Съпричиняване
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Съпричиняване” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да почива на предположения или следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?
Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване?
Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да изложи собствени мотиви защо приема за доказани конкретните вреди по делото?
Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им има ли значение липсата на доказване на твърдения на работодателя за допусната груба небрежност?
Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука, в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са предпоставките за определяне на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът, при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, да посочи в мотивите си кои конкретни законови или подзаконови задължения не са били изпълнени от лицата, на които е възложена работата, за да приеме за доказан елементът противоправност на деянието?
Налице ли е противоправно бездействие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, ако деецът не е изпълнил действие, което не му е вменено като правно задължение по силата на закон, подзаконов акт или договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За начина, по който съдът следва да извърши преценка дали увреденият е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която се поддържа, че с определени свои действия претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите и следва ли при това да се съобразява само установено в нормативен акт задължение или преценката може да се основава и на изисквания за полагане на дължима грижа.
Съобразил ли се е въззивният съд с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968 г., при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Сочи се правен въпрос, допусната от работодателя постоянна практика да се нарушава безопасността на труда в предприятието, води ли до изключване на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба като извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне от страна на съда на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт.
Относно предпоставките и начина на отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За доказателствената сила на мотивите на предходно влязло в сила съдебно решение /присъда/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При иск с правно основание чл. 200 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД следва ли съдът при постановяване на решението да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, както и следва ли определеният размер на присъдено обезщетение да бъде съобразен с установената практика за определен среден размер на обезщетението и към кой момент следва да бъде съобразена като приложима за определяне на размера на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Кой носи доказателствената тежест за установяване на допусната от работник груба небрежност при настъпила с него трудова злополука?
Може ли да бъде прието наличие на такава ако не е изяснен механизма на злополуката и приложима ли е разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работодателят – ответник не е доказал пълно и главно обстоятелството, че злополуката е настъпила поради извършено от работника нарушение на правилата за безопасност на труда, при лиса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност?
Приложима ли е същата разпоредба, ако работодателят е допуснал в производствения процес постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката е настъпила в причинна връзка с тази практика?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи ясно и изрично защо счита някои от тях или всички за неоснователни?
По какви критерии съдът определя степента на съпричиняване в хипотезата на приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и длъжен ли е при определяне на тази степен да вземе предвид действителния принос на пострадалия от злополуката работник за настъпването й, като извърши съпоставка между поведението на пострадалия и действията/ бездействията на работодателя?
Длъжен ли е съдът при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди в хипотезата на чл. 200 КТ да обсъди всички релевантни обстоятелства, като изследва характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, дали има допълнително влошаване на здравето и причинените морални страдания?
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви факти и доказателства трябва да съобрази въззивния съд при преценка дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
От кой момент Гаранционният фонд дължи лихва за забава върху обезщетението по чл. 557, ал. 2, т. 1 КЗ, съгласно чл. 558, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 497 КЗ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.