чл. 224 ал. 1 КТ

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Първият, вторият и шестият въпроси се отнасят до установяването на връчването на оспорената заповед на служителя и са неотносими към законосъобразността на уволнението на възприетото от съда основание. Това е така, защото връчването на заповедта за уволнение на кметски наместник по чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА няма конститутивно действие, тоест не е елемент от фактическия състав на прекратяването на трудовото правоотношение, по аналогия с прекратяването на правоотношението при изтичане на определен срок. Предвид наведените от касатора оплаквания, които свързва с въпросите, за яснота следва да се посочи, че трайно в практика на ВКС е прието, че назначените по реда на чл. 46а ЗМСМА кметски наместници не се ползват от закрилата по чл. 333 КТ, тъй като уволнението им с оглед срочността на правоотношението, по което те изпълняват трудовата си функция, не попада в изброените в първата алинея на тази разпоредба хипотези. Третият, четвъртият и петият въпроси се отнасят до уволнителното основание по чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА и поначало са обуславящи. В практиката на ВКС – решение №293/23.04.2010 г. по гр. д. №272/2009 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че правоотношението между кмета и кметския наместник, което възниква по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила, включително и процесуалният ред на КТ. Нормата на чл. 46а, ал. 3 ЗМСМА урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор – предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Това уволнение е дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност. Съдебният контрол за законност на уволнението на кметския наместник е допустим, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл. 46а ЗМСМА. Уволнението по чл. 46а ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране. Закрилата по чл. 333 КТ също няма отношение към него, тъй като не попада в списъка на случаите по ал. 1 от текста. При постановяване на въззивното решение съдът е съобразил изцяло цитираната практиката, докато тази приложената от касатора е неотносима и следователно решението му не е в отклонение с приетите правни разрешения. Оплакванията на касатора, които по съществото си се отнасят до правилността на крайните изводи на съда, не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
По поставените въпроси не е налице и поддържаното от касатора единно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.