Договорна лихва

Следва ли за допълнителните споразумения към договора от 18.10.2012 г. и 16.12.2016 г., да се прилага новият ЗКП или Директива 93/13.2. Отговаря ли на критериите на нормативната уредба преценката на ВТАС за неравноправност на клаузите на договора и допълнителните споразумения към него.
Ясни и разбираеми ли са клаузите на договора и споразуменията и могат ли да се определят като такива, подписани под диктат.
Единствено ненадлежно представляваният ли може да се позове на липсата на представителна власт.
От дата 15.11.2020 г. ли са първите дължими, неплатени вноски по договора или от преди подписване на първото допълнително споразумение – 18.10.2012 г.
Обективни ли са причините, поради които ответникът не оспорил своевременно твърдения от ищеца факт на настъпила предсрочна изискуемост и като се вземат предвид представените в заседанието пред въззивната инстанция документи и недопуснати гласни доказателства, явява ли се това новоузнато обстоятелство /че подписите под уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост не са на ответника/.
Представлява ли отказът да бъде допуснато изслушването на съдебно – графическа експертиза пред въззивната инстанция съществено процесуално нарушение от страна на състава, решил делото, което пряко влияе върху неговия изход.
Нищожна ли е клаузата от договора и споразуменията към него, определяща фиксиран лихвен процент, съгласно ЗПК, чл. 21, ал. 2.
Кореспондират ли мотивите на ВТАС с разпоредбите на Директива 93/2013 и не водят ли до очевидна неправилност на решението.
Налице ли са в договора индивидуално договорени клаузи и благоприятни ли са те, индивидуални и общи, за кредитополучателя.
При анализиране на критериите от Директива 93/2013 и съотнасянето им към обстоятелствата по делото, установява ли се неравноправност, недобросъвестност от страна на кредитора и непрозрачност и може ли да се направи изводът, че договорът и споразуменията по него са подписвани от Ц. Б. под натиск и угрозата от съдебни претенции срещу него.
Очевидно неправилен е изводът на съда, че първата просрочена вноска по кредита е на 15.11.2020 г.
Причинено ли е от просрочия в плащането на вноски подписването на двете допълнителни споразумения към договора.
Противоречат ли договорът и допълнителните споразумения към него на добрите нрави.
Облекчаване или утежняване на положението на длъжника, предвид клаузите съдържащи се в тях, е подписването на двете допълнителни споразумения към договора.
Поставя ли се кредитополучателят в неизгодна позиция, диктувана от кредитора посредством сключването на последващите договора допълнителни споразумения, с което се променя начинът на погасяване.
Става ли ясно как точно се определя дължимият остатък за плащане по договора.
Налице ли е явно неравенство и нееквивалентност между двете престации и налице ли са обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдаят договарянето на такива високи проценти.
Равноправни ли са клаузите на ДК, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент по смисъла на ЗЗП.
Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят ли до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем и сумата подлежаща на връщане.
Уговорени ли са тези клаузи индивидуално.
Налице ли е яснота в преддоговорната информация и в процесния ДК от 23.04.2007 г.
Погасено ли е по давност задължението по договора и допълнителните споразумения към него ако се приеме че длъжникът плаща по реда на чл. 76, ал. първа и последна Закона за задълженията и договорите – погасява най – напред разноските и това задължение не е изцяло погасено чрез тези плащания.
При произнасянето си съдът следва ли да се съобрази с нормата на постановеното в т. 2 ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“.
Сключените допълнителни споразумения, с които се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез прибавянето им към главницата – действие забранено от закона ли е, и следва ли да се приеме че задълженията ще се определят като размер без да се вземат капитализирането на лихви с допълнителните споразумения.