Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на законен представител на малолетен в процеса? 2. Следва ли да бъдат изключени събраните по надлежен ред свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 3. Как следва да се ценят събраните в процеса свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 4. Събраните в процеса свидетелски показания от лице, което е законен представител на малолетен в процеса могат ли да се ценят като даване на обяснения на страната /чл. 176 ГПК/? Сочи се, че поставените въпроси се поставят по-реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4-1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? По този въпрос се сочи, че е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че обжалваното решение противоречи на решение №60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №1221/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; Материалноправен въпрос: 5. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС противоречи на решение №103 от 02.11.2020 г. по т. д. №2181/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Трябва ли и как следва да се отчете изяснения в хода на делото времеви период, през който пострадалият ще търпи уврежданията ПТП и следва ли да се вземе предвид възрастта на пострадалия и отраженията от последиците от ПТП върху качеството на живот занапред? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Сочи се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., II т. о. на ВКС и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г., I т. о. на ВКС; решение №103/ 09.11.2020 г. по т. д. №2546/2019 г., II т. о. на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., II т. о. на ВКС; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Твърди се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т. д. №457/2014 г., II т. о. на ВКС и с решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II т. о. на ВКС; 9. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №184/08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г., II т. о. на ВКС; 10. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с: решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о. на ВКС, решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013г., II т. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във връзка с въведените от него възражения, както и че не са налице основанията по чл. 281 ГПК за неговата отмяна. Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално положение на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

/всъщност въпросите смесват материалноправни и процесуалноправни елементи и понятия, поради което е трудно еднозначно да се определят именно и само като материалноправни/, се твърди общо наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и – също общо, на това по чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи се, че с оглед правната страна на спора както първоинстанционния така и въззивния съд не са се съобразили с утвърдената съдебна практика като постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдебни решения на ВКС съставляващи задължителна практика, доколкото с т. 2 от TP №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК те са приравнени по задължителната си сила с тълкувателните решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателните решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. /отм./ и на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК или ОСГТК на ВКС; Тази задължителна сила се изразява не само във формираната сила на пресъдено нещо, чиито адресати са само страните по делото /чл. 298, ал. 1 ГПК/ и която е присъща на всяко влязло в сила съдебно решение, но и в задължителността за всички правни субекти на даденото с такъв съдебен акт разрешение на съответния материално- правен или процесуален въпрос /чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 2 ГПК/. По-натам, в Раздел III на касационната жалба „Аргументи за неправилност на решението“, относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, и ал. 2, предл. второ ГПК се сочи, че с касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на решението по чл. 281, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат възпроизведените по-горе в настоящите мотиви относно същинското съдържание на касационната жалба, оплаквания за неправилност на въззивното решение, съставляващи основания за касирането му по чл. 281 ГПК, възпроизвежда се значителна част от мотивите на самото въззивно решение и се посочват поредица от съдебни решения по сходни казуси.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, съответно: т. 2 ППВС №7/59г. (за въпросите по т. 1); определение №470 от 16.06.2016 г. по т. д. №3006/2015 г. на ВКС, II т. о.; определение №864 от 16.11.2016 г. по т. д. №1042/2016 г. на ВКС, I т. о. и решение №50 от 18.05.2017 г. по т. д. №598/2016 г. на ВКС, II т. о. (за въпросите по т. 2); ППВС №4/68г. и решение №215 от 03.02.2017 г. по т. д. №2908/2015 г. на ВКС, I т. о. (за въпросите по т. 3-т. 6) и решение №609 от 15.01.2009 г. по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о. (за въпросите по т. 7).

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно задължението на съда да изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК и да обсъди всички релевантни обстоятелства, доказателства и твърдения на страните, материалноправни въпроси, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при съпричиняване на вредоносния резултат за изясняване при наличието на какви обстоятелства обезщетението може да бъде редуцирано. Поставен е и въпрос относно наличието на рефлексия върху определеното обезщетение от настъпилата в хода на производството смърт на ищцата.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като се произнесе по доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по спора изведе собствени фактически и правни изводи. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с ППВС №4/1968 г. и доразвиващата го казуална практика.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задълженията на въззивния съд, по материалноправни въпроси приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при съпричиняване на вредоносния резултат за изясняване при наличието на какви обстоятелства обезщетението може да бъде редуцирано.