чл. 109 ЗС
Чл. 109. (1) Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
(2) (отм. – ДВ, бр. 33 от 1996 г.)
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Явно необоснован ли е изводът на въззивния съд, че в полза на праводателите на ответницата е било учредено едновременно право на строеж за изграждане на втори етаж върху съществуваща едноетажна жилищна сграда и пожизнено право на ползване върху идеална част от дворното място, което следва да се счита за погасено с факта на настъпване на тяхната смърт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„Какви са правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства?“
„Прекъсва ли течението на придобивната давност нотариалната покана, с която са заявени собственически права спрямо владелеца?“
„Установяването на нова имотна граница променя ли съществуващата граница между имотите на място, поставена преди РП?“
„Допустимо ли е, след като в нотариалните актове не се съдържат данни за местоположението на границите на имотите, да се установява различно местоположение на границите на имотите от съществуващото?“
„Какви са правата на въззивния съд относно произнасяне по доказателствата, които не са оспорени по реда и в сроковете на ГПК?“
„Допустимо ли е правните изводи на съда да се извеждат от недоказани фактически твърдения?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Може ли да се придобият по давност общи части без съгласие на всички собственици, изразено в писмена форма?
Може ли да се изграждат бани и тоалетни в общи части тридесет години след изграждане на помещенията и след многократна смяна на законовата уредба?
Може ли да се изграждат бани и тоалетни в общи части без необходимите одобрени строителни книжа?
Може ли да се придобият по давност общи части от един от собствениците, без съгласието на другите собственици, изразено писмено?
Може ли да се придобият по давност общи части без преди това да се обособят в отделни самостоятелни и реално съществуващи помещения?
Времето от поставянето на врати и незаконно лишаване от достъп до общите части може ли да се счита за придобивна давност за придобиване на собственост на тези общи части?
Може ли обща част, представляваща подстълбищно пространство, да се превърне в баня и тоалетна, въпреки липсата на височина и квадратура?
Може ли да се изгради баня и тоалетна на площ около 3 кв. м.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Дали владението върху поземлен имот е необезпокоявано, спокойно и в пълен обем, ако в него са изградени сгради, притежавани от трети лица?
Отказът от иск по чл. 233 ГПК влече ли след себе си прекъсване на придобивна давност?
Изпълнил ли е въззивният съд задължението си по чл. 236, ал. 1 ГПК да се произнесе по спора след обсъждане на всички доказателства, възражения и доводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно правнорелевантните факти, както и върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги обсъди по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК?
Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение; Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установеният с него факт следва ли да бъде съобразен при формиране на правните изводи?
Длъжен ли е съдът при преценката на свидетелските показания да извърши съпоставка с останалите доказателства по делото?
Когато и двете страни по спора са ангажирали гласни доказателства и е налице противоречие между установеното от двете групи свидетели, как следва да се преценяват дадените от тях показания и длъжен ли е съдът ясно и конкретно да посочи какво приема за установено от фактическа страна?
При преценка на гласните доказателства длъжен ли е съдът да ги съпостави с признанието на неизгоден за страната факт, направено в отговора на исковата молба по основния фактически въпрос по делото, за установяване на който са изслушани свидетелските показания?
Допустимо ли е съдът да цени заключението на вещото лице по фактически въпрос и да съпоставя възприятията му за броя поставени маси и столове с гласните доказателства?
При противоречие между гласните показания на двете групи свидетели, длъжен ли е съдът ясно да посочи на коя от двете групи дава вяра, като отчете установеното от тях с приети по делото писмени и веществени доказателства?
Чрез какви доказателствени средства подлежи на доказване фактът, че се осъществява неоснователно въздействие върху реална част от имот в хипотеза, при която действията на ответника се изразяват в поставяне върху нея на движими вещи /маси и столове/ и настаняване на клиенти?
Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантния по делото факт, при предявен негаторен иск, че се осъществява неоснователно въздействие върху имот чрез поставяне върху него на движими вещи /маси и столове/ и настаняване на клиенти на обект с предназначение „магазин“?
За правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на собственика на достъп и преминаване през пространството, което е реална част от имота и се намира пред обект с предназначение „магазин“, който е на партерен етаж на сграда?
Основателни ли са действията на ответник по негаторен иск в хипотезата, да поставя маси и столове върху реална част от имот, на които настанява клиенти на обект „магазин“, която реална част от имот се намира пред обект с предназначение „магазин“, на който магазин той е наемател, или като поставя маси и столове в реалната част от имота пред наетия магазин поддържа противоправно състояние?
Предназначението на обекта по архитектурен проект „магазин“ предполага ли ищците като собственици на имота да търпят неудобството клиентите на магазина да ползват реалната част от имота пред магазина като площ за настаняване или това предназначение дава право на ответника като наемател да си служи с реалната част на имота само за преминаване на него и клиентите му с цел достъп до магазина?
Предназначение на обекта „магазин“ по одобрен архитектурен проект задължава ли собствениците на реална част от имота да търпят ограничение, изразяващо се в невъзможност да преминават през него, поради извършваното от ответника неоснователно въздействие чрез поставяне на маси и столове, и тези действия на ответника създават ли за ищците пречки за използването на собствената им реална част от имота по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС)?
Собственикът/наемателят на обект с предназначение „магазин“ има ли право да въздейства върху реалната част от имота пред магазина чрез поставяне на инвентар (маси и столове) за настаняване на клиенти и длъжни ли са собствениците на имота да търпят това положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
Представлява ли пречка за нормалното упражняване на правото на собственост върху жилищна сграда, индивидуална собственост на един от съсобствениците на дворно място, допуснатото от страна на друг от съсобствениците на същото отклонение от одобрен инвестиционен проект във връзка със строеж на жилищна сграда, индивидуална собственост на последния, което е и в нарушение на действащите нормативни актове, след като отклонението е довело до прекъсване водоснабдяването на сградата на другия съсобственик, и причинило ли му е то значителни неудобства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. При установено по делото с писмени и гласни доказателства обстоятелства, че водопреносната мрежа/инсталация в едно населено място е изградена предимно с участието на населението с доброволен труд през първата половина на 80-те години на миналия век, когато са включени/присъединени към изградената мрежа чрез изградени водопроводни отклонения имотите в строителните очертания на населеното място, включително процесният имот и в тези имоти /процесния/ не е установено наличието на някои от елементите на водопроводните инсталации и/или строителните книжа за изграждане на водопроводно отклонение, предвидени в изискванията на Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи или действалата преди нея Наредба №9 за ползването на водоснабдителните и канализационни системи, правилен ли е изводът на съда, че този имот не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система, защото не е присъединен по предвидения в закона ред? 2. По какви критерии се преценява дали един имот е присъединен към изградената водопроводна инсталация в населеното място по предвидения в закона ред? Тези критерии от кои нормативни актове трябва да бъдат изведени – тези, действали към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място или тези нормативни актове, които действат към момента, в който се прави извода дали имотът е бил присъединен? 3. При установено наличие на водопроводно отклонение от изградената водопроводна инсталация в населеното място към един имот, находящ се в строителните очертания на населеното място, длъжен ли е ВиК операторът да водоснабди имота и ако да – какви действия следва да бъдат предприети, от кого и при спазване на кои нормативи? 4. Длъжен ли е въззивният съд, при допускане на нова експертиза по направено искане във въззивната жалба, да се обоснове защо счита, че е налице необходимост от допускането на такава или е достатъчно това, че е посочил, че са налице основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК, защото експертното заключение, прието от първоинстанционния съд, е било своевременно и достатъчно обосновано оспорено от ответното дружество и поисканата експертиза е относима /с оглед поставените задачи/ и се явява необходима по делото? Длъжен ли е съдът да посочи вида на допусната нова експертиза – повторна, допълнителна? 5. Длъжен ли е въззивният съд, при констатиране от него на коренно различни изводи по един и същи въпрос /В настоящия случай: Бил ли е присъединен имотът на ищеца към изградената водоснабдителна инсталация в селото?/, до които са достигнали вещите лица по първоначалната експертиза, приета от първоинстанционния съд и новата експертиза, изготвена във въззивното производство, и при изрично оспорване на заключението по новата експертиза от страна в производството, при постановяване на решението си, в съответствие с изводите, до които е достигнало вещото лице по повторната експертиза, съдът да изложи конкретни мотиви в него, защо е основал същото в съответствие с изводите на новото оспорено от страна в производството заключение? 6. Представлява ли нарушение, допуснато от съда това, че същият приема заключение на вещото лице по нова експертиза и постановява решение в съответствие със заключението, което не е изготвено по начина, възложен от съда – т. е. не е отговорило на формулираните въпроси след извършване оглед на процесния имот, проверка на документите при страните, както и да извърши необходимите справки при ответното дружество? Дължи ли произнасяне съдът в мотивите на решението по направеното оспорване на приетото заключение по допуснатата от съда нова експертиза, а именно – защо приема експертизата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производство по частни жалби?
Налице ли са основание за връщане на исковата молба, когато разглеждащия делото съд не е дал изрични указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередности по всеки отделен иск и страна по делото?
Длъжен ли е съда освен прекратяване на делото да върне искова молба в тази част на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост и длъжен ли е да процедира по този начин и с оглед нормата на чл. 7 ГПК, която го задължава да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, както и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и във връзка с активната и пасивна легитимация на страните в процеса и определянето на родовата и местна подсъдност по искове?
Следва ли съда при сложност на делото поради предявяване на множество искове да посочи изрично в разпореждане колко искове администрира и квалифицира и кой са активно и пасивно легитимираните страни по всеки отделен иск и как групира исковете по тяхната преюдициалност и връзка с предмета на спора, съответно да ги обособи и отдели и групира в отделни предмети и производства и длъжен ли е да състави доклад по всеки един иск с указания по предмета на доказване и допустимостта на всеки отделен иск и доказателствената тежест в процеса и преценка на специалната подсъдност и страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 128 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 2 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 7 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. При прилагане нормата за височина на ограда, регламентирана в чл. 48, ал. 5 ЗУТ, нивото на прилежащия терен при издаване на разрешението за строеж (започване на строителството) ли трябва да се вземе предвид или нивото на прилежащия терен при завършване на строителството?
2. Документ, който съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт, издаден от общинската администрация и дори е посочено основанието, на което се издава(чл. 62, ал. 2 АПК), но не е подписан от кмета на общината, а от частни лица представлява ли нищожен административен акт?
3. Ако такъв документ е приложен като доказателство в гражданско дело, което е от значение за правилното прилагане на спора, гражданският съд следва ли да прогласи нищожността му и ако това е така, но не го е направил въпреки изричното искане на страна по делото, налице ли е съществено процесуално нарушение?
4. Документ, който съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт и дори е посочено основанието на което се издава, но е подписан от частно лице, има ли някаква правна стойност?
5. Отхвърлянето от страна на въззивния съд искане, отхвърлено от първата инстанция за назначаване на строително – конструктивна експертиза, с помощта на която да се установи дебелината на слоя бетон, чакъл и други материали, с които нивото на прилежащия терен в зоната на оградата е повдигнато след започване на строителството на процесната ограда, с цел тази дебелина да се вземе предвид при проверката дали височината на оградата надхвърля нормата установена в чл. 48, ал. 5 ЗУТ, представлява ли процесуално нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.