всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 111 б. в ЗЗД

Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: […]
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; по тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – следва ли въззивният съд да обсъди релеватните за въззивното производство обстоятелства, доводи и възражения на страните, и по тълкуване на чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 ГПК – за необходимото съдържание на въззивното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Предвид нормата на чл. 303а, ал. 2 ТЗ нищожна ли е клаузата в договор, по който страна е публичен възложител и същият е платец по този договор, с която се договоря срок за плащане по-дълъг от 60 дни?
Как следва да се разбира изключението „но не повече от 60 дни“, предвидено в чл. 303а, ал. 2 ТЗ, като максимален срок за плащане от страна на публичните възложители, който не може да бъде надвишен при никакви обстоятелства или като препоръчителен срок, като страните могат да договорят и по-дълъг срок за плащане, ако това се налага от естеството на стоката или услугата, или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави?
При сключен договор, по който страна е публичен възложител, с посочен в договора срок за плащане над 60 дни и претенция на кредитора по договора за обезщетение за забава, считано от 61-ия ден, на основание чл. 303а, ал. 2 ТЗ, необходимо ли е ищецът-кредитор да доказва, че по-дългият срок (от 61 ден нататък) представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, съответно да доказва, че за забава в плащанията е отговорен длъжникът-публичен възложител?
Може ли съдът да прилага разпоредбите на Директивата, която вече е транспонирана в българското законодателство, а не в текста на българския закон, с който се транспонира Директивата?
Кой текст следва да се прилага с предимство – този на Директивата или този на българския закон, с който се транспонира същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 ТР №******гледани от въззивния съд. Не отговаря на общото изискване и третият въпрос относно началния момент на законната лихва, тъй като същият не е обсъждан от въззивния съд предвид липсата на оплакване съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в това отношение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

е: По силата на договора за заем за послужване на заемателя се предоставя за временно ползване една чужда вещ, с която той следва да си служи съобразно нейното предназначение и договорът се счита сключен с предаването на веща. Заемателят трябва да полага грижата на добрия стопанин и да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи - чл. 244 ЗЗД, като вещта следва да се върне при изтичане на уговорения срок или уговорено ползване в добро състояние. Заемодателят може винаги да иска веща си обратно, ако не е уговорен срок за ползването й или не е определена целта на ползването - чл. 249, ал. 2 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали възнаграждението, което е договорено между страните по безсрочен договор за заем е възнаградителна лихва с периодичност на плащането, което е свързано с тригодишна давност на погасяване или е задължение, представляващо общо плащане, чието погасяване по договор е обвързано със заетата сума и петгодишна давност на погасяване при дължимост?
Дали уговореното в договора възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума по същността си представлява договорна лихва и попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД, уреждаща кратката погасителна давност?
Следва ли въззивният съд, постановил решение, с което е приел, че: вземането е възникнало при сключване на договора за заем - 14.03.2019 г., когато сумата е предадена на заемателя. Настоящият съдебен състав намира, че в случая началният момент на давността следва да се определи съобразно разписаното правило в разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, да съобрази фактите по делото и правните си изводи с постановеното в ТР №3/2023/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС?
Дали решението на въззивния съд е в съответствие с точното прилагане на закона, считайки за напълно изяснено понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД, относно плащането на договореното възнаграждение по договор за заем, което е с характеристики на лихва, но само за определяне на обема от пари, вещи, но изплащането му е едновременно с главницата (заемната сума), на части и с неопределена периодичност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Как се определя степента на съпричиняване на вредоносния резултат? (По иск срещу общината на основание чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от смърт след пропадане във водоем)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Признанието на правопораждащия задължението факт представлява ли признание на самото задължение? Доколкото акцесорните задължения - лихвите по главното вземане, са динамична величина, може ли да се приеме, че признаването на дълга автоматично и недвусмислено означава и признаване на лихвата? Налице ли е признание на дълг, ако признанието изхожда от пълномощник (адвокат) на едноличния собственик на капитала на дружество, което дружество притежава капитала на друго, дъщерно търговско дружество - длъжник? Ако две свързани дружества дължат на един кредитор парично задължение, отправянето на предложение за купуване на общия дълг от трето лице - макар и краен (действителен) собственик на двете дружества, представлява ли изрично признание на конкретните дългове на всяко от двете дружества, годно да прекрати давността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кой е началният момент на законната лихва, претендирана в производство по предявен иск с правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, когато забавеното гражданско/наказателно дело не е приключило?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е образуване на изпълнително дело по молба на лице – цесионер, преди същият да е уведомил длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и може ли това лице да се легитимира като взискател в изпълнителното производство при липса на доказано уведомление? Следва ли съдът да приеме за доказано възникването на право на изпълнение в полза на цесионера, когато последният не е изпълнил задължението си да представи в срок поисканите от съда доказателства за цесията и представителната власт? Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства? Задължен ли е съдът, основавайки се на разпоредбата на чл. 183 ГПК, да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна? Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна лихва, начислена на основание договор за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Не е обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви, позовавайки се на визираните в чл. 20 ЗЗД принципи на тълкуването и в унисон с приложението на разпоредбата, съгласно цитираната от касатора практика на касационна инстанция - в съответствие с междувременно формирана практика по тълкуване на спорната разпоредба, макар досежно дължимо индексирано възнаграждение за друг период от действието на договора между настоящите страни / решение по т. д.№1190/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС /.
Трети и четвърти въпроси не са обосновани с допълнителен селективен критерий, което е достатъчно да се изключат от преценка за възможно основание за допускане на касационното обжалване. По начало, обаче, те изхождат от несподелена в решаващите мотиви на съда предпоставка – валидно волеизявление за опрощаване/отказ на ищеца от имуществени права – предмет на настоящия иск / твърдяно от ответника с писмо рег. №СО15-2600-7885/17.08.2015 г. на ищеца /. Писмото цели уреждане на отношения между страните, по издадени фактури в периода 2012 г. - 2015 г. и изразената в него, под условие, воля за опрощаване няма отношение към процесните претенции, възникнали през 2021 г.. Поради това, дори да би бил формално посочен допълнителен селективен критерий, не би бил удовлетворен общия такъв. При това, въпросите изискват отговор за допустимост /третия/ или правилност на съдебния акт /четвъртия/, а не по приложението на правна норма или правен принцип. Отговорите на такива въпроси не биха могли да са еднозначни и общовалидни, независимо от конкретиката на отделния спор, което изключва характеристиката им на правни въпроси.
Петият въпрос, впрочем и предходните два, са фактологично неточни. Ищецът не е предявил вземания, възникнали в периода 2009 г. – 2018 г., а вземания, възникнали през 2021 г., но определяеми по размер съобразно факти, възникнали в периода 2009 г. – 2018 г.. Ответникът по същество противопоставя довод, че с неупражняване правото на индексация, съобразно годишната инфлация за съответната година на изпълнение на договора, отпада правото на същата страна, при упражняването му за последваща година да се съобрази и годишната инфлация за пропуснатата година. Погасителна давност спрямо факти, от значение за формиране размера на вземането, законът не урежда, нито подобно възприятие е изводимо ТР, посочено в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Друг е въпроса, че между страните съществува и спор относно начина на приложение на първата хипотеза на чл. 42, ал. 2 от договора / начисляване на годишна инфлация с натрупване /.
Очевидна неправилност, като самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, не е изводима единствено и само от мотивите на въззивното решение, доколкото обосноваването й от касатора е с неправилно тълкуване на чл. 42, ал. 2 от договора, което само по себе си предпоставя тълкувателна дейност и на настоящата инстанция, присъщо на произнасяне по съществото на спора, в друга фаза на касационното производство, по реда на чл. 290 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

12369 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела