Норма : чл. 200 КТ

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
(5) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

При липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?

Коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава?

Приложимо ли е на основание чл. 212 КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД и при ексцес от трудова злополука?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Прилага ли се разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ относно съпричиняването на вредоносния резултат при допусната груба небрежност при настъпване на трудовата злополука при предявен от пострадалия иск по чл. 200 КТ за обезщетяване на ексцес на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалната трудова злополука?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение, но е приел фактическата обстановка, включена в мотивите на това решение и е препратил към нея, като не е извършил самостоятелна оценка на доказателствата и не е формирал свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, които да отрази писмено в мотивите към решението си? (По иск с основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

и стига до противоположният извод – че тъй като не е включен в поименният списък към предложението за сключване на договора, той няма качеството на застраховано лице и това е един от аргументите на съда за постановяване на решението, с което отхвърля предявения иск;

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

на съда и на пълномощника на ищеца за това как е разбрал чии са работниците, свидетелят е посочил, че осъществяваният от него инвестиционен контрол е бил само документално, а не на обекта, и че по повод същия е контактувал само с управителя на „Астрал инженеринг ООД и с Общината. За „Геострой 13“ ООД знаел, че по договор е подизпълнител на „Астрал инженеринг ООД и ако не се лъже, съгласно договора монтажът и демонтажът на скелето било поверено и се изпълнявало от „Геострой 13“ ООД. Затова, като видял, че се демонтира скелето, като знаел, че по договор това се изпълнява от „Геострой 13“ ООД, и като видял на място в този ден М. Л., за който мислел, че бил от „Геострой 13“ ООД, макар да не може да каже точно колко души са работели на обекта, когато е минал, а само, че били много хора, и да не ги познава поименно, казал, че са работели работниците на „Геострой 13“ ООД.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; 2) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви; 3) длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви към постановения съдебен акт или може бланкетно да препрати към тези на районния съд (РС); 4) представеното пълномощно породило ли е за Г. С. Г., като упълномощено лице, представителна власт да договаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. Г., с дружеството-ответник „Юроспийд ООД; 5) може ли пълномощникът да уговаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ в случай, че пълномощното, с което се легитимира, не съдържа изрична клауза за това; 6) следва ли да се тълкува волята на упълномощителя в случай, че не е изрично посочено, че пълномощникът може да договаря размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди; 7) правилно ли е тълкувал въззивният съд волята на упълномощителя за това каква представителна власт е учредил в полза на пълномощника; 8) може ли непрецизната формулировка на текста на пълномощното относно характера на вземането за обезщетение по чл. 200 КТ да бъде преодоляна с посочване, че пълномощното следва да се тълкува разширително; 9) договаряли ли са във вреда на упълномощителя пълномощникът и ответното дружество; 10) приложим ли е в настоящия случай чл. 40 ЗЗД; 11) налице ли е била недействителност по смисъла на чл. 42 ЗЗД, която недействителност не е била санирана от ищеца; и 12) излязла ли е извън учредената `и представителна власт пълномощничката.