чл. 287 ГПК

за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви; за доказателствената сила на оспорен частен документ, подписан от оспорилата го страна, и дали съдът е длъжен при оспорване на автентичността на документ да извърши проверката по чл. 194, ал. 1 ГПК по начина, посочен там, и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Марио Първанов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 178 ал. 2 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 194 ал. 1 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2023

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и с практиката на ВКС: 1. за преценката на съда на направеното от страната или неин представител признание на неизгоден факт и дали това признание освобождава противната страна от тежестта на доказване; 2. за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелските показания, дадени от заинтересовани лица; 3. за доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието; 4. за приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени; 5. за критериите при определяне на тежестта на извършеното нарушение; 6. за фактическия състав на нарушението „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2023

в писмен вид независимо, че не е могъл да се яви в насроченото открито съдебно заседание. В заключение е посочено, че не е допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е даден ход на делото в открито съдебно заседание на 28.10.2022 г. пред първата инстанция. Разгледани са конкретните доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението. Съдът е установил, че в заповедта за уволнение на три страници са посочени датите, на които ищцата е ползвала почивки с по-голяма продължителност от регламентираната, както и самата им продължителност, като допуснатите нарушения са подведени под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ - закъснения и неуплътняване на работното време. Посочено е, че извършването на нарушенията се потвърждава, както от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В тази насока е отчетена и представената с отговора на исковата молба докладна записка, изготвена от прекия ръководител на ищцата, и неоспорена от нея след получаването на препис от подадения отговор с приложенията към него. Във връзка с отговора на исковата молба съдът е посочил, че доколкото същият не представлява доказателство, твърденията за противоречие на свидетелските показания със същия не се отразява на обективността им. Показанията на прекия ръководител на ищцата са кредитирани от съда като достоверни, последователни и почиващи на преките възприятия на свидетеля. Посочено е, че не е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК доколкото свидетелят е заявил, че е в процес на напускане на ответното дружество. Съдът е кредитирал и представената по делото неоспорена от страните експертиза като компетентно изготвена, съответстваща на останалия доказателствен материал и изготвена след проверка на място в ответното дружество и при проверка на изградената система за контрол на достъпа в дружеството-работодател. От нея е установена продължителността на ползваните от ищцата почивки по дати, съответстващи на датите в заповедта за уволнение, както и обстоятелството, че ползваните от ищцата почивки надхвърлят разрешените такива по правилата на работодателя, за които ищцата е уведомена. По отношение картата за достъп на ищцата не е установено да са изтрити данни, като са взети предвид и обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 КТ, в които е признала, че на всички изброени дати е напълно възможно да е закъсняла. Посочено е, че ако регламентираната продължителност на почивките не е достатъчна за ищцата, то това не я освобождава от спазването им. Въззивният съд е приел, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствие между допуснатите от ищцата нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Касае се до допуснати от ищцата ежедневни нарушения на трудовата дисциплина като в рамките на 20 дни са констатирани 15 дни в които ищцата е нарушила правилата за ползване на почивки. Съдът се е позовал на експертното заключение, според което сумарно за визирания в заповедта за уволнение период – 10.03.2022 г. - 30.03.2022 г. ищцата е ползвала 340 минути повече за почивка от полагащото ѝ се по график. Относно твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е приел, че не е доказано, че работодателят е упражнил правата си превратно и с единствената цел да създаде предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, съдът е отхвърлил и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

следва да се обсъждат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си изключва възможността за допускане на касационното обжалване по който и да е от тях, доколкото противното означава Върховният касационен съд да процедира в нарушение на диспозитивното начало. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Застрахователни обезщетения | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №/..2024 по дело №/2023

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпрос №1 – в противоречие с ППВС 1/1953 г., ППВС 7/1965 г., ППВС 1/1985, ТР 1/2001 г.; въпрос №2 - в противоречие с Решение №220 от 02.10.2015 г. по гр. д.№2314/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Решение №12 от 16.02.2016 г. по гр. д.№2184/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 49 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2024 по дело №/2023

коя от двете страни е извършвала ремонти в имота. Прието е, че дори ответницата Н. К. да е извършила някакви ремонти в имота, то тези фактически действия не съставляват промяна в намерението да свои имота изцяло за себе си и това намерение да е станало достояние на ищцата К. К.. Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл. 31 ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот съобразно правата си, за да се приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици. Прието е за установено, че страните са били в отлични отношения до 2021 г., като до влошаване на отношенията им ищцата винаги е имал ключ за имота и е ползвала една от стаите за съхранение на свои вещи. Едва след смъртта на баща й, ответницата Н. К. е сменила патрона на бравата, което действие може да се приеме като промяна в намерението да свои имота изцяло за себе си. Изложеното от водените от ответницата свидетели за наличието на някаква уговорка между В. и сестра му К. за компенсиране частта на ищцата от апартамента с друг имот е неконкретизирано и неподкрепено с писмени доказателства, каквито би следвало да съществуват при извършване на сделка с недвижим имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ЗС

Решение №/..2024 по дело №/2022

Застрахователни обезщетения | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

От кой момент застрахователят по риска Гражданска отговорност на автомобилистите дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.