Граждански процес

не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По възражението за недействителност на спогодбата поради липса на основание въззивният съд е приел, че основание е налице - разрешаването на спора между ответницата и третото лице, цедирало впоследствие на ищеца вземанията си по тази спогодба, относно извъндоговорните задължения на ответницата да възстанови на цедента средствата, заплатени от последния за сметка на ответницата. Този извод съдът е основал върху приетото за установено от фактическа страна въз основа на съвпадащите обяснения на страните, че ответницата за своя сметка е осъществявала търговска дейност през притежаваното от третото лице търговско дружество, а третото лице е заплащало породените от тази дейност публични задължения за данъци и осигуровки. Тези правни изводи на въззивния съд не влизат в противоречие с практиката, изразена в посочените от жалбоподателя актове на ВКС, доколкото в същите не се разглежда въпросът относно възможността основанието на договора да се установява въз основа на факти, стоящи извън образуващите договора волеизявления на страните, респ. извън материализиращия тези волеизявления документ. Така ТР №******г. на I т. о., т. д. №******г. на II т. о. и т. д. №******г. на II т. о. разглеждат въпроси относно критериите за тълкуване на договорни клаузи. Останалите съдебни актове са определения, с които не се допуска касационно обжалване, поради което и съгласно т. 2 ТР №1/2009 на ВКС-ОСГТК не представляват практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.