всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 74 ТЗ

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството
Чл. 74. (1) Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството.
(2) Искът се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
(3) Всеки съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс . Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли.
(4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Предвид разпоредбата на чл. 223 ТЗ, какъв следва да бъде редът за свикване на общо събрание на акционерите, ако няма вписан съвет на директорите със законен състав и уставът не предвижда свикването да е възможно само с писмени покани?
Към кого следва да бъде отправено искането на акционер, притежаващ над 5% от капитала, за свикване на общо събрание на акционерите – към състав на съвет на директорите, който не е вписан в Търговския регистър или към компетентния окръжен съд (при положение, че в ТР няма вписан съвет на директорите)?
Представлява ли Агенцията по вписванията трето лице по отношение на търговско дружество, т. е. при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в Търговския регистър на определени обстоятелства, решението на общото събрание разпростира ли своето незабавно действие освен във вътрешните отношения в дружеството и спрямо нея?
Може ли да се приеме решението на общото събрание на акционерите за противоречащо на закона/устава на акционерното дружество само поради причина, че събранието е свикано с определение на съда, а не от съвет на директорите, който при това не е бил вписан в Търговския регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е довереникът по договор за поръчка да не уведоми доверителя си и да не даде, чрез активни действия, отчет за извършеното и предаде полученото по договора за поръчка?
В случаите, когато е изтеглена сума от банкова сметка от пълномощник, допустимо ли е единствено и само от осчетоводяването на изтеглената сума като „касова наличност“ или като друг актив на дружеството – упълномощител да се приеме, че е извършено предаването на изтеглената сума от довереника на доверителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато съдът анализира действия или бездействия на изключвания съдружник, в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид такива (факти и обстоятелства) извършени и/или настъпили след датата на предупреждението и/или след решението на ОС за изключване; Длъжен ли е съдът, по аналогия с чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид факти и обстоятелства настъпили в периода от датата на връчване на предупреждението до датата на ОС и в периода след това до отнасяне на спора пред съда, особено ако те доказват дълготраен негативен ефект от еднократно действие отразено в предупреждението и/или решението на ОС, или че неправомерните действия с/у интересите на дружеството продължават.
Достатъчно ли е съдът да се позове на „служебни отношения“, за да постави под съмнение свидетелски показания във връзка с преценката за „заинтересованост“ по аргумент от чл. 172 ГПК. Когато мястото и спецификата на дейността обуславят присъствието, предимно или изцяло на лица (потенциални свидетели) извършващи тази дейност по занятие, евентуалните им свидетелски показания могат ли да бъдат поставени под съмнения единствено по критерий „служебни отношения“ със страна по процеса (работодател или възложител) или съдът следва да ги преценява предварително, в хода на процеса, индивидуално и аргументирано за всеки свидетел. Ако съдът индивидуално и аргументирано прецени, че „служебните отношения“ са пречка за кредитирането на показанията на определен свидетел(и), следва ли да уведоми заинтересованата страна за заключението си, в хода на процеса. Следва ли съдът да прилага аргумента за „служебни отношения“ към всички свидетели по делото (тези на ищеца и ответника), по аргумент от чл. 172.
Когато противоправните действия на изключвания съдружник - управител са силни по интезитет и имат дълготраен негативен ефект върху нормалното функциониране на дружеството, могат ли същите (действия), макар извършени в рамките на един ден, да се приравнят от съда на системни действия, компрометиращи дейността на дружеството и тежко нарушение на задълженията на съдружник - управител, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и съответно (тези действия) да бъдат достатъчно основание за изключване. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник-управител, ако същият контролира дружеството и го представлява само заедно с другия съдружник. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник- управител, ако дружеството извършва особена дейност под лицензионен режим, извършвана на територията на данъчен склад (по ЗАДС), предвид по-строгите изисквания към тази дейност, завишен контрол и отчетност към държавните органи. Достатъчно тежко нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, ли е временното или постоянно преустановяване на дейността на данъчен склад на дружеството регистриран на определен адрес, смущаване на нормалната му дейност, или преместването му, предизвикано от еднократно действие на съдружник-управител, като дадени ултимативни нареждания и заплахи отправени до другия съдружник- управител и лицата обслужващи ежедневната дейност на дружеството.
Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, отменящо решението на ОС за изключване на съдружник, с мотиви за взаимни неправомерните действия на съдружниците, ако не е сезиран е този въпрос по делото и допустимо ли е съдът да заключава взаимно „неправомерно поведение на съдружниците само въз основа на установена по делото извършвана „сходна дейност“ на дружества на всеки от съдружниците, с тази на общото им дружество.
Допустимо ли е съдът да препоръчва на съдружниците решение за прекратяване на дружеството или следва да изследва до край възможностите за изключване на провинил се съдружник, като се защитят интересите на дружеството, чрез запазване на неговата дейност и следва ли съдът да вземе предвид при преценката си особената дейност на дружеството-лиценз по ЗАДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

от дневния ред, които да включат в поканата за събранието. Наведени са и доводи за неправилност на преценката на апелативния съд, че атакуваните решения са материално незаконосъобразни с оглед отсъствието на изискуемите кворум и мнозинство по т. 5.2 и т. 5.3 Дружествения договор за вземане на решение за изключване на ищеца, в хипотеза на освободен по негово искане друг съдружник и ненамален капитал с освободените дялове; неправилност на извода, че материалните предпоставки (нарушения) за изключване на ищеца не са били налице. Посочва се, че след приемане на решението за изключването му, решението е породило незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и той няма право да гласува за следващите решения от дневния ред, поради което решенията законосъобразно са приети с гласовете на единствения съдружник - К. Т.. Искането е за обезсилване на въззивното решение в частта за уважаване на исковете срещу решенията по т. 5, т. 6 и т. 7 от дневния ред на общото събрание от 31.03.2023 г. и прекратяване като недопустимо на производството по тях, а по отношение на решението по т. 4 от дневния ред, съдебният акт да бъде отменен, а искът - отхвърлен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Притежава ли представителна власт управител, който е освободен от длъжност с решение на ОСС, но това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ? Губи ли управителят представителната си власт незабавно с вземането на решение от ОСС за освобождаването му? Меродавен ли е моментът на узнаване от управителя на това решение, за преустановяване на представителната му власт? Имат ли решенията на ОСС незабавно действие и спрямо управителя, освен спрямо съдружниците, и явява ли се управителят трето лице спрямо дружеството, без значение дали съвместява качествата управител и съдружник? Следва ли управителят да се счита трето лице по отношение възприетото действие на решенията на ОСС и това решение би ли имало действие за управителя, ако същият не беше съдружник? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и аргументи на страните и всички аргументи и възражения, обективирани във въззивната жалба? Действие без представителна власт ли е, по смисъла на чл. 301 ТЗ, действие извършено от освободения управител, имащ и качеството съдружник, изразяващо се в постигане на договореност със самия себе си, ако същата е позволена от закона? Трябва ли да се счита, че освободеният, но все още вписан управител на дружеството, няма представителна власт да договаря сам със себе си, като контрагент на дружеството, когато качеството му на контрагент не е обусловено от качеството му на съдружник и управител? Незабавно ли е / преди вписването в ТРРЮЛНЦ / действието на решение на ОСС, за освобождаване на управител, в отношенията между същия и дружеството, независимо от обстоятелството, че съвместява и качество на съдружник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

е поставен - „Разполага ли с право да обжалва решение по чл. 126, ал. 3 ТЗ лице, което към датата на предявяване на искането за отмяна на решението на ОСС изключването му като съдружник, е изключено като съдружник от същото дружество с предходно решение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, което решение на ОСС не е било отменено с влязло в сила съдебно решение?“, като се твърди, че разрешението на въпроса за активната процесуална легитимация на ищеца е в отклонение от практиката на ВКС, съгласно която тя е абсолютна положителна предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, изключва неговата допустимост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Позовава се на решението по т. д.№1068/2016 г. на Второ т. о. и цитирананата в него практика - по т. д.№269/2009 г. на Първо т. о., по по т. д.№500/2009 г. на Второ т. о., по т. д.№379/2009 г. на Второ т. о. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали е налице правен интерес за акционер да иска отмяна на решение на общото събрание на акционерите, с което е прието да не се гласува предложение за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ срещу членове на съвета на директорите за причиняване на вреди в резултат на действия и бездействия на членовете на съвета на директорите?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли ищецът или ответникът да формулират точно правната квалификация на основанието, от което черпят права? За задълженията на съда с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и обосноваването на искането въз основа на тях по главния и евентуалния иск? За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и основания, изложени освен във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

123110 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела