Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
За придобивната давност върху имот, частна държавна собственост.
Норма : чл. 293 ГПК
Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Към кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, дали националните такива или стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок?
(По иск срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото за разглеждане и приключване в разумен срок на следствено дело)
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Очевидна неправилност поради необоснованост на въззивното решение по въпроса на какво основание държавата е придобила собствеността върху имотите, съставляващи по предходно действащите планове основа на настоящия поземлен имот. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на недвижим имот)
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Ако купувачите по писмения договор не са станали членове на ТКЗС, счита ли се, че за тях тече давност, която не се прекъсва с образуването на ТКЗС?
В хипотезата, разяснена с т. 3 ТР №4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГК, при спор за собственост с трети за наследственото правоотношение лица, дали всеки от наследниците има активна материалноправна легитимация да получи защита на правото на собственост върху целия имот, независимо от размера на наследствения си дял?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Длъжен ли е съдът да определи действителната пазарна цена на дяловете и сумите за уравнение на дяловете към момента на извършване на делбата? Когато от приемането на заключението на вещото лице за действителната пазарна цена на дяловете до извършването на делбата е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, когато не възприема и не кредитира другите приети по делото актуални заключения, изготвени в 6-месечен срок от момента на извършване на делбата с влязлото в сила първоинстанционно решение?
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
между страните е относно статута на изграденото от Ц. – дали представлява комплекс или сградите следва да се разглеждат като самостоятелни такива и вторият – дали това е мероприятие, което е пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Допускане за проверка на допустимостта на въззивното решение по иск за установяване на правото на собственост, придобито на основание договор за продажба на имот частна държавна собственост.
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Относно съотношението между общото основание за нищожност, поради противоречие със закона, по смисъла на чл. 26. ал. 1, предл. първо ЗЗД, от една страна и специалното основание за „относителна недействителност“ [sic], уредено в чл. 646. ал. 1, т. 3 ТЗ, от друга, в хипотези, при които нарушението на закона се изразява в накърняване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване, и свързаният с нея въпрос дали договорът по чл. 718 ТЗ, сключен в нарушение на предвидените в чл. 717, ал. 2 ТЗ начини за осребряване – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права е относително недействителен – („относително нищожен“ според терминологията на закона) по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, или нищожен поради противоречие на закона, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ. Т. е., дали институтът на нищожността по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, предпоставен от сключването на договора „не по установения в производството ред дерогира общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато редът за удовлетворяване на кредиторите е уреден с императивни норми.
Дали при осребряване масата на несъстоятелността с договор за продажба, сключен от синдика чрез пряко договаряне могат да бъдат прехвърляни само фактически съвкупности от недвижими имоти и движими вещи, които представляват обособени части, по смисъла на пар. 1а от доп. разп. на ТЗ, или по овластително решение на общото събрание на кредиторите предмет на такъв договор по дискреция на синдика могат да бъдат и други конфигурации от обекти от масата на несъстоятелността, които поради липса на функционална връзка не представляват такива организационни структури?
Дали предмет на такъв договор, като елементи от продадената по този ред фактическа съвкупност, могат да бъдат и собствени на несъстоятелния длъжник недвижими имоти, намиращи се в масата на несъстоятелността, които са обременени с ипотеки, учредени от предходен праводател за обезпечаване на главно задължение, за чието изпълнение той не е лично задължен, включително и в комбинация с други обекти на собственост, необременени с такива привилегии?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
След успешно провеждане на иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС явяват ли се ищците собственици на изкупената част от имота, ако към момента на заместването тази част вече не принадлежи на купувача по договора, а е отчуждена от него в полза на трето лице?
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Как се преценява статута на имот в бивш стопанки двор на ТКЗС, за който има данни, че по регулационния план е проектиран като вътрешна улица, налице е решение на Общинския съвет за промяна във вида на общинската собственост и преобразуването й от публична в частна и одобрено изменение на РП, с което променено предназначението на имота от улица в част от имот с предназначение-за производствена дейност?
Дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че статут на имот като публична общинска собственост е пречка да се придобие по давност право на сервитут за законно изграден подземен електропровод и че в тази хипотеза се прилага мораториумът по пар. 1 ДР ЗС?