1. „Доколко въззивният съд е длъжен точно да установи, респективно обоснове решението, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените правопораждащи факти по делото?“, 2. „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“, за които въпроси се сочи че са разрешени в противоречие с решение №115/15.08.2016 г. по т. д. №3428/2014 г., II т. о. на ВКС; 3. „Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнението на съответната, в случая съдебно-медицинска експертиза, с оглед приложението на специални знания в областта на медицината, предвид преценката на ключово писмено доказателство – в случая Фиш за хистопатологично изследване от 24.11.2019 г.?“, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение №112/22.10.2015 г. по гр. д. №2011/2015 г., I г. о. на ВКС; 4. „Следва ли съдът да преценява даденото от вещото лице по назначената експертиза, в случая съдебно-медицинска експертиза, устно заключение при изслушване на назначената по делото експертиза по реда на чл. 200 ГПК, в случай че същото се основава на представено в рамките на провежданото открито съдебно заседание писмено доказателство?“, 5. „Може ли съдът да откаже да кредитира заключение на вещото лице единствено въз основа на обстоятелството, че същото, след анализ на писмено доказателство, представено след изготвяне на експертизата, е достигнало до различен краен извод?“, за които се сочи, че са разрешени в противоречие с решение №241/23.10.2013 г. по гр. д. №3194/2013 г., I г. о. на ВКС и решение №108 от 16.05.2011 г. по гр. д. №1814/2009 г., IV г. о. на ВКС; 6. „Може ли, при наличието на подписано информирано съгласие от страна на пациента, лечебното заведение да носи отговорност за ефективността на извършените манипулации, при наличието на законосъобразно проведено лечение?“, за който се твърди противоречие с решение №255 от 18.03.2021 г. по гр. д. №985/2020 г., IV г. о. на ВКС и решение №250/21.11.2012 г. по гр. д. №1504/2011 г., III г. о. на ВКС; 7. „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните?“, който противоречал на решение №115/15.08.2016 г. по т. д. №3428/2014 г., II т. о. на ВКС и определение №756 от 04.07.2017 г. по гр. д. №929/2017 г., IV г. о. на ВКС; 8. „Следва ли съдът да присъди заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при липса на представени по делото доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че лицето е претърпяло неимуществени вреди?“; 9. „Може ли да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в случаите при които тези неимуществени вреди са претърпени от лице, различно от претендиращото ги лице, за чужди неимуществени вреди, т. е. за чужди неимуществени вреди?“; 10. „Следва ли съдът да уважи претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в случай че лицето, което претендира заплащане на обезщетението, недобросъвестно и със собственото си поведение е предизвикало обстоятелствата, въз основа на които се основава претенцията му за неимуществени вреди?“; 11. „Може ли да се установи наличие на причинно-следствена връзка между настъпило недоверие и фактическа раздяла между съпрузи и извършване на хирургическа интервенция, респективно – следва ли лечебното заведение да отговаря за настъпила фактическа раздяла и разрив в съпружеските взаимоотношение поради извършена хирургическа интервенция?“. В допълнение касаторът посочва, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.