съдия Васил Христакиев

„Следва ли въззивният съд да приобщи относими нововъзникнали доказателства, представени от страна в производството в срока по чл. 266, ал. 2 ГПК?“. Така формулираният въпрос удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото се явява пряко обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез извършени от него плащания за изпълнение на задължения на ищеца към трети лица, доколкото представеното с въззивната жалба ново доказателство (писмо на синдика до ответника, съдържащо потвърждаване на извършеното плащане) съдът е отказал да приеме в съдебното заседание по съображения, че това изявление представлява становище на представител на страна по делото по факти в кръга на предмета на доказване, а в решението е изложил мотиви, че така направеното изявление не е от естество да санира нарушението на разпоредбата на чл. 636 ТЗ, доколкото законосъобразността на плащанията се преценява към момента на извършването им. Налице е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед посочената от жалбоподателя практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.