всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК

Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: […]
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Преценката на въззивния съд - дали иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ съдържа достатъчно твърдения за конкретни факти, представляващи съществено нарушение на ПЕС, представлява ли преценка относно допустимостта на иска, или е преценка относно неговата основателност?
Когато в искова молба с искане за репариране на вреди, произтичащи от правораздавателната дейност на ответника, са наведени твърдения за пороци в аналитичната и оценъчна дейност на съда при решаване на делото, за неправилно приложение на конкретна правна норма, както и за едностранчив/субективен анализ на доказателствата по делото, с което е нарушено признатото ПЕС право на справедлив процес, достатъчни ли са тези твърдения, за да се обоснове правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и необходимостта от разглеждане на делото по същество?
Когато ищец по иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ се позове на решение на ЕСПЧ, в което е прието, че противоречивото решаване от страна на съдилищата на идентични правни казуси е съществено нарушение на чл. 6 КЗПЧОС идентичен с чл. 47, ал. 2 ХОПЕС (решение по делото Rakic and Others v. Serbia, пар. 43, Tudor Tudor v. Romania, пар. 29, решение по делото Stefamca and Others v. Romania), и обосновава иска си с твърдения, че делото му е било решено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, длъжен ли е съдът да разгледа делото по същество, ако искът е предявен от ищец, за когото е налице правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник - процесуален субституент на държавата?
В производството по реализиране на отговорността от дейността на правораздавателните органи по реда на чл. 2в ЗОДОВ, има ли правомощия сезираният съд да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с IIEC, и следва ли тази преценка да се извърши при разглеждане на делото по същество, или това може да бъде направено и при проверка за допустимост на иска?
Посочените в исковата молба твърдения за наличието на пороци в аналитичната дейност на съда, както и за едностранчив/субективен анализ на събраните доказателства, в резултат на което ответният съд е постановил неправилно съдебно решение, представляват ли по същността си твърдения за нарушаване на правото на справедлив процес, закрепено в чл. 47, ал. 2 ХОПЕС и чл. 6 КЗПЧОС?
При посочена правна квалификация в исковата молба (която следва да бъде преценена от сезирания първоинстанционен съд), и твърдения за неправилност на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд поради нарушение на общностна норма (които следва да бъдат преценени пак от сезирания първоинстанционен съд), допустим ли е изводът на въззивния Варненски апелативен съд, че в исковата молба се излагат твърдения, съставляващи „оплаквания за неправилност на отменителното решение на апелативния съд и несъгласие с мотивите и с постановения краен резултат по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Разполага ли с право на преценка кметът на община дали да разпореди актуване на земеделски имот, предоставен на съответната община със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, издадена от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“?
При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община, с предмет земеделски имот, предоставен на общината за актуване със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, следва ли по делото да бъде конституирана като подпомагаща страна (задължителен другар) областната дирекция „Земеделие“, чийто ръководител е издал заповедта, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и направените доводи и да изложи мотиви относно релевантните факти по спора, съгл. чл. 235 и 236 ГПК и допустимо ли е да постанови решение с липсващи или непълни мотиви?
Допустимо ли е съдът да отхвърли частично иск за обезщетение на имуществени вреди, когато разходите за възстановяване на МПС са установени с приета и неоспорена експертиза, без да обсъди заключението й в неговата цялост?.
Дължи ли се обезщетение за лишаване от ползване на МПС, иззето и съхранявано от органите на Прокуратурата и МВР за дълъг период, когато впоследствие наказателното производство е приключило с оправдателна присъда?
Представлява ли лишаването от възможността да се ползва МПС за продължителен период / повече от 7 години/ самостоятелна имуществена вреда / пропусната полза/, подлежаща на обезщетяване по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД?
При наличие на валиден и приет като доказателство по делото договор за наем на МПС, допустимо ли е съдът да приеме, че пропуснатата полза от лишаването от ползване на автомобила е предполагаема, а не реална?
Съответства ли на чл. 235 и 236 ГПК решение, с което съдът отхвърля иска за пропуснати ползи, без да обсъди и се произнесе по представен и неоспорен договор за наем, приложен по делото?
Представлява ли нарушение на материалния закон отказът на въззивния съд да признае пропусната полза от лишаване от ползване на МПС, при положение, че е доказано с договор за наем, че ищецът е имал конкретна възможност да реализира доход?
Може ли съдът да приеме, че пропуснатата полза е недоказана, когато ищецът е представил договор за наем за целия релевантен период, а ответниците не са доказали невъзможност за реализиране на тези доходи?
В кои случаи пропуснатата полза има хипотетичен характер и кога придобива качество на реална и обезщетима вреда по см. на чл. 45 и 49 ЗЗД?
Достатъчно ли е установяването на обективна невъзможност за ползване на МПС, за да се приеме, че собственикът е претърпял пропусната полза или съдът може да квалифицира вредата като „предполагаема?
Допустимо ли е съдът да отхвърли иска за пропуснати ползи с мотив, че са предполагаеми, без да изложи конкретни мотиви защо представените доказателства – договор за наем, експертиза за пазарен наем, не установяват достатъчна вероятност за реализиране на доход?
Допустимо ли е обезщетение по чл. 49 ЗЗД да бъде присъдено само въз основа на житейски презумпции без конкретни доказателства относно стойността на вещта и стойностната й обезценка?
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на ищеца въз основа на факти, доказани по несъмнен начин?
Допустимо ли е обезщетение за имуществени вреди да се присъжда в исково производство по чл. 49 ЗЗД, когато противоправността на действията на ответниците се заключава в липсата на необходимост от изземване поради приключване на наказателното производство с оправдателна присъда?
Допустимо ли е да се приеме за установена причинно-следствена връзка между действията на разследващи органи и твърдени вреди, когато не е установено състоянието на вещта при изземване и когато липсват доказателства, че вредите са резултат от тези действия?
Следва ли съдът да присъди обезщетение по чл. 49 ЗЗД, след като ищецът не е могъл по безспорен начин да докаже състоянието на вещта към датата на нейното изземване от органите на следствието и съответно по този начин не е била налице възможност да се направи справедлива и обективна оценка на нейната стойност?
Следва ли съдът за присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД като обосновава извода си за противоправно поведение на ответниците с липсата на необходимост от изземване на вещ, тъй като делото срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда?
Следва ли МВР да носи солидарна отговорност с Прокуратурата, в случаи, когато полицейските служители не са орган по разследването и не са извършили действия по изземването на определена вещ? Следва ли МВР да носи отговорност за състоянието на тази вещ към момента на предаването й на собственика, след като същата не е предадена за съхранение на МВР с изричен протокол, доказващ реалното й състояние към датата на изземването и за която не са давани изрични указания за начина на нейното съхранение от разследващия орган? Как се установява в този случай от съда противоправно поведение/ действие или бездействие/ на служители на МВР?
Следва ли с решението си съдът, позоваввайки се основно на житейска логика и презумпции, да присъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД в размер, водещ до явно обогатяване на ищеца, тъй като от стойността на вещта към дадатата на нейното изземване не е извадена стойността на вещта към датата на нейното връщане на собственика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивният съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба? За да бъде развален договор за изработка, необходимо ли е възложителят да предостави на изпълнителя подходящ срок за изпълнение - в съответствие с правилото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли с съдът да следи за допустимостта н надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали заявяването на субективно право, възникването на което обективното ни право не предвижда, е въпрос по допустимост или по основателност на иска?
Дали обективното право предвижда възможност да възникне вземане за обезщетение на вреди в полза на частноправен субект, засегнат от незаконен акт на прокуратурата и в частност, от постановление за отказ да се образува досъдебно производство?
И дали при предявяването на такъв иск гражданският съд разполага с компетентност да се произнесе по не/законността на прокурорското постановление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд, преди да приложи санкция, затова, че с постъпващи отговори на дадени указания, не били отстранени визирани като „констатирани неизправности“, да прецени дали са законосъобразни, дадените указания, в частност – в какво се е състояла евентуална нередовност, заедно с което дали е съобразена с диспозитивното начало, а не декларативно да приема указанията за „правилни” /в който случай – не е известно в какво се е състояла евентуална нередност, съответно при какви условия би се изправила, тъй като не винаги даване/изпълнение на указания и привеждане в редовност са идентични/?
Длъжен ли е въззивният съд, преди да приеме, дали са отстранени визирани „неизправности“, особено когато отговора на указания не се отклонява от обстоятелствата на иска, да обсъди доводите и възраженията в частната жалба, защото в противен случай се реализира опит за подмяна предмета на спора, вместо изправяне и се постига лишаване от правосъдие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Поради вероятността същото да е постановено по нередовна искова молба и по неизяснен предмет на спора (чл. 129, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), досежно твърденията на ищцата за придобивния способ на процесния имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Каква е защитата по чл. 13 КЗПЧОС по иск при наличие на твърдение за намеса в правото на неприкосновеност на личния живот /чрез засягане на правото на човешко достойнство, гарантирано от чл. 8 КЗПЧОС/ и липса на ефективно правно средство за защита при подадена жалба до органа, компетентен да образува наказателно производство по установен ред /Прокуратурата/, довели до краен резултат- осъждане за престъпление по твърдение на същите лица?
2. Задължителни ли са за въззивния съд при пълен въззив указанията в определение на смесен 5- членен състав на ВКС и ВАС при определяне на правната квалификация на иск срещу държавата?
3. Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на допустимостта на исковата молба да се съобрази с влязло в законна сила определение на Окръжен съд- Бургас, с което е разрешен същия въпрос?
4. Относно отговорността на прокуратурата за неадвекватни или липса на каквито и да са разследвания по подадена законна жалба за извършено престъпление.
5. Дали от разпоредбите на КЗПЧОС, които имат директен ефект, от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство /чл. 5, ал. 4 КРБ/ произтича възможност националният съд да разгледа иск и присъди обезщетение за вреди в полза на лице от нарушение на субективно право, признато от международните договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Каква е доказателствената стойност на извлеченията от счетоводни книги в исковото производство? Когато записите в тези книги са своевременно оспорени с твърдения за невярно отразени в тях стопански и счетоводни операции, когато лицето, ползващо се от тези извлечения откаже да представи на съда и на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза достъп до първичните счетоводни документи, въз основа на които са взети записванията в тези счетоводни книги може ли съдът да основе решаващите си изводи само на извлечения от тях?
Кой носи доказателствената тежест по установяване истинността или неистинността на извлеченията от счетоводни книги?
Когато с нарочно определение съдът е задължил страната, ползваща се от извлечения от счетоводните си книги да представи първичните документи, въз основа на които те са направени, и тя откаже да ги представи основание ли е това нейно процесуално поведение за прилагане на нормата на чл. 161 ГПК и/или за изключване на съответното извлечение от доказателствата по делото?
Когато е допусната съдебно-счетоводна експертиза с изрично поставен въпрос да отговори дали счетоводството на страната е водено редовно, но тази страна откаже да предостави достъп на експерта до първичните си счетоводни документи, по които е направено извлечение от счетоводни книги, от което тя иска да се ползва, и това е причина вещото лице да не може да отговори категорично дали счетоводството на това лице е водено редовно, основание ли е това нейно процесуално поведение за прилагане нормата на чл. 161 ГПК и/или за изключване на съответното извлечение от доказателствата по делото?
Съдът, който е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК, длъжен ли е да извърши проверка дали заповедният съд е издал валидна заповед за изпълнение?
Когато пред съда като документ по чл. 417 ГПК е представено извлечение от счетоводни книги, водени от банката във връзка с отпускане и погасяване на кредит, за да е редовно от външна страна такова извлечение и да е годно въз основа на него да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, необходимо ли е то да съдържа посочване на банковата сметка на длъжника, от която е направено и тази сметка да съвпада с посочената в конкретния договор за банков кредит, от който произтича вземането? Допустимо ли е издаването на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на банка във връзка с договор за банков кредит въз основа на извлечение от счетоводните й книги, в което не се съдържа посочване на IBAN на сметката, по която банката и кредитополучателят са се договорили да бъде отпуснат и обслужван кредитът?
Ако банката открие и води без знанието и съгласието на свой клиент сметка на негово име с цел обслужване на негови кредитни задължения към банката с приоритет пред други задължения на същото лице към трети лица, в това число при нарушаване на нормите, предвиждащи предпочтително удовлетворяване на вземания и банката направи признание на тези обстоятелства, може ли да се приеме, че тя редовно е водила счетоводство по сметките на този свой клиент и може ли да се ползва от извлеченията от счетоводните си книги досежно този клиент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

12354 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела