл. 237 ГПК
Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

чл. 237, ал. 1 ГПК
Решение при признание на иска
Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

чл. 237, ал. 2 ГПК
Решение при признание на иска
Чл. 237. [...] (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

чл. 237, ал. 3 ГПК
Решение при признание на иска
Чл. 237. [...] (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК
Решение при признание на иска
Чл. 237. [...] (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: [...]
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

чл. 238 ГПК
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

чл. 238, ал. 1 ГПК
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

чл. 238, ал. 2 ГПК
Неприсъствено решение
Чл. 238. [...] (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

чл. 239 ГПК
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

чл. 239, ал. 2 ГПК
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. [...] (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

чл. 239, ал. 4 ГПК
Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. [...] (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

чл. 240 ГПК
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

чл. 240, ал. 1 ГПК
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: [...]
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

чл. 240, ал. 2 ГПК
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. [...] (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.

чл. 241 ГПК
Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 241. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

чл. 242 ГПК
Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

чл. 242, ал. 1 ГПК
Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

чл. 242, ал. 2 ГПК
Допускане на предварително изпълнение
Чл. 242. [...] (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника;
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

чл. 243, ал. 1, изр. 1 ГПК
Недопустимост на предварително изпълнение
Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

чл. 244 ГПК
Обжалване на определението
Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

чл. 245 ГПК
Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

чл. 245, ал. 2 ГПК
Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. [...] (2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

чл. 245, ал. 3 ГПК
Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. [...] (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.

чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК
Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. [...] (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.

чл. 246 ГПК
Неоттегляемост на решението Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

чл. 247 ГПК
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

чл. 247, ал. 1 ГПК
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

чл. 247, ал. 3 ГПК
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. [...] (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

чл. 247, ал. 4 ГПК
Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. [...] (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

чл. 248 ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

чл. 248, ал. 1 ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

чл. 248, ал. 2 ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. [...] (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

чл. 248, ал. 3 ГПК
Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. [...] (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

чл. 249 ГПК
Спогодба след приключване на съдебното дирене
Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

чл. 250 ГПК
Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

чл. 250, ал. 1 ГПК
Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

чл. 250, ал. 2 ГПК
Допълване на решението
Чл. 250. [...] (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

чл. 250, ал. 3 ГПК
Допълване на решението
Чл. 250. [...] (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

чл. 251 ГПК
Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

чл. 251, ал. 1 ГПК
Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

чл. 251, ал. 2 ГПК
Тълкуване на решението
Чл. 251. [...] (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

чл. 252 ГПК
Приложно поле
Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

чл. 253 ГПК
Оттегляемост на определенията
Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

чл. 253, предл. второ ГПК
Оттегляемост на определенията
Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

чл. 254 ГПК
Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите.

чл. 254, ал. 1 ГПК
Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.

чл. 255 ГПК
Молба за определяне на срок при бавност
Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.

чл. 258 ГПК
Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция-пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

чл. 258, ал. 2 ГПК
Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. [...] (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

чл. 259 ГПК
Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

чл. 259, ал. 1 ГПК
Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

чл. 260 ГПК
Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя

чл. 260, т. 3 ГПК
Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа: [...]
3. указание в какво се състои порочността на решението;

чл. 260, т. 6 ГПК
Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата съдържа: [...]
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;

чл. 261 ГПК
Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.

чл. 261, т. 4 ГПК
Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат: [...]
4. документ за внесена такса.

чл. 262 ГПК
Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Жалбата се връща, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

чл. 262, ал. 1 ГПК
Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

чл. 262, ал. 2 ГПК
Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. [...] (2) Жалбата се връща, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. [...] (2) Жалбата се връща, когато: [...]
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

чл. 263 ГПК
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.
(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

чл. 263, ал. 1 ГПК
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 , чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 .

чл. 263, ал. 2 ГПК
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. [...] (2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.

чл. 263, ал. 4 ГПК
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. [...] (4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.

чл. 265 ГПК
Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.
(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

чл. 265, ал. 1 ГПК
Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.

чл. 265, ал. 2 ГПК
Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. [...] (2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

чл. 266 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266.  (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

чл. 266, ал. 1 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

чл. 266, ал. 2 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.та за производството пред първата инстанция.

чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. [...] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: [...]
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

чл. 266, ал. 3 ГПК
Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. [...] (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

чл. 267 ГПК
Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

чл. 267, ал. 1 ГПК
Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК
Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

чл. 267, ал. 1, изр. 2 ГПК
Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

чл. 268 ГПК
Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
(3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.

чл. 268, ал. 1 ГПК
Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.

чл. 268, ал. 2 ГПК
Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. [...] (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.

чл. 269 ГПК
Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

чл. 269, изр. 1 ГПК
Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

чл. 269, изр. 2 ГПК
Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

чл. 270 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

чл. 270, ал. 1 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

чл. 270, ал. 2 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.

чл. 270, ал. 3 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

чл. 270, ал. 4 ГПК
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. [...] (4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

чл. 271 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
(3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

чл. 271, ал. 1 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

чл. 271, ал. 2 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. [...] (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

чл. 271, ал. 3 ГПК
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. [...] (3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

чл. 272 ГПК
Решение при правилно първоинстанционно решение
Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

чл. 273 ГПК
Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

чл. 274 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
(4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

чл. 274, ал. 1 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.

чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и

чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: [...]
2. в случаите, изрично посочени в закона.

чл. 274, ал. 2 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [..] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

чл. 274, ал. 3 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: [...]
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

чл. 274, ал. 4 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. [...] (4) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

чл. 275 ГПК
Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273.

чл. 275, ал. 1 ГПК
Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК
Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

чл. 275, ал. 2 ГПК
Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. [...] (2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273.

чл. 276 ГПК
Отговор на частната жалба
Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

чл. 276, ал. 1 ГПК
Отговор на частната жалба
Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

чл. 278 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

чл. 278, ал. 1 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.

чл. 278, ал. 2 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. [...] (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.

чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.

чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. [...] (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.

чл. 278, ал. 3 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. [...] (3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.

чл. 278, ал. 4 ГПК
Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. [...] (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

чл. 279 ГПК
Обжалване на разпорежданията
Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274-278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

чл. 280 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

чл. 280, ал. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. - обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

[Редакция към ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.:]
(1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. - обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г. ) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

[Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.:]
(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: [...]
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: [...]
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. второ ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. първо ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2 /нова/, предл. трето ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

чл. 280, ал. 3 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (3) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. [...] (3) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;

чл. 281 ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

чл. 281, т. 1 ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:
1. решението е нищожно;

чл. 281, т. 2 ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
2. решението е недопустимо;

чл. 281, т. 3 ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: [...]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

чл. 282 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания-присъдената сума;
2. по решения относно вещни права-обжалваемият интерес.
(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

чл. 282, ал. 1 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

чл. 282, ал. 2 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. [...] (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания-присъдената сума;
2. по решения относно вещни права-обжалваемият интерес.

чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. [...] (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания-присъдената сума;

чл. 282, ал. 3 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. [...] (3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

чл. 282, ал. 5 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. [...] (5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

чл. 282, ал. 6 ГПК
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. [...] (6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

чл. 283 ГПК
Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

чл. 283, изр. 1 ГПК
Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

чл. 284 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
(3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

чл. 284, ал. 1 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.

чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;

чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: [...]
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;

чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: [...]
4. в какво се състои искането;

чл. 284, ал. 2 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. [...] (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.

чл. 284, ал. 3 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат: [...]
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;

чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. [...] (3) Към жалбата се прилагат: [...]
4. документ за внесена такса.

чл. 285 ГПК
Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

чл. 285, ал. 1 ГПК
Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

чл. 286 ГПК
Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

чл. 286, ал. 1 ГПК
Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.

чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК
Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато: [...]
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;

чл. 286, ал. 2 ГПК
Връщане на касационната жалба
Чл. 286. [...] (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

чл. 287 ГПК
Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 284.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

чл. 287, ал. 1 ГПК
Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 284.

чл. 287, ал. 2 ГПК
Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. [...] (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.

чл. 287, ал. 3 ГПК
Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. [...] (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.

чл. 288 ГПК
Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

чл. 289 ГПК
Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

чл. 289, изр. 2 ГПК
Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

чл. 290 ГПК
Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

чл. 290, ал. 1 ГПК
Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.

чл. 290, ал. 2 ГПК
Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. [...] (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

чл. 291 ГПК
Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

чл. 291, т. 1 ГПК
Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;

чл. 291, т. 2 ГПК
Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд: [...]
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;

чл. 291, т. 3 ГПК
Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд: [...]
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

чл. 292 ГПК
Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

чл. 293 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

чл. 293, ал. 1 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

чл. 293, ал. 1, предл. второ ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

чл. 293, ал. 1, предл. трето ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

чл. 293, ал. 2 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [...] (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.

чл. 293, ал. 2, предл. второ ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [...] (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.

чл. 293, ал. 3 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [..] (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

чл. 293, ал. 3, предл. второ ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [...] (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

чл. 293, ал. 4 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [...] (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

чл. 293, ал. 4, предл. второ ГПК
Касационно решение
Чл. 293. [...] (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

чл. 294 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

чл. 294, ал. 1 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294.  (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

чл. 294, ал. 2 ГПК
Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. [...] (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

чл. 295 ГПК
Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295.  (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

чл. 295, ал. 1 ГПК
Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.

чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК
Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295.  (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.

чл. 295, ал. 2 ГПК
Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295. [...] (2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

чл. 296 ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията:
1. които не подлежат на обжалване;
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

чл. 296, т. 1 ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията:
1. които не подлежат на обжалване;

чл. 296, т. 2 ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

чл. 296, т. 2, предл. второ ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

чл. 296, т. 3 ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК
Влизане в сила
Чл. 296. В сила влизат решенията: [...]
3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

чл. 297 ГПК
Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

чл. 298 ГПК
Предели
Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

чл. 298, ал. 1 ГПК
Предели
Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

чл. 298, ал. 2 ГПК
Предели
Чл. 298. [...] (2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

чл. 298, ал. 3 ГПК
Предели
Чл. 298. [...] (3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.

чл. 298, ал. 4 ГПК
Предели
Чл. 298. [...] (4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

чл. 299 ГПК
Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

чл. 299, ал. 1 ГПК
Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

чл. 299, ал. 2 ГПК
Непререшаемост
Чл. 299. [...] (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

чл. 300 ГПК
Задължителна сила на присъда
Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

чл. 301 ГПК
Разпростиране на действието по иск на прокурора
Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

чл. 302 ГПК
Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

чл. 303 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК.
7. Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон-ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 ГПК, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.


чл. 303, ал. 1 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.
7. Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон-ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: [...]
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.

чл. 303, ал. 2 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. [...] (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

чл. 303, ал. 3 ГПК
Основания за отмяна
Чл. 303. [...] (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

чл. 304 ГПК
Отмяна по молба на трето лице
Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).

чл. 305 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;
5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.
(2) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

чл. 305, aл. 1, т. 1 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;

чл. 305, ал. 1 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;
5. на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила-в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;

чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
5. на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. (1) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня: [...]
5. на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

чл. 305, ал. 2 ГПК
Срок за отмяна
Чл. 305. [...] (2) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

чл. 306 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

чл. 306, ал. 1 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.

чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.

чл. 306, ал. 2 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. [...] (2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.

чл. 306, ал. 3 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. [...] (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

чл. 306, ал. 3, изр. 2 ГПК
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. [...] (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

чл. 307 ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

чл. 307, ал. 1 ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

чл. 307, ал. 2 ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. [...] (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

чл. 307, ал. 2, изр. първо ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. [...] (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

чл. 307, ал. 3 ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. [...] (3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

чл. 307, ал. 4 ГПК
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. [...] (4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

чл. 309 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2-6.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

чл. 310 ГПК
[Бързо производство] Приложно поле
Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужванe помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
5. (отм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.);
6. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.
(2) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.
(3) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК
[Бързо производство] Приложно поле
Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
2. за опразване на наети и заети за послужванe помещения;


чл. 310, ал. 1, т. 3 ГПК
[Бързо производство] Приложно поле
Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [....]
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;

чл. 310, ал. 1, т. 4 ГПК
Приложно поле
Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

чл. 310, т. 4 ГПК
[Бързо производство] Приложно поле
Чл. 310. (1) По реда на тази глава се разглеждат искове: [...]
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

чл. 312 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
2. изготвя писмен доклад по делото;
3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
(2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца-и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.
(3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

чл. 312, ал. 1 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:
1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
2. изготвя писмен доклад по делото;
3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: [...]
2. изготвя писмен доклад по делото;

чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание: [...]
4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;

чл. 312, ал. 2 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. [...] (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца-и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

чл. 312, ал. 3 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. [...] (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

чл. 313 ГПК
Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

чл. 314, ал. 1 ГПК
Съединяване на искове
Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

чл. 314, ал. 2 ГПК
Съединяване на искове
Чл. 314. [...] (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

чл. 314, ал. 3 ГПК
Съединяване на искове
Чл. 314. [...] (3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

чл. 318 ГПК
Брачни искове
Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

чл. 318, предл. трето ГПК
Брачни искове
Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК
Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

чл. 322, ал. 2 ГПК
Изчерпателност на основанията
Чл. 322. [...] (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК
Изчерпателност на основанията
Чл. 322. [...] (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

чл. 327 ГПК
Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 327. (1) Когато съпругът-ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

чл. 328 ГПК
Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

чл. 329 ГПК
Разноски по делото
Чл. 329. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
(2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

чл. 330 ГПК
Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

чл. 330, ал. 2 ГПК
Развод по взаимно съгласие Чл. 330. [...] (2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

чл. 331 ГПК
Приложима уредба
Чл. 331. (1) По реда на тази глав се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.
(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.

чл. 335 ГПК
Прекратяване на производството при смърт на детето
Чл. 335. По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето.

чл. 336 ГПК
Започване на производството
Чл. 336. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

чл. 336, ал. 1 ГПК
Започване на производството
Чл. 336. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

чл. 340 ГПК
Отмяна на запрещението
Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.
(2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение.

чл. 341 ГПК
Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

чл. 341, ал. 2 ГПК
Започване на производството
Чл. 341. [...] (2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

чл. 342 ГПК
Първо заседание
Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

чл. 343 ГПК
Преюдициални въпроси
Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

чл. 344 ГПК
Решение по допускане на делбата
Чл. 344.  (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

чл. 344, ал. 1 ГПК
Решение по допускане на делбата
Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК
Решение по допускане на делбата
Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

чл. 344, ал. 2 ГПК
Решение по допускане на делбата
Чл. 344. [...] (2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

чл. 345 ГПК
Изключване на имоти от делбата
Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица-от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

чл. 346 ГПК
Искания за сметки
Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

чл. 347 ГПК
Разделителен протокол
Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.

чл. 348 ГПК
Изнасяне на публична продан
Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

чл. 349 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

чл. 349, ал. 1 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

чл. 349, ал. 2 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. [...] (2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

чл. 349, ал. 4 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. [...] (4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.

чл. 349, ал. 5 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. [...] (5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

чл. 349, ал. 6 ГПК
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. [...] (6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

чл. 350 ГПК
Окончателен разделителен протокол
Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

чл. 352 ГПК
Теглене на жребий
Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

чл. 353 ГПК
Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

чл. 354 ГПК
Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена-предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача-трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

чл. 355 ГПК
Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.

чл. 358 ГПК
Проверка за законосъобразност
Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

чл. 359 ГПК
Недопустимост при предявен иск за собственост
Чл. 359. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

чл. 362 ГПК
Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

чл. 362, ал. 1 ГПК
Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.

чл. 362, ал. 1, изр. 2 ГПК
Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.

чл. 362, ал. 2 ГПК
Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение
Чл. 362. [...] (2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

чл. 363 ГПК
Проверка на собствеността
Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.

чл. 364 ГПК
Такси и разноски
Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
(2) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

чл. 364, ал. 1 ГПК
Такси и разноски
Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.

чл. 364, ал. 2 ГПК
Такси и разноски
Чл. 364. [...] (2) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

чл. 365, т. 1 ГПК
Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;

чл. 365, т. 3 ГПК
Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: [...]
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице-търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;

чл. 367 ГПК
Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

чл. 370 ГПК
Последици от неподаването на отговор
Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

чл. 371 ГПК
Възражение за прихващане след срока за отговор
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

чл. 372 ГПК
Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

чл. 372, ал. 1 ГПК
Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.

чл. 372, ал. 2 ГПК
Допълнителна искова молба
Чл. 372. [...] (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

чл. 373 ГПК
Допълнителен отговор
Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

чл. 373, ал. 2 ГПК
Допълнителен отговор
Чл. 373. [...] (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

чл. 374, ал. 1 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

чл. 375 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.
(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

чл. 375, ал. 1 ГПК
Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.

чл. 379 ГПК
Колективни искове
Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
(2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.
(3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

чл. 379, ал. 2 ГПК
Колективни искове
Чл. 379. [...] (2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.

чл. 379, ал. 3 ГПК
Колективни искове
Чл. 379. [...] (3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

чл. 383 ГПК
Приемане на нови участници и изключване от участие
Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;
2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
(2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

чл. 383, ал. 1, т. 1 ГПК
Приемане на нови участници и изключване от участие
Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;

чл. 386, ал. 3 ГПК
Решение по колективния иск
Чл. 386. [...] (3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.

чл. 388 ГПК
Общо събрание и комитет на увредените лица
Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.
(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.

чл. 389 ГПК
Обезпечение на предявен иск
Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.

чл. 390 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
(2) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска.
(3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
(4) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

чл. 390, ал. 3 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

чл. 390, ал. 3, изр. 1 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. [...] (3) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

чл. 390, ал. 4 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. [...] (4) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК
Обезпечение на бъдещ иск Чл. 390. [...] (4) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

чл. 391 ГПК
Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК
Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или

чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК
Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: [...]
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

чл. 391, ал. 3 ГПК
Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. [...] (3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

чл. 392 ГПК
Обезпечение на иск за издръжка
Чл. 392. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

чл. 393 ГПК
Недопустимост на обезпечението
Чл. 393. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

чл. 393, ал. 2 ГПК
Недопустимост на обезпечението
Чл. 393. [...] (2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

чл. 395, ал. 2 ГПК
Молба за допускане на обезпечението
Чл. 395. [...] (2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.

чл. 395, ал. 3 ГПК
Молба за допускане на обезпечението
Чл. 395. [...] (3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето ѝ.

чл. 396, ал. 1 ГПК
Обжалване
Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника-от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3.

чл. 396, ал. 2 ГПК
Обжалване
Чл. 396. [...] (2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1.

чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК
Обжалване
Чл. 396. [...] (2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1.

чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
Видове мерки
Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;

чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК
Видове мерки
Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва: [...]
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.

чл. 397, ал. 2 ГПК
Видове мерки
Чл. 397. [...] (2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

чл. 398 ГПК
Замяна на обезпечението
Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

чл. 398, ал. 2 ГПК
Замяна на обезпечението
Чл. 398. [...] (2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

чл. 401 ГПК
Действие на обезпечителната мярка
Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512-514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.

чл. 401, изр. 1 ГПК
Действие на обезпечителната мярка
Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512-514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.

чл. 402 ГПК
Отмяна на обезпечението
Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

чл. 402, ал. 2 ГПК
Отмяна на обезпечението
Чл. 402. [...] (2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 402, ал. 3 ГПК
Отмяна на обезпечението
Чл. 402. [...] (3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

чл. 403 ГПК
Обезщетение за вреди
Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.

чл. 403, ал. 1 ГПК
Обезщетение за вреди
Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

чл. 403, ал. 1, предл. първо ГПК
Обезщетение за вреди
Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

чл. 404 ГПК
Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

чл. 404, т. 1 ГПК
Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

чл. 404, т. 2 ГПК
Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

чл. 404, т. 3 ГПК
Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение: [...]
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

чл. 405 ГПК
Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение-до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения.
(6) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(7) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.

чл. 405, ал. 1 ГПК
Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

чл. 406, ал. 1 ГПК
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

чл. 406, ал. 2 ГПК
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. [...] (2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.

чл. 406, ал. 3 ГПК
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. [...] (3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.

чл. 406, ал. 4 ГПК
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. [...] (4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.

чл. 407 ГПК
Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника-от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

чл. 407, ал. 1 ГПК
Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника-от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

чл. 407, ал. 3 ГПК
Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
Чл. 407. [...] (3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

чл. 408 ГПК
Първообразен изпълнителен лист
Чл. 408. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

чл. 409 ГПК
Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.
(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

чл. 409, ал. 3 ГПК
Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. [...] (3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

чл. 409, ал. 4 ГПК
Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. [...] (4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

чл. 410 ГПК
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.

чл. 410, ал. 1 ГПК
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

чл. 410, ал. 2 ГПК
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. [...] (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.

чл. 411 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

чл. 411, ал. 1 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

чл. 411, ал. 2 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;

чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: [...]
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. [...] (2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: [...]
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

чл. 411, ал. 3 ГПК
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. [...] (3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

чл. 412 ГПК
Съдържание на заповедта за изпълнение
Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:
1. означението "заповед за изпълнение";
2. дата и място на постановяване;
3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
4. трите имена и адресите на страните;
5. делото, по което се издава заповедта;
6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;
8. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
9. указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8;
10. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
11. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
12. подпис на съдията.

чл. 412, т. 6 ГПК
Съдържание на заповедта за изпълнение
Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа: [...]
6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

чл. 413 ГПК
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

чл. 413, ал. 1 ГПК
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

чл. 413, ал. 2 ГПК
Обжалване
Чл. 413. [...] (2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

чл. 414 ГПК
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

чл. 414, ал. 1 ГПК
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.

чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.

чл. 414, ал. 2 ГПК
Възражение
Чл. 414. [...] (2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

чл. 414а ГПК
Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение
Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.
(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.
(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

чл. 415 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

чл. 415, ал. 1 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;

чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: [...]
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;

чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: [...]
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

чл. 415, ал. 2 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. [...] (2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

чл. 415, ал. 3 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. [...] (3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

чл. 415, ал. 4 ГПК
Действие на възражениет
Чл. 415. [...] (4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

чл. 415, ал. 5 ГПК
Действие на възражението
Чл. 415. [...] (5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

чл. 416 ГПК
Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

чл. 416, предл. първо ГПК
Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

чл. 417 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

чл. 417, т. 2 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

чл. 417, т. 3 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

чл. 417, т. 4 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;

чл. 417, т. 5 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

чл. 417, т. 8 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;

чл. 417, т. 9 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

чл. 417, т. 10 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: [...]
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

чл. 418 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
(4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.

чл. 418, ал. 1 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

чл. 418, ал. 2 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. [...] (2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

чл. 418, ал. 3 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. [...] (3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

чл. 418, ал. 4 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. [...] (4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

чл. 418, ал. 5 ГПК
Незабавно изпълнение
Чл. 418. [...] (5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение.

чл. 419 ГПК
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

чл. 419, ал. 1 ГПК
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

чл. 419, ал. 3 ГПК
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. [...] (3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

чл. 420 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

чл. 420, ал. 1 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

чл. 420, ал. 3 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 420. [...] (3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

чл. 422 ГПК
Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

чл. 422, ал. 1 ГПК
Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.

чл. 422, ал. 3 ГПК
Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. [...] (3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

чл. 423 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.
(2) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
(4) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

чл. 423, ал. 1 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.

чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

чл. 423, ал. 3 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК
Възражение пред въззивния съд
Чл. 423. [...] (3) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

чл. 424 ГПК
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

чл. 424, ал. 1 ГПК
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

чл. 424, ал. 2 ГПК
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. [...] (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

чл. 425 ГПК
Образци
Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

чл. 425, ал. 2 ГПК
Образци
Чл. 425. [...] (2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

чл. 426 ГПК
Започване на изпълнението
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

чл. 426, ал. 1 ГПК
Започване на изпълнението
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

чл. 426, ал. 2 ГПК
Започване на изпълнението
Чл. 426. [...] (2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

чл. 426, ал. 3 ГПК
Започване на изпълнението
Чл. 426. [...] (3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.

чл. 426, ал. 4 ГПК
Започване на изпълнението
Чл. 426. [...] (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

чл. 427 ГПК
Местна компетентност
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.
(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

чл. 427, ал. 2 ГПК
Местна компетентност
Чл. 427. [...] (2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.

чл. 427, ал. 3 ГПК
Местна компетентност
Чл. 427. [...] (3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

чл. 428 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

чл. 428, ал. 1 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.

чл. 428, ал. 2 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. [...] (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

чл. 428, ал. 2, изр. 1 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. [...] (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. [...] (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

чл. 428, ал. 2, изр. 3 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. [...] (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

чл. 428, ал. 4 ГПК
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. [...] (4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

чл. 429 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

чл. 429, ал. 1 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

чл. 429, ал. 1, изр. 2, предл. второ ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

чл. 429, ал. 2 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. [...] (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

чл. 429, ал. 3 ГПК
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. [...] (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

чл. 430 ГПК
Особен представител на длъжника
Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.

чл. 431 ГПК
Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.
(3) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
(4) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
(5) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.
(6) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

чл. 431, ал. 2 ГПК
Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. [...] (2) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

чл. 432 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. в случаите по чл. 624б;
6. в случаите по чл. 627б, ал. 2;
7. в други случаи, предвидени в закон.
(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

чл. 432, ал. 1 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. в случаите по чл. 624б;
6. в случаите по чл. 627б, ал. 2;
7. в други случаи, предвидени в закон.
(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;

чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира: [...]
2. по искане на взискателя;

чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК
Спиране на изпълнението
Чл. 432. (1) Изпълнителното производство се спира: [...]
7. в други случаи, предвидени в закон.

чл. 433 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
(3) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
(4) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

чл. 433, ал. 1 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК
Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...] 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: [...]
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

чл. 433, ал. 2 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433.[...] (2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

чл. 433, ал. 3 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. [...] (3) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

чл. 433, ал. 4 ГПК
Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. [...] (4) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

чл. 434 ГПК
Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

чл. 435 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

чл. 435, ал. 1 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;

чл. 435, ал. 1, т. 2 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва: [...]
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

чл. 435, ал. 2 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. [...] (2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. [...] (2) Длъжникът може да обжалва: [...]
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

чл. 435, ал. 3 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. [...] (3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

чл. 435, ал. 4 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. [...] (4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

чл. 435, ал. 5 ГПК
Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. [...] (5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

чл. 436 ГПК
Подаване на жалбата
Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
(2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.

чл. 436, ал. 1 ГПК
Подаване на жалбата
Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

чл. 437 ГПК
Разглеждане на жалбите
Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

чл. 437, ал. 1 ГПК
Разглеждане на жалбите
Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

чл. 437, ал. 2 ГПК
Разглеждане на жалбите
Чл. 437. [...] (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.

чл. 438 ГПК
Спиране на изпълнението при обжалване
Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

чл. 439 ГПК
Оспорване на вземането
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

чл. 439, ал. 1 ГПК
Оспорване на вземането
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

чл. 439, ал. 2 ГПК
Оспорване на вземането
Чл. 439. [...] (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

чл. 440 ГПК
Защита на трето лице
Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи

чл. 440, ал. 1 ГПК
Защита на трето лице
Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

чл. 440, ал. 2 ГПК
Защита на трето лице
Чл. 440. [...] (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.

чл. 441 ГПК
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

чл. 441, ал. 1 ГПК
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

чл. 441, ал. 2 ГПК
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. [...] (2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

чл. 442 ГПК
Обект на изпълнението
Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

чл. 442а ГПК
Съразмерност
Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

чл. 443 ГПК
Замяна на обекта и начина на изпълнението
Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

чл. 444, ал. 1, т. 8 ГПК
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

чл. 444, т. 2 ГПК
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани-до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

чл. 444, т. 3 ГПК
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

чл. 444, т. 7 ГПК
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице: [...]
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

чл. 445 ГПК
Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

чл. 445, ал. 1 ГПК
Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

чл. 446, ал. 1 ГПК
Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно-една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно-една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно-една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно-горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

чл. 446, ал. 4 ГПК
Несеквестируем доход
Чл. 446. [...] (4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

чл. 449 ГПК
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

чл. 449, ал. 1 ГПК
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

чл. 449, ал. 2 ГПК
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. [..] (2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

чл. 450 ГПК
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

чл. 450, ал. 2 ГПК
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. [...] (2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

чл. 450, ал. 3 ГПК
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. [...] (3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

чл. 450а ГПК
Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.
(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.
(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.

чл. 451 ГПК
Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 451.  (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

чл. 452 ГПК
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

чл. 452, ал. 1 ГПК
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.

чл. 452, ал. 2 ГПК
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. [...] (2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.

чл. 452, ал. 3 ГПК
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. [...] (3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

чл. 453 ГПК
Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;
4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата;
5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

чл. 453, т. 1 ГПК
Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

чл. 453, т. 2 ГПК
Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: [...]
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

чл. 453, т. 5 ГПК
Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

чл. 454 ГПК
Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът-физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

чл. 454, ал. 1 ГПК
Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът-физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

чл. 455, ал. 1 ГПК
Постъпления по изпълнението
Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.

чл. 455, ал. 2 ГПК
Постъпления по изпълнението
Чл. 455. [...] (2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

чл. 455, ал. 3 ГПК
Постъпления по изпълнението
Чл. 455. [...] (3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

чл. 456 ГПК
Присъединяване на кредитори
Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

чл. 456, ал. 1 ГПК
Присъединяване на кредитори
Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.

чл. 456, ал. 2 ГПК
Присъединяване на кредитори
Чл. 456. [...] (2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

чл. 456, ал. 3 ГПК
Присъединяване на кредитори
Чл. 456. [...] (3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

чл. 457 ГПК
Последици от присъединяването
Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
(4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

чл. 457, ал. 1 ГПК
Последици от присъединяването
Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.

чл. 457, ал. 2 ГПК
Последици от присъединяването
Чл. 457. [...] (2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

чл. 457, ал. 3 ГПК
Последици от присъединяването
Чл. 457. [...] (3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

чл. 458 ГПК
Присъединяване на държавата
Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

чл. 459 ГПК
Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

чл. 459, ал. 1 ГПК
Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

чл. 459, ал. 2 ГПК
Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459. [...] (2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

чл. 460 ГПК
Разпределение
Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

чл. 460, изр. 2 ГПК
Разпределение
Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

чл. 461 ГПК
Прихващане със суми по разпределението
Чл. 461. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността ѝ сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.

чл. 462, ал. 1 ГПК
Предявяване на разпределението
Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.

чл. 462, ал. 2 ГПК
Предявяване на разпределението
Чл. 462. [...] (2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

чл. 463 ГПК
Решение по разпределението
Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.
(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

чл. 463, ал. 2 ГПК
Решение по разпределението
Чл. 463. [...] (2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

чл. 464 ГПК
Оспорване на вземането на присъединен кредитор
Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

чл. 465 ГПК
Опис на движима вещ
Чл. 465. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.

чл. 468 ГПК
Определяне на цената на движима вещ
Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта.
(2) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.

чл. 468, ал. 1 ГПК
Определяне на цената на движима вещ
Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 75 на сто от стойността на вещта.

чл. 468, ал. 2 ГПК
Определяне на цената на движима вещ
Чл. 468. [...] (2) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.

чл. 469 ГПК
Предаване за пазене на длъжника
Чл. 469. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й.

чл. 470 ГПК
Пазене на описаната вещ
Чл. 470. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
(2) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.
(3) Вещта се предава за пазене срещу подпис.

чл. 473 ГПК
Конкуренция при насочване на друго изпълнение
Чл. 473. (1) Проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.
(2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.
(3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.

чл. 473, ал. 2 ГПК
Конкуренция при насочване на друго изпълнение
Чл. 473. [...] (2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.

чл. 473, ал. 3 ГПК
Конкуренция при насочване на друго изпълнение
Чл. 473. [...] (3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.

чл. 474, ал. 5 ГПК
Продан на движима вещ
Чл. 474. [...] (5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 с изключение на обжалването на проданта и чл. 521.

чл. 476 ГПК
Продан на необрани насаждения и плодове
Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им.

чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК
Продан в магазин
Чл. 477. [...] (3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.

чл. 480 ГПК
Нова продан
Чл. 480. Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване при цена, равна на 50 на сто от началната по чл. 468, ал. 1 .

чл. 482 ГПК
Стабилитет на продажбата
Чл. 482. (1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.

чл. 483 ГПК
Опис на имот
Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

чл. 484 ГПК
Съдържание на описа
Чл. 484. (1) Описът съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;
4. началната цена, от която да започне наддаването;
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.
(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.
(3) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК
Съдържание на описа
Чл. 484. (1) Описът съдържа: [...]
3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;

чл. 485 ГПК
Определяне на началната цена за публична продан
Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468.
(2) Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена.

чл. 486 ГПК
Пазене на недвижим имот
Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

чл. 486, ал. 1 ГПК
Пазене на недвижим имот
Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

чл. 486, ал. 2 ГПК
Пазене на недвижим имот
Чл. 486. [...] (2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

чл. 487 ГПК
Обявяване на проданта
Чл. 487. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.
(2) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд. (4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.

чл. 489 ГПК
Наддавателни предложения
Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
(2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.).
(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.
(5) Проданта приключва в края на работното време в последния ден. Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.
(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.

чл. 489, ал. 1 ГПК
Наддавателни предложения
Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.

чл. 490 ГПК
Лица без право да наддават
Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.
(2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.
(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

чл. 490, ал. 1 ГПК
Лица без право да наддават
Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.

чл. 490, ал. 2 ГПК
Лица без право да наддават
Чл. 490. [...] (2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.

чл. 491 ГПК
Неизвършване на проданта при плащане на дълга
Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.

чл. 492 ГПК
Обявяване на купувач
Чл. 492.  (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.
(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
(3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

чл. 492, ал. 2 ГПК
Обявяване на купувач
Чл. 492. [...] (2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.

чл. 492, ал. 3 ГПК
Обявяване на купувач
Чл. 492. [...] (3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

чл. 493 ГПК
Следващ купувач
Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;
2. съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

чл. 493, т. 1 ГПК
Следващ купувач
Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3: [...]
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;

чл. 494, ал. 1 ГПК
Нова продан
Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.

чл. 494, ал. 2 ГПК
Нова продан
Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

чл. 494, ал. 2, изр. 2 ГПК
Нова продан
Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК
Нова продан
Чл. 494. [...] (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

чл. 495 ГПК
Изплащане на цената от взискател
Чл. 495. Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2.

чл. 496 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
(2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

чл. 496, ал. 1 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.

чл. 496, ал. 2 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. [...] (2) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

чл. 496, ал. 3 ГПК
Постановление за възлагане
Чл. 496. [...] (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

чл. 497 ГПК
Плащане на цената
Чл. 479. Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача.

чл. 498 ГПК
Въвод на купувача
Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.
(3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.

чл. 498, ал. 2 ГПК
Въвод на купувача
Чл. 498. [...] (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК
Въвод на купувача
Чл. 498. [...] (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

чл. 498, ал. 3 ГПК
Въвод на купувача
Чл. 498. [...] (3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.

чл. 499 ГПК
Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

чл. 500 ГПК
Продан на съсобствен имот
Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

чл. 500, ал. 2 ГПК
Продан на съсобствен имот
Чл. 500. [...] (2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

чл. 501, ал. 1 ГПК
Продан на ипотекиран имот
Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

чл. 502 ГПК
Насочване на изпълнението върху обща вещ
Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.
(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, прилага се чл. 443.

чл. 503 ГПК
Съобщаване на съпруга недлъжник
Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.
(2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.
(3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
(4) Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.

чл. 504, ал. 2 ГПК
Продан на обща вещ
Чл. 504. [...] (2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500.

чл. 505 ГПК
Осуетяване на проданта и предимство при възлагане
Чл. 505. (1) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот-до деня, предхождащ деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.
(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.

чл. 507 ГПК
Запор на вземане
Чл. 507. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.
(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

чл. 507, ал. 3 ГПК
Запор на вземане
Чл. 507. [...] (3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

чл. 507а ГПК
Запор на сметка
Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.
(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.

чл. 508 ГПК
Задължения на третото лице
Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

чл. 508, ал. 1 ГПК
Задължения на третото лице
Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

чл. 508, ал. 1, т. 1 ГПК
Задължения на третото лице
Чл. 508. (1) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

чл. 510 ГПК
Възлагане за събиране или вместо плащане
Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае-на друг взискател, който направи искане за това.

чл. 512, ал. 3 ГПК
Запор върху трудово възнаграждение
Чл. 512. [...] (3) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

чл. 512, ал. 4 ГПК
Запор върху трудово възнаграждение
Чл. 512. [...] (4) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

чл. 515 ГПК
Изпълнение върху налични ценни книжа
Чл. 515. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

чл. 515, ал. 4 ГПК
Изпълнение върху налични ценни книжа
Чл. 515. [..] (4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

чл. 516 ГПК
Изпълнение върху безналични ценни книжа
Чл. 516. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.
(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(4) Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.

чл. 516, ал. 7 ГПК
Изпълнение върху безналични ценни книжа
Чл. 516. [...] (7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.

чл. 517 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

чл. 517, ал. 1 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

чл. 517, ал. 3 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

чл. 517, ал. 3, изр. 2 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. [...] (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

чл. 517, ал. 4 ГПК
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. [...] (4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

чл. 519, ал. 1 ГПК
Изпълнение срещу държавни учреждения и общини
Чл. 519. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини.

чл. 521 ГПК
Предаване на движима вещ
Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост-и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

чл. 521, ал. 1 ГПК
Предаване на движима вещ
Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

чл. 521, ал. 2 ГПК
Предаване на движима вещ
Чл. 521. [...] (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост-и след разпит на свидетели и вещо лице.

чл. 522 ГПК
Въвод във владение
Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.
(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.

чл. 523 ГПК
Въвод срещу трето лице
Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

чл. 523, ал. 1 ГПК
Въвод срещу трето лице
Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.

чл. 523, ал. 2 ГПК
Въвод срещу трето лице
Чл. 523. [...] (2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

чл. 524 ГПК
Спиране на въвода
Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

чл. 524, изр. 3 ГПК
Спиране на въвода
Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

чл. 526 ГПК
Изпълнение на задължение на заместимо действие
Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.

чл. 526, ал. 2 ГПК
Изпълнение на задължение на заместимо действие
Чл. 526. [...] (2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.

чл. 527 ГПК
Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правоотношение.
(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435-438.

чл. 527, ал. 3 ГПК
Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
Чл. 527. [...] (3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

чл. 528 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост-от полицейските органи-вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.

чл. 528, ал. 1 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

чл. 528, ал. 2 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. [...] (2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.

чл. 528, ал. 3 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. [...] (3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

чл. 528, ал. 4 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. [...] (4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост-от полицейските органи-вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

чл. 528, ал. 5 ГПК
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. [...] (5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.

чл. 530 ГПК
Приложима уредба
Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.

чл. 531, ал. 1 ГПК
Подсъдност на молбата за съдействие
Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.

чл. 531, ал. 2 ГПК
Подсъдност на молбата за съдействие
Чл. 531. [...] (2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.

чл. 533 ГПК
Служебна проверка
Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

чл. 536 ГПК
Спиране на производството
Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.
(3) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.

чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК
Спиране на производството
Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;

чл. 536, ал. 1, т. 2 ГПК
Спиране на производството
Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато: [...]
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

чл. 536, ал. 2 ГПК
Спиране на производството
Чл. 536. [...] (2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.

чл. 537 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.
(2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

чл. 537, ал. 1 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

чл. 537, ал. 2 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. [...] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

чл. 537, ал. 3 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. [...] (3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

чл. 538 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 538. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.
(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.
(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

чл. 538, ал. 2 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 538. [...] (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.

чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 538. [...] (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.

чл. 538, ал. 3 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 538. [...] (3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

чл. 539 ГПК
Прекратяване на производството
Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява, когато:
1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

чл. 539, ал. 1 ГПК
Прекратяване на производството
Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява, когато:
1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

чл. 540 ГПК
Приложимост на правилата на исковото производство
Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388.

чл. 541 ГПК
Разноски
Чл. 541. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

чл. 542 ГПК
Приложно поле
Чл. 542. (1) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
(2) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.

чл. 542, ал. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 542. (1) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

чл. 542, ал. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 542. [...] (2) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.

чл. 543 ГПК
Съдържание на молбата
Чл. 543. В молбата се посочва:
1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;
3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.

чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК
Разглеждане на молбата
Чл. 544. [...] (2) Заинтересовани са:
1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта-предмет на установяването;

чл. 546 ГПК
Съдържание и действие на решението
Чл. 546. (1) В решението на съда се посочват установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

чл. 546, ал. 2 ГПК
Съдържание и действие на решението
Чл. 546. [...] (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

чл. 546, ал. 3 ГПК
Съдържание и действие на решението
Чл. 546. [...] (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

чл. 547 ГПК
Приложимост на производството за отстраняване на грешки
Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.

чл. 548 ГПК
Установяване на факти, настъпили в чужбина
Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

чл. 552 ГПК
Отмяна на решението
Чл. 552. (1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.
(2) Искът по ал. 1 се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.

чл. 552, ал. 1 ГПК
Отмяна на решението
Чл. 552. (1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

чл. 553 ГПК
Местна компетентност
Чл. 553. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.
(2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.
(3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.

чл. 554 ГПК
Упълномощени лица
Чл. 554. Запечатване може да иска:
1. всеки, който претендира, че има право на наследство;
2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;
3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.

чл. 559 ГПК
Уведомяване за описа
Чл. 559. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.

чл. 569 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;
7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.

чл. 569, т. 1 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;

чл. 569, т. 2 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;

чл. 569, т. 5 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;

чл. 569, т. 5 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;

чл. 569, т. 7 ГПК
Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: [...]
7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;

чл. 570, ал. 1 ГПК
Местна компетентност
Чл. 570. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра.

чл. 571 ГПК
Започване на нотариалното производство
Чл. 571. Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.

чл. 572, изр. 1 ГПК
Страни и участници в нотариалното производство
Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

чл. 573, ал. 2 ГПК
Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 573. [...] (2) Подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време.

чл. 576 ГПК
Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.

чл. 577 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
(2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.
(3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

чл. 577, ал. 1 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.

чл. 577, ал. 2 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 577. [...] (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.

чл. 577, ал. 3 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 577. [...] (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

чл. 578 ГПК
Форма на нотариалния акт
Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
(2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.
(3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават.
(4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
(5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

чл. 578, ал. 1 ГПК
Форма на нотариалния акт
Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

чл. 578, ал. 2 ГПК
Форма на нотариалния акт
Чл. 578. [...] (2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.

чл. 578, ал. 4 ГПК
Форма на нотариалния акт
Чл. 578. [...] (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.

чл. 579 ГПК
Издаване на нотариалния акт
Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.
(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

чл. 579, ал. 1 ГПК
Издаване на нотариалния акт
Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.

чл. 579, ал. 2 ГПК
Издаване на нотариалния акт
Чл. 579. [...] (2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.

чл. 579, ал. 3 ГПК
Издаване на нотариалния акт
Чл. 579. [...] (3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

чл. 580 ГПК
Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:
1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо-и часа и мястото на издаването му;
2. името на нотариуса, който го издава;
3. пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;
4. съдържанието на акта;
5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;
6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

чл. 580, т. 3 ГПК
Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: [...]
3. пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;

чл. 580, т. 6 ГПК
Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа: [...]
6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

чл. 582 ГПК
Преводач
Чл. 582. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач.

чл. 583 ГПК
Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.
(2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират.
(3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта.

чл. 583, ал. 1 ГПК
Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.

чл. 583, ал. 2 ГПК
Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 583. [...] (2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират.

чл. 585 ГПК
Участие на свидетели, тълковници и преводачи
Чл. 585. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170.
(2) Лицата по ал. 1 подписват акта.

чл. 586, ал. 1 ГПК
Проверка на собствеността
Чл. 586. (1) При издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.

чл. 586, ал. 3 ГПК
Проверка на собствеността
Чл. 586. [...] (3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.

чл. 587 ГПК
Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

чл. 587, ал. 1 ГПК
Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

чл. 587, ал. 2 ГПК
Констативен нотариален акт
Чл. 587. [...] (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

чл. 587, ал. 3 ГПК
Констативен нотариален акт
Чл. 587. [...] (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

чл. 588, ал. 2 ГПК
Съдържание на констативния нотариален акт
Чл. 588. [...] (2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.

чл. 589 ГПК
Представяне на частен документ за удостоверяване
Чл. 589. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.
(2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585.
(3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответно чл. 582.

чл. 589, ал. 2 ГПК
Представяне на частен документ за удостоверяване
Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585.

чл. 589, ал. 2, изр. 1 ГПК
Представяне на частен документ за удостоверяване
Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585.

чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК
Представяне на частен документ за удостоверяване
Чл. 589. [...] (2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585.

чл. 589, ал. 2, изр. 3 ГПК
Представяне на частен документ за удостоверяване
Чл. 589. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) [...]
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582-585.

чл. 590 ГПК
Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга.
(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.
(4) При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.

чл. 590, ал. 1 ГПК
Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.

чл. 590, ал. 1, изр. 1 ГПК
Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.

чл. 590, ал. 2 ГПК
Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. [...] (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга.

чл. 591 ГПК
Удостоверяване на препис от документ
Чл. 591. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, добавки, поправки и други особености.
(2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590.

чл. 592 ГПК
Нотариална покана
Чл. 592. (1) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.
(2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

чл. 592, ал. 2 ГПК
Нотариална покана
Чл. 592. [...] (2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

чл. 595 ГПК
Приложно поле
Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.
(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.

чл. 598 ГПК
Публичност на регистрите
Чл. 598. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.

чл. 599 ГПК
Действие на вписването
Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване-от датата на обнародването.
(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
(3) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство.

чл. 599, ал. 1 ГПК
Действие на вписването
Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване-от датата на обнародването.

чл. 604 ГПК
Заличаване на вписано обстоятелство
Чл. 604. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице.

чл. 606 ГПК
Обжалване на отказ
Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.

чл. 607 ГПК
Наредба за водене и съхраняване на регистрите
Чл. 607. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.

чл. 614 ГПК
Събиране на доказателства в държавите-членки на Европейския съюз
Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 17 от регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата.

чл. 621 ГПК
Пряко признаване
Чл. 621. (1) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават от компетентните органи по регистрацията.

чл. 622 ГПК
Признаване по съдебен ред
Чл. 622. (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България-по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.
(2) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1215/2012", по реда на ал. 1.
(3) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език.
(4) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес.
(5) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава-членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

чл. 623, ал. 6 ГПК
Допускане на изпълнението
Чл. 623. [...] (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

чл. 624 ГПК
Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
Чл. 624. (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище.
(2) Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд.
(3) Решението на окръжния съд по ал. 2 подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280.
(4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.).
(5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.
(7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.

чл. 624, ал. 1 ГПК
Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
Чл. 624. (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище.

чл. 625 ГПК
Компетентен орган за издаване на европейска заповед
Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

чл. 625, ал. 1 ГПК
Компетентен орган за издаване на европейска заповед
Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

чл. 626 ГПК
Препращане на делото
Чл. 626. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.

чл. 627а ГПК
Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627а. Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.

чл. 627б ГПК
Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627б. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението.
(2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от окръжния съд.

чл. 627в ГПК
Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.
Чл. 627в. (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава - членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
(2) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание.
(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
(5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.
(6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

чл. 628 ГПК
Компетентност на националния съд
Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

чл. 629 ГПК
Отправяне на запитване
Чл. 629. (1) Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната.
(2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.
(3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
(4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628.
(5) Когато тълкуването на разпоредби от дял IV "Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица" от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото, само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628.

чл. 631 ГПК
Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
(2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.

чл. 631, ал. 1 ГПК
Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.

чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК
Спиране и възобновяване на производството пред националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.

чл. 633 ГПК
Действие на решението по преюдициалното запитване
Чл. 633. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.