Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ал. 2 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. […] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т., 1 ТР №******г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като последните не се основават на извършено съгласно чл. 20 ЗЗД тълкуване на неясни или противоречиви уговорки, а тезата на ищеца за наличието на препращане в спорния чл. 10.1е отречена с оглед липсата на такова препращане в текста на клаузата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Дали при направено изрично възражение за прихващане с ликвидно вземане на ответника пред въззивната инстанция, последната е длъжна да го обсъди и разгледа?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК. По въпроса се прави искане за достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на решението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК, и това важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?”; 2. „ Изграждането на индивидуална идентичност на осиновеното дете важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК и може ли същата да бъде изградена, ако осиновеното дете не знае своя произход?”; 3. „В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история, и това важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?”; 4. „В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини, и това важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?”; 5. „Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?”. По отношение на поставените въпроси се сочи наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

биха способствали за точното прилагане на закона и развитието на правото); 4. „Необходима ли е писмена форма за доказване на договора за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС); 5. „Може ли да се счита за сключен договор за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция при липса на изразено чрез конклудентни действия (напр. частични погашения на задължения или осчетоводяване на фактурите) съгласие от страна на длъжника?“ (отговорът на този материалноправен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото); 6. „От значение ли е за дължимостта на сумите, претендирани за доставена и потребена ел. енергия, правилното определяне на местонахождението, респ. мястото на поставяне на измервателните уреди и отразява ли се на точността на данните, добити от тях? Може ли количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, да послужи за правомерно изчисляване на цена достъп и цена пренос? (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №227/11.02.2013 г. по к. т. д. №1054/2011 г. на II т. о. ВКС); 7. „Следва ли при отправяне от страна на клиент до енергоснабдително дружество заявление за сключване на договор, електроснабдителното дружество изрично да се произнесе по него или само с подаването на заявление от страна на потребителя се счита, че договор за продажба на електроенергия вече е сключен? Следва ли да бъдат уговорени същественото и нормативно определеното съдържание на договора, за да можем да говорим за наличието на договор? (по този правен въпрос не се твърди противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС); 8. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевирани от жалбоподателя възражения, както и да изложи съображения защо счита същите за неоснователни и недоказани? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г.); 9. „Трябва ли съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира релевантен за спора факт за установен (осъществил се)? Съдът дължи ли обоснован отговор защо приема определени факти, а други не при постановяване на решението си? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.); 10. „Може ли да се открие партида на името на потребителя по договор за доставка на електроенергия без да е налице основание за откриването ѝ?“; 11. „Следва ли енергоснабдителното дружество да предостави ясна, вярна и разбираема основна информация на потребителя преди да се сключи договор за доставка на енергия?“ и 12. „От значение ли е за плащането на двата компонента - цена достъп и цена пренос на енергия, чия собственост са кабелите и съоръженията, които доставят електроенергия?“ (отговорът на последните три въпроси би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за местоживеенето на пострадалите и ищцата в светлината на правото на Европейския съюз. Според касатора съгласно това право „обичайно местоживеене се свързва с мястото, където е центърът на икономическите интереси на съответното лице, а не някаква административна регистрация. Изложени са подробни съображения за принципната приложимост на правото на Съюза, като е цитирана съдебна практика. Съдът е бил длъжен служебно да събере данни за местоживеенето на ищцата. Това е свързано с неговата компетентност по спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

от дневния ред, провеждане на гласуване и приемане на решенията, не отговаря на действителното фактическо положение?”; 4. „Каква е доказателствената сила на протокол от общо събрание на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма досежно стоящи извън протокола факти, като: факта на действително провеждане на събранието, датата и мястото на събранието, провеждането на обсъждане и гласуване по въпросите от дневния ред и въобще по отношение на всички факти и обстоятелства по фактическото провеждане на събранието?”; 5. „Придава ли разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ТЗ „удостоверителна сила на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма съгласно дружествения договор? При оспорване на отразените в такъв протокол факти по реалното провеждане на събранието, обсъждане и разискване по дневния ред, провеждане на гласуване и т. н., обвързан ли е съдът от отразеното в протокола?”; 6. „Личното подписване на протокола от ОС на съдружниците на ООД изключва ли напълно възможността протоколът да е неверен документ (отразеното в него да не отговоря на действителното фактическо положение, независимо от съдържанието на протокола)?”; 7. „При оспорване на протокол от ОС на съдружниците на ООД в обикновена писмена форма и на факта действително да се е състояло обективираното в протокола ОС от съдружник, който е подписал протокола и не оспорва неговата автентичност (истинността на подписа си върху документа), а неговата истинност (вярност) - съответствието му с действително осъществилите се факти, предмет на обективирани в протокола удостоверителни изявления, кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на протокола (провеждането на ОС и вземането на решенията)?”; 8. „При предявен иск от съдружник за установяване нищожност на решения на ОС на съдружниците на ОС, обективирани в протокол в обикновена писмена форма, дружеството ответник носи ли доказателствена тежест да установи истинността на протокола, доколкото именно то черпи от този документ изгодни за себе си факти?”; 9. „При оспорване на частен свидетелстващ документ прилага ли се разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК?”; 10. „При оспорване от страна на съдружник истинността на протокол от общо събрание на съдружниците в ООД с твърдения, че събрание не е проведено, не са провеждани разисквания и гласуване, фактът на провеждането на събранието трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване?”; 11. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването ѝ в хода на висящ процес?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение №188/03.10.2011 г. по т. д. №33/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №123/14.03.2007 г. на ВКС по т. д. №891/2006 г., II т. о.; решение №100/04.06.2010 г. по т. д. №799/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение №60006/19.07.2021 г. по т. д. №2561/2019 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №38/24.04.2012 г. по т. д. №8/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2014 г. по описа на ВКС, IV отд.; решение №95/28.08.2019 г. по гр. д. №3543/2018 г., III г. о.; решение №270/19.02.2015 г. по т. д. №7175/2013 г. по описа на ВКС, ГК, VI отд.; решение №81/09.06.2017 г. по гр. д. №2631/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №197/23.12.2014 г. по гр. д. №7364/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение №748/17.02.2011 г. по гр. д. №801/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о.; решение №84/23.06.2009 г. по гр. д. №681/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №261/22.01.2014 г. по гр. д. №261/22.01.2014 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение №213/15.01.2018 г. по гр. д. №856/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.); 12. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни „решения” на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени като съществуващи в протокол на ОС, без действително да е проведено такова общо събрание?”; 13. „Явяват ли се липсващи (невзети) и поради това нищожни решения на общо събрание на съдружниците на ООД, които са отразени в протокола на ОС, когато на общото събрание изобщо не е било проведено гласуване по дадения въпрос и въпреки това в протокола от общото събрание е вписано, че е било взето решение?”; 14. „Воденето на неформални разговори между съдружници в ООД по теми, свързани с дружествените работи, без значение от време и място, без дневен ред, без провеждане на гласуване и без вземане на решения с конкретно съдържание, следва ли да се приравни на провеждане на общо събрание на съдружниците и ако се приеме, че всеки разговор между съдружници има характера на „общо събрание на съдружниците с последиците по ТЗ, това не противоречи ли на правната сигурност?”; 15. „Подписването на предварително изготвени и подписани от другия съдружник документи, в чието изготвяне оспорващият протокола съдружник не е участвал, без провеждане на разискване, на гласуване и вземане на решения, има ли характер на,, провеждане на общо събрание на съдружници в ООД?” (по тези правни въпроси се твърди противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. №1/2002 г. на ОСГК на ВКС); 16. „Каква е доказателствената стойност на протокола от общо събрание на съдружниците в ООД, който е съставен в обикновена писмена форма и това е допустима форма съгласно дружествения договор по смисъла на чл. 137, ал. 4 ТЗ?”; 17. „При липса в обективната действителност на проведено общо събрание на съдружниците в ООД и при условие, че не се касае за неприсъствено общо събрание по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, може ли да се приеме, че отразените в протокола „решения” на ОС на съдружниците са взети?” и 18. „В какво се изразява формалната доказателствена сила на протокола от Общо събрание на съдружниците в ООД по смисъла на чл. 180 ГПК (удостоверителното изявление в протокола относно провеждане на събранието и вземане на решенията е изявление на всеки от съдружниците или на самото юридическо лице, доколкото ОС на юридическото лице като негов волеобразуващ орган съвпада със самото юридическо лице)?” (твърди се, че правният отговор на тези три правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право