Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане
Определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли при иск по чл. 31 ЗЗД съдът да откаже да приеме за доказано състоянието на невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката единствено поради липса на пряк психиатричен или неврологичен преглед към този момент, когато това състояние се установява чрез ретроспективни съдебно-медицински експертизи, медицинска документация и свидетелски показания?
Следва ли съдът да отхвърли иск по чл. 31 ЗЗД, когато събраните по делото доказателства установяват наличие на хроничен, прогресивен и необратим органичен мозъчен процес, засягащ когнитивните и волевите функции на лицето, но експертните заключения не могат да определят с абсолютна точност момента на настъпване на тези увреждания?
Допустимо ли е при преценка на предпоставките на чл. 31 ЗЗД съдът да извежда извод за запазена способност на лицето да разбира и ръководи действията си въз основа на външни прояви на социално функциониране – като упражняване на трудова дейност, самостоятелно придвижване и подписване на правни документи – при наличието на очевидни органични мозъчни увреждания, несъвместими с нормалната човешка психична дейност и засягащи висшите когнитивни и волеви функции?
Допустимо ли е съдът да кредитира само едно от налични повече от две противоречиви експертни заключения, без да извърши задълбочен сравнителен анализ на всички експертизи и без да обсъди тяхната съвкупност във връзка с останалите доказателства по делото и във връзка с фактите, които счита за доказани при условията на пълно и главно доказване?
Длъжен ли е съдът при преценка на предпоставките по чл. 31 ЗЗД да обсъди явната нееквивалентност между насрещните престации по договора, изразяваща се в продажба на недвижим имот на цена, многократно по-ниска от данъчната оценка и пазарната му стойност, като релевантно обстоятелство за способността на лицето да разбира и ръководи действията си?
Нарушава ли се правото на защита на страната, когато съдът не извърши съвкупна и мотивирана оценка на всички приети по делото експертни заключения, а кредитира едно от тях без да изложи съображения за отхвърляне на останалите, при положение че тези доказателства са от съществено значение за установяване на релевантния факт по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взима предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да се прави подробен анализ? Възрастта и здравословното състояние на пострадалия към момента на настъпване на вредите взема ли се предвид?
Кои са критериите, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт?
Освен броя и вида на получените травми, при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на деликт, следва ли съдът да вземе предвид и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, последиците от травмите и продължителността на проведеното лечение, необходимостта на пострадалия да ползва чужда помощ в ежедневието си, трайната промяна в начина му на живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Пасивната легитимация на съдилищата да отговарят по иск за вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ? Причинно-следствената връзка между акта на съда при отхвърляне на молба за изменение на наложена мярка за неотклонение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди? Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като направи самостоятелен анализ на доказателствата и изложи собствени мотиви по съществото на спора? Какви са критериите за достатъчност на обосноваването на продължаването на мярка за неотклонение? Критериите, които следва да съобрази съда при приложение принципа за „справедливост“ при определяне обезщетението за неимуществени вреди, което присъжда по реда на ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При твърдения в исковата молба, че взискателят е „събрал дълг, отречен със съдебно решение, налице ли е неоснователно обогатяване или страните изрично трябва да посочат, че е налице такова?
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска, или определянето ѝ е задължение на съда, и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация, или съдът следи служебно за нея?
Може ли съдът да разгледа алтернативни искове, като разгледа различни правни квалификации, при разглеждането на едни и същи факти, или е ограничен до посочването на една правна квалификация, в случай че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове?
Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция?
Следва ли съдът да укаже на съответната страна в доклада по делото, че в нейна тежест е да докаже валидността на депозирания чек по изпълнителното дело, при условие че валидност могат да докажат единствено банките?
Извършването на публична продан на имущество на длъжника, след надлежно плащане на дълга, незаконосъобразно ли е?
Банковият чек надлежно платежно средство/инструмент ли е в изпълнителното производство и ако е такъв, налице ли е реално плащане, равнозначно на парично погашение в деня на депозирането му по изпълнителното дело (съгласно данъчното законодателство - чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон /ЗДДС/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова, кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип), или е друго имущество - ценна книга?
В кой момент се счита, че е извършено плащането с чека - при депозирането или при последващото му осребряване?
Следва ли съдебният изпълнител при плащане с чек да спре изпълнението, като задържи обезпечителните мерки върху другото имущество, до извършване на осребряването на чека и/или е задължен да признае плащането незабавно?
Качеството на взискателя има ли значение при плащането с чек, с оглед на отказа му да приеме този начин на плащане или поставянето на неизпълними условия - до края на деня заверяване по банковата му сметка на сумата, при условие че обслужването на чекове е част от предмета му на дейност (касателно доказване на вина за увреда на длъжника)?
Има ли право взискателят да откаже плащане с валиден чек, за да насочи изпълнението върху друго имущество на длъжника, доколкото е негово право да избира върху какво имущество да изпълнява при изричната норма на чл. 542 ТЗ, че чекът не подлежи на приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Договорна или деликтна е отговорността на лекуващия лекар и/или лечебното заведение в случаите, в които причинените на пациента вреди са резултат от изпълнение на сключен договор за оказване на медицинска помощ? Съответно, какъв е характерът на предявените искове при твърдения за неизпълнение на договорни задължения от страна на лечебното заведение?. Следвало ли е въззивният съд да констатира, че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал предявените искове като такива за обезщетение от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вместо искове за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, респективно следвало ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства според възприетата от него правна квалификация на исковете и да се произнесе с решението си по съществото на спора?. Следва ли да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, когато липсва доказано възлагане на работа на прекия причинител на вредата и приложима ли е презумпцията за вина, както и на кого е възложена доказателствената тежест относно положителните предпоставки на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД? Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Длъжен ли е въззивният съд да посочи обективните критерии, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?; Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди, без да извърши ясно разграничение между вредите, свързани със загубата на дете, и вредите, произтичащи от раждането на живо, но увредено дете, когато същите ищци вече са получили обезщетение по предходни дела за първата вреда?; Следва ли при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се отчитат принципите на справедливост, съразмерност и избягване на свръх обезщетяване, особено в контекста на вече присъдени обезщетения за други увреждания, претърпени от същите ищци в рамките на едно и също събитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната, включваща развиващите се инфлационни процеси и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната.
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Урежда ли нормата на чл. 82 ГПК преклузивен срок, с изтичането на който материалното право/вземане за връщане на внесена гаранция се погасява или урежда привилегирована - по - кратка погасителна давност за вземанията на частноправните субекти срещу държавата? Урежда ли разпоредбата на чл. 82 ГПК оригинерен придобивен способ за държавата за получаване в приход на държавния бюджет на непоисканите в едногодишния срок гаранции? Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка е тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени? Съществуващо задължение за реципиенса за връщане на даденото при отпаднало основание, погасява ли се от факта на възникване в негова тежест на задължение да се разпореди е полученото в полза на трето лице, след отпадане на основанието между солвенса и реципиенса по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да приеме съпричиняване, когато експертизата не съдържа данни за техническата изправност и наличието на предпазни колани и изводите й се основават на предположение?
Допустимо ли е съдът да отчита „липса на лечение като съпричиняване, при положение че пострадалият е предприел действия, но по обективни причини (финансови, семейни) не е извършил операция?
Допустимо ли е съдът да отчита като съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД непредприемането на лечение, когато пострадалият е предприел мерки според възможностите си, а бездействието се дължи на обективни социални и финансови причини, а не на умишлено пренебрегване на лекарски предписания?
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчита реалните страдания и доживотния характер на травмата (медиален менискус, необходимост от операция), когато са налице доказателства за трайно влошаване и невъзможност за пълно възстановяване?
Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение за определяне на справедливо обезщетение, в това число и социалните и икономически условия в страната, съответно и в каква степен ищцата е в състояние да възстанови психоемоционалния си статус от преди катастрофата, като приложи критериите „продължителност на психоемоционалния срив?
Следва ли при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, категорично да е установено, че пострадалият е допуснал формално нарушение на ЗДвП и обективно е допринесъл за настъпване на вредата?
Налице ли е в настоящият случай противоречие при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с постановеното в решение на ВКС, ТК, II т. о. по т. д.№525/2008 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.