чл. 236 ал. 2 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. […] (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. (По иск на основание чл. 74 ЗЗД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
в противоречие със задължителна и казуална практика на ВС и ВКС. Бланкетно се поддържа допълнителния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение. Първата група въпроси /от 1 до 5/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради привидност /относителна или абсолютна/ на договора за прехвърляне на имот в частта за минали грижи и издръжка; за подлежащите на доказване факти и обстоятелства; чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че грижите и издръжката за минало време са били предоставени - на ищеца, претендиращ нищожността на договора поради привидност или на ответника – приобретател по договора, както и относно обема на дължимите грижи и издръжка при липса на конкретна уговорка в договора, респ. дължат ли се както грижи, така и издръжка. По тази група въпроси не се сочи задължителна или казуална практика на ВС и ВКС, на която въззивното решение да противоречи, а и самите въпроси очевидно не са във връзка с настоящия казус, чиито предмет са единствено главен иск по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и евентуален по чл. 34 ЗЗД. Втората група въпроси /от 6 до 12/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради липса на основание на договор за издръжка и гледане в частта за бъдещите грижи и издръжка в хипотезата на предстояща, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя и последната действително да е настъпила; за значението на характера на заболяването, момента на възникването му, прогнозата за преживяемост от медицинска гледна точка и здравословното състояние на прехвърлителя; за правното значение на знанието на прехвърлителя и на приобретателя за предстоящата близка и неизбежна смърт на прехвърлителя с оглед поставената му диагноза и дадената прогноза за преживяемост; за значението на периода от време, който е изминал от сключване на договора до настъпване на смъртта на прехвърлителя; за значението на субективната убеденост за излекуване у прехвърлителя или у приобретателя по договора и приравнява ли се тя на незнание за предстоящата, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя, която в действителност е настъпила и какво е значението на полагането на т. нар. „палеативни грижи“ за пациента – прехвърлител при преценка налице ли е знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя. По тези въпроси се поддържа допълнителния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №569/08.03.2011 г. по гр. д. №76/2009 г. на IV г. о. и решение №384/10.05.2010 г. по гр. д. №1190/2009 г. на III г. о. Третата група въпроси /от 13.1 до 15/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност на нотариалното действие поради нарушение на чл. 579, ал. 1 и ал. 2 ГПК и води ли то до нищожност на сключения договор за издръжка и гледане; до задължението на нотариуса при прилагане на тази разпоредба да посочи в нотариалния акт изрично дали се касае до неграмотност или до недъгавост и в какво се изразява тя и поради която лицето не може да се подпише и да изпише имената си; за характера на физическото увреждане /вродено или придобито/ - дали то следва да води до невъзможност лицето изобщо да не може да положи подпис или само до невъзможност да положи идентифицируем такъв и дали причината за недъгавостта следва да е трайна, за да има основание да се приложи чл. нормата на 579 ГПК и може ли последната да се прилага в нотариалното производство по свободна преценка на страните или нотариуса. И по отношение на тази група въпроси, не се сочи, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС. Четвъртата група въпроси /от 16.1 до 18.3/ са във връзка със задълженията на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелна преценка на същите; да обсъди всички доводи и възражения на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; за преценката на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК, ведно с всички други доказателства по делото и излагането на мотиви, обосноваващи извод за заинтересованост на конкретен свидетел и мотиви защо се кредитират или не се кредитират показанията на конкретен свидетел. Поддържа се, че по така повдигнатите процесуалноправни въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тази, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: №260/30.10.2013 г. по гр. д. №1286/2012 г., IV г. о., №123/30.05.2011 г. по гр. д. №890/2010 г., III г. о., №380/02.06.2009 г. по гр. д. №758/2009 г., III г. о., №232/20.03.2009 г. по гр. д. №2716/2008 г., IV г. о., №27/22.04.2019 г. на IV г. о., №331/19.05.2010 г. по гр. д. №257/2009 г., IV г. о., №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г., IV г. о., №700/28.10.2010 г. по гр. д. №91/2010 г., IV г. о., №422/3.06.2010 г. по гр. д. 805/2009 г., I г. о. и №251/27.07.2015 г. по гр. д. №6970/2014 г., IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 38 ЗАдв, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 15.04.2021г. по съединени дела C-798/2018 и C-799/2018, решение №16/02.03.2021г. по гр. д. №1914/2020г. на ВКС, IV г. о., решение №8/27 май 2021 г. на КС по к. д. №9/2020г., решение №4 от 14.05.2020 г. на КС по к. д. №9/2019 г., решение №3/28.04.2020г. на КС по к. д. №5/2019 г., решение №4/2014 г. на КС по к. д. №12/2013 г., решение №8/2017 г. по к. д. №1/2017 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 13 ал. 9 ЗЕ, чл. 14 ЗНА, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„1. Уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер нарушава ли изискването за добросъвестност и води ли до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя; 2. Нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на базисния лихвен процент (БЛП), обуславя ли нищожност и на друга уговорка между страните за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка; 3. При наличие на нищожна клауза в договор за кредит с банка, касаеща отнапред договорен между страните размер на лихвата, следва ли съдът да приложи в отношенията между страните действителната клауза; 4. Налице ли е неоснователно обогатяване, ако лихвата по кредита е събрана от банката - кредитор в размера, уговорен отнапред между страните в действителна клауза на договора за кредит, а не в размера, определен по клауза от същия договор, която е неравноправна и поради това нищожна; 5. Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи; 6. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните; 7. Какви са правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Допускането на касационно обжалване по така формулираните въпроси се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна и с казуална практика на ВКС (конкретно въпроси от №1 до №4 вкл. - в противоречие с практиката в решение №92/09.09.2019 г. по т. д. №2481/2017 г. на II т. о., въпрос №5 - в противоречие с практиката в решение №120/04.04.2013 г. по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., решение №87/02.07.2013 г. по гр. д. №829/2012 г. на І г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на II т. о. и определение №50511/24.07.2023 г. по т. д. №1665/2022 г. на I т. о., въпрос №6 - в противоречие с практиката в решение №120/04.04.2013 г. по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на II т. о., решение №283/14.11.2014 г. по гр. д.№1609/2014 г. на IV г. о. и Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос №7 - в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди и уважи ненаправено във въззивната жалба и в отговора на исковата молба възражение, което не е свързано с прилагане на императивна правна норма; 2) длъжен ли е съдът да изложи ясни, точни и конкретни мотиви, като обсъди възраженията на страните и подложи на съвкупна преценка всички доказателства по делото; 3) в процеса по предявен иск за връщане на получено нещо без основание, кой следва да проведе доказване за основанието на полученото и чрез какво доказване – пълно главно или насрещно доказване; 4) как съдът следва да изгради фактическите си и правни изводи; и 5) следва ли при постановяване на съдебното решение съдът да съобрази наред с приложимите правни норми, и обществения ред и морала. По отношение на първите четири въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд дал отговор на първите три въпроса в противоречие с т. 4 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а на четвъртия – в противоречие с решение №246/28.12.2018 г. по гр. д. №4719/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на петия въпрос се навежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото правораздаването е особено значима обществена дейност, свързана с регулиране на обществените отношения в конкретната област“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 2 ЗЗД, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже, защо и на кои вярва, и на кои – не, кои възприема и кои – не; 2) относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; и 3) следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с т. 2 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по втория въпрос – в противоречие с т. 11 ППВС №4/23.12.1968 г. и по третия въпрос – в противоречие с решение №28/09.04.2014 г. по търг. дело №1948/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение №4/08.03.2021 г. по търг. дело №2940/2019 г. на II-ро търг. отд. на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) достатъчно ли е за преценката при иск по чл. 152, във вр. с чл. 26 ЗЗД, страната, която се позовава на цитираната норма, да твърди само наличие на заемно правоотношение, без никаква друга конкретика; 2) не се ли накърнява правото на защита на ответната страна, ако отговорът на предходния въпрос е положителен; 3) при твърдение за наличие на заемно правоотношение, относно твърдението за такова, за разкриване действителните отношения на страните, това твърдение трябва ли да е конкретно, като е индивидуализирано поне по размер, а и сключването му по време; 4) достатъчно ли е твърдението за заемно правоотношение да се установява с косвени доказателства – свидетели, които твърдят, че знаят за такава уговорка, дори и един от тях да се заявява като очевидец на уговорката, при въвеждане от негова страна на недостоверни твърдения – за факти отпреди 10 години; 5) съдът обвързан ли е при преценката за допустимост на исканите от страната-ищец гласни доказателства, от твърдението на самия ищец, че обследваната сделка е „симулативна; 6) какво е правното значение на такова твърдение от ищцовата страна и то влияе ли на доказателствената тежест и на допустимостта на гласните доказателства при отсъствие на писмени такива; 7) твърдение на ищеца – още в исковата молба, че сделката, прогласяване на нищожността за която желае, е „симулативна, не ограничава ли доказателствените му средства и това налага ли съобразяване с ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки; 8) има ли отношение към решаващия извод на съда неучастието на трето за твърдяното заемно правоотношение лице, придобило собственост по силата на съпружеска имуществена общност (СИО), и при неизвестно за нея и неустановявано по делото да `и е известно заемно правоотношение, то обвързва ли я; 9) длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал по указания в т. 19 от тълкувателно решение (ТР) №1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК начин, както и в това число – и твърдения и оспорвания още от завеждане по делото пред първата инстанция и доказателствата, събрани пред нея; 10) има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването по чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 12 ГПК, като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на жалбоподателя, за да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят отражение в мотивите; 11) следва ли и как да се цени заявеното в отговора на ответниците, опровергаващо ищцовите твърдения, когато то не е оспорено от ищцовата страна, макар и да сочи различни от твърдяните от ищеца факти и отношения; 12) този факт – напускането на имота с изключение само на една стая от него, в който от 2015 г. е допуснат ищеца – приживе на наследодателя ни, както и обстоятелството, че след сделката е извършен ремонт на целия имот – пак само от наследодателя на касаторите, има ли и какво отношение към разкриване на действителните отношения между страните и следва ли да се съобрази от съда при установяване наличие или не на заемни правоотношения, обезпечени с обсъжданата сделка; 13) при обсъждане на доказателствата съдът следва ли ясно да посочи въз основа на кои доказателства приема, че е сключен договор за заем, т. е. да установи наличието на самото заемно правоотношение, и второ, – че съглашението за обратно изкупуване е постигнато преди или едновременно със сключения договор за заем, или е достатъчно само да приеме наличие на заемно правоотношение въз основа на свидетелски твърдения от лица, които съобщават факти по начин, по който житейски е недостоверно да помнят по съобщавания начин; 14) достатъчни ли са свидетелските показания само на тези свидетели, твърдящи, че установяват факти отпреди 10 години, за да се приеме, че страните – ищецът и наследодателят ни са сключили заемно правоотношение, връщането на сумите по което са обезпечени с прехвърлянето на имот, при наличието на диаметрално противоположни свидетелски твърдения; 15) при тези противоречия между свидетелите, те следва ли да се обсъдят от съда; 16) уместно ли е приложена нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК, както това е сторил въззивният съд, или в случая е следвало съдът да се съобрази със забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, както по процесуалния въпрос за допустимост на гласните доказателства; 17) може ли съдът да обоснове извода си за наличие на заемно правоотношение само въз основа на такова общо твърдение на ищеца, въпреки че същото е в противоречие с негово признание в нотариален акт за извършено плащане на приблизително половината от продажната цена и налична уговорка пак в нотариалния акт за плащане на остатъка по нея – по сделката – периодично след това, които периодични плащания по сделката съвпадат по време и с времето на погасяване задълженията на ищеца, за които твърди, че искал заема, но не и по време със самата сделка; и 18) как следва да се цени сключеният между страните по сделката – около 40 дни след нея – нов предварителен договор между страните, и от това не произтича ли извод, различен от решаващия на съда – за начилие на заемно правоотношение, и при произнасянето по спора съдът следва ли да съобрази поредността на установените пред него сделки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 12 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
![адвокат Бети Дерменджиева](https://npk.caselaw.bg/wp-content/uploads/2023/09/BetyDermenjieva-min.jpg)
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
![адвокат Десислава Филипова](https://npk.caselaw.bg/wp-content/uploads/2023/09/Desislava-Filipova-1.jpg)
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
![адвокат Валентина Иванова](https://npk.caselaw.bg/wp-content/uploads/2023/09/Valentina-Ivanova.jpg)
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
![адвокат Христина Русева](https://npk.caselaw.bg/wp-content/uploads/2023/09/Hristina-Ruseva-min.jpg)
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.