чл. 537 ал. 2 ГПК
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. […] (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои имоти попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ?
Имот със селищен характер, намиращ се извън регулация, който не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може ли да бъде придобит по давност?
Преди отразяването на имотите в кадастралната карта на [населено място], същите представляват ли обособени обекти на правото и върху тях може ли да бъде осъществено владение от страна на ответниците?
Липсата на вписан собственик за имота в кадастралния регистър създава ли вещни права в полза на общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 7 ал. 1 ЗОС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение поради представяне на ново писмено доказателство, което би могло да повлияе върху решаващите изводи на съда?
Могат ли обстоятелствата на фактическа раздяла и липса на съвместно съжителство между съпрузи да обосноват извод за придобивна давност в полза на молителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва ли да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога? (По иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот и отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за право на собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит по давност)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За приложението на нормата на чл. 64 ЗС и определянето на необходимата за обслужване площ към сградата при наличието на разделна собственост на дворното място и сградата или на отделно обособени обекти от нея - Представлява ли друго по смисъла на чл. 64 ЗС уговорката в договор за учредяване право на строеж, че суперфициарят има право да владее конкретен обем земя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Неиндивидуализирането на банкова сметка в завещателно разпореждане води ли до порок във волята на завещателя, респективно до недействителност на завещателното му разпореждане? Колко и какви са задължителните и достатъчни белези, необходими за индивидуализиране на банкова сметка в завещателно разпореждане? Как следва да се тълкува волята на завещателя по отношение на неиндивидуализирана банкова сметка в случай, че останалите имущества, предмет на завещателно разпореждане са индивидуализирано чрез характерни белези в достатъчна степен, че да бъдат обективно определяеми? Посочването единствено на наименованието на търговската банка, с която завещателят е сключил договор за откриване и обслужване на банкова сметка, достатъчно ли е за индивидуализиране на банкова сметка, предмет на завещателно разпореждане? Порочно ли е решението на въззивния съд, в мотивите на което не са обсъдени доказателства от значение изясняване на предмета на делото? Порочно ли е решението на въззивния съд, който, подвеждайки под нормата на чл. 172 ГПК гласни доказателствени средства, не ги третира с но-ниска доказателствена стойност, а въобще не ги взема предвид при постановяване на крайния си акт, без да аргументира защо не ги кредитира? Порочно ли е решение на въззивния съд, в което не е коментирано доказателство, което е събрано по надлежния ред в производството и има значение за решаването на правния спор по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е от процесуална гледна точка, сезираният с иск по чл. 108 ЗС съд служебно да прекрати производството по отношение на всички ищци, с изключение на един от тях, като служебно да приеме, че той предявява иска по чл. 108 ЗС от свое име и за останалите петима сънаследници - съсобственици. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои вреди са предвидими по смисъла на чл. 82 ЗЗД и към кой момент се извършва тази преценка?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, включително възраженията и оплакванията във въззивната жалба, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от същите факти за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди поотделно и в съвокупност събраните по делото допустими и относими към спора доказателства и релевантните за спора факти, които се установяват от същите доказателства, като при преценка на свидетелските показания, при противоречиви такива, длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не, и как е извършил преценката за това?
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по въпроса дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност, въведена като придобивно основание с възражение на ответника, да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, откога и как са я установили и докога приема, че са я осъществявали, и да изложи мотиви дали и на какво основание приема приложима ли е, или не в конкретния случай презумпцията по чл. 69 ЗС?
Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи дали е приложима, или не презумпцията по чл. 69 ЗС за страната, която се позовава на придобивна давност, без да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че същата страна е осъществявала фактическа власт върху имота, от кога и как страната е установила фактическа власт и до кога приема, че такава власт е осъществявана?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка осъществена или не придобивна давност, да обсъди и анализира всички доказателства и да извърши преценка и да изложи мотиви по отношение на всички елементи на владението?
Длъжен ли е въззивният съд, при извършване на преценката дали владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност е явно и несъмнително, да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да изложи мотиви дали приема и на какво основание как е установена и осъществявана фактическата власт върху имота, дали е осъществявана постоянно, или има инцидентен характер и дали действията на владелеца са били от естество да бъдат възприети от собствениците при проявен от тях интерес?
Явно ли е владението на недвижим имот, когато собственикът на имота при заинтересованост и положена грижа на добрия стопанин може да узнае кой точно упражнява фактическата власт върху имота, съответно да узнае срещу кое конкретно лице да се защити, и следва ли да се приеме, че след като за третите лица е ясно и видно кой упражнява фактическата власт върху имота и го владее като собствен, то това е ясно и е видно и за собственика?
Когато по делото е установено, че с решение на ПК, постановено при ред. на ЗСПЗЗ към 1998 г., е възстановен имот, индивидуализиран със скица, неразделна част от реституционното решение, и че в полза на реституирания собственик е постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС за част от същия имот срещу ползвателите по пар. 4а на ПЗР ЗСПЗЗ на имота, както и че 2 години след влизане в сила на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която попада възстановеният имот, и 11 години преди на реституирания собственик да му бъде издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС и въз основа на изпълнителен лист по същото решение той е въведен във владение на реституирания имот по извършено трасиране и координиране на граничните точки на имота, индивидуализиран по ПНИ, може ли да се приеме, че по отношение на този имот, срещу реституирания собственик, придобивна давност започва да тече от датата на влизане в сила на ПНИ или най-късно от датата на въвода във владение, извършен в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС, а не от издаването, в полза на реституирания собственик, на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ?
О. започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗПСЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., с посочване на граници на възстановения имот в решението и в скица, която е неразделна част от решението, и от одобряването на ПНИ до издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради бездействието на възстановения собственик е изминал период повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и междувременно, повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС преди издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и две години след влизане в сила на ПНИ, реституираният собственик е бил въведен във владение на реституирания имот в изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по чл. 108 ЗС, като въводът във владение е извършен по трасиране и координиране на граничните точки на имота, представляващ имота, индивидуализиран по ПНИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4а ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 108 ЗС, чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 46 ЗМСМА, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е искът по чл. 440 ГПК, когато по отношение на същия имот и между същите страни вече е бил предявен и уважен положителен установителен иск за собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.