– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да тълкува договорите в точния им смисъл съобразно действителната воля на страни, съобразявайки се както с обичаите в практиката и обсъждайки всички събрани по делото доказателства - без да разглежда избирателно само някои от тях, като им придава несъществуващо значение и съдържание - вследствие на което да подменя волята на страните?; 2. Подлежи ли на тълкуване /вследствие на което се подменя волята на страните/ - нотариален договор, когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните, и при такава хипотеза има ли право съдът да се съобрази с предполагаемата воля на страните, а не с изявената от тях?; и 3. Може ли съдът да приеме за установено, че страните са уговорили нещо различно от обективираното в нотариалния акт, без да разкрие симулация/привидност и без да са налице доказателства за наличието на обратен документ или начало на писмено доказателство?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с: Решение №95/29.05.2019 г. по гр. д. №2993/2018 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №106 от 16.07.2018 г. по гр. д. №4088/2017 г. на ВКС, III г. о. По втория въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о. По третия въпрос се сочи противоречие с Решение №39 от 02.05.2018 г. по гр. д. №1859/2017 г. на ВКС, I г. о.