чл. 280 ал. 2 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. […] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Регламент ЕО 2201/2003 г. приложим ли е от чужд съд за лишаване/ ограничаване на родителските права на само български гражданин по отношение на детето му само български гражданин?
Компетентен ли е българският съд да разгледа исковете по чл. 132 и чл. 131 СК, с които е бил сезиран, независимо от обичайното местоживеене на детето в предходен момент, преди образуване на делото и ако родителят и детето са само български граждани?
Може ли българският съд, сезиран с искове по чл. 132 и чл. 131 СК, отнасящи се до родител и дете, само български граждани, да откаже да разгледа тези искове и да прекрати образуваното пред него съдебно производство с единствения довод, че детето – български гражданин е имало обичайно местоживеене на територията на друга държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?
Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството, в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?
Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ, от една страна, и представляващ ЮЛ дори и същите да съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ?
След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такива счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?
Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?
Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение че председателят, в качеството му на ФЛ, е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?
Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?
Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора?
В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите?
Когато договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието, на което се търси връщане на дадената сума, с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е изискуемото от закона несъответствие по смисъла на пар.1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), обуславящо възникването на правото на държавата да иска отнемане на придобитото от проверяваното лице имущество, за което не е доказан законен източник на средствата?
Какво се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на пар.1, т. 4 от закона?
Участват ли в преценката за наличие на несъответствие равностойността (направените разходи) на придобитото, но отчуждено имущество?
Кои от получените от проверяваното лице суми са със законен произход и следва да участват в анализа на получените от него доходи?
Следва ли при определяне на несъответствието да се вземе предвид отрицателната стойност на нетния доход, определена като разлика между размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи/приходи и други източници на финансиране, обосноваваща извод за недостиг на средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса? Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице? Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ от една страна и представляващ ЮЛ дори и същите да се съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ? След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такава счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)? Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение? Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение, че председателят в качеството му на ФЛ е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява? Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател? Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите? Когато „Договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 133 ГПК, чл. 164 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 252 НК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 3 ЗК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„За приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС.“ „Ако своящият несобственик знае и не крие, че имотът, който владее с намерение да придобие по давност, е чужд, а не негов, означава ли, че в негова полза не тече придобивна давност?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Няма ясно формулирани правни въпроси за разглеждане в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът да излиза извън пределите на заявената искова претенция и да се произнася свръхпетитум по отношение правото на собственост?
Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, без да се произнесе относно правото на собственост на ищеца и/или възможността за придобиване на такова?
Допустимо ли е решение по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което съдът се е произнесъл само относно правния интерес от водене на иска, но не се е произнесъл с оглед разясненията, дадени в ТР 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Може ли съдът да постанови решение при отрицателен установителен иск, в което е посочено само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти?
Задължително ли е горестоящата съдебна инстанция при осъществяване на контрол по законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт да изложи мотиви по всички възражения, с които е сезирана?
Следва ли в производството по отрицателен установителен иск ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване противопоставимите права, които има спрямо ответника, относно правото на собственост върху един имот?
Може ли да се придобие собствеността върху имот чрез закупуването му от лице, което не притежава правото на собственост върху този имот?
При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презумира, че е налице осъществен състав на давностно владение?
Може ли да се презумира държавна собственост при действието на ЗС в редакцията към 1979 г., върху имоти, за които физически лица са се снабдили с констативни нотариални актове по ГПК?
Приема ли се, че държавата става собственик на имотите, които нямат друг собственик по силата на закона - чл. 6 ЗС (1951 г.) или отново е задължително ангажирането на доказателства в тази насока, и ако да липсата на такива доказателства води ли до презумцията, че имотът не е държавен. Т. е. чл. 6 ЗС следва ли да се прилага по презумпция (макар и оборима) или задължително следва да се проведе доказване, за да се приложи хипотезата на чл. 6 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 56 ал. 1 ЗОС, чл. 59 ал. 1 ЗОС, чл. 6 ЗС, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1. Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
2. Може ли да се приеме, че чрез осигуряването на едно спокойно, непрекъснато, несмущавано, явно, несъмнено владение, повече от 30 години, от страна на етажните собственици, се е стигнало до решение за изменение на предназначението на общото помещение и придаването му към ап.4, чрез конклудентни действия, според ТР №39/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС, постановено по повод портиерското жилище, което е обща част по предназначение, и е прието, че волята на етажните собственици за изменение предназначението може и да не е изрично писмено изразена, но трябва да следва недвусмислено от някакъв акт или от поведението им, което да разкрива такава воля?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„Намира ли приложение чл. 92 ЗС, ако съгласието за изграждането на строежи не е дадено въз основа на договор в нотариална форма, а само с договор с нотариална заверка на подписи на съсобствениците?“
„Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост навеси изградени в съсобствен поземлен имот в урбанизирана територия, с предназначение стопански двор и коя е приложимата материално правна норма за определяне режима върху тях?“
„Възможно ли е съдът да постанови решение, с което да приложи чл. 92 ЗС без да тълкува волята на страните и в противоречие с уговорките на страните в сключеното между тях Споразумение от 23.05.2018 г., който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?“
„Нужни ли са специални знания, за да определи въззивния съд дали една постройка е самостоятелен обект и възможно ли е съдът да прецени този факт, без служебно да назначи експертиза, когато е налице необоснованост на фактическите изводи, постановени в първоинстанционното решение и ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“
„Възможно ли е навес с три оградни стени - север, със ЗП 260 кв. м., използван за паркиране на товарни автомобили и навес с две оградни стени - юг, със ЗП 73 кв. м., използван за паркиране на леки автомобили, построени в урбанизирана територия, с предназначение на ПИ „Стопански двор“ да се ползва самостоятелно и да има предназначение различно от това да обслужва стопанския двор, респективно да обслужва сграда за стопанска дейност и сграда за административна дейност и складова площ?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН и в частност, съдът след като даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличаването на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), длъжен ли е да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат?
Страната има ли процесуално задължение да напомня на въззивния съд за доказателствените си искания, които са били отправени своевременно пред първоинстанционния съд, но същите не са били уважени от последния, поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и да настоява за събирането им?
Събирането по делото на косвени доказателства от ответника, които не са били оспорени от насрещната страна, респективно не е било провеждано насрещно доказване за опровергаване на съдържащите се в тях индиции, че в оставеното от наследодателя наследство има други имущества и задължения, достатъчно ли е да обоснове липсата на материалноправна легитимация на ищците да предявят претенции по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН срещу надарения, който не е призован към наследяване поради обстоятелството, че те като наследници по закон на дарителя, не са приели наследството по опис по смисъла на разясненията в т. 4 ТР №3/19.12.2013 г. по тълк. д. №3/2013 г. на ОСГК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.