Норма : чл. 274 ал. 3 ГПК

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Действително съдът е изложил съображения, че встъпването в съществуващ дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия дълг, доколкото поръчителят вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора и продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството, но това становище в случая се явява единствено евентуален довод за недопустимост на исковете за установяване на недължимост на процесните суми. Решаващият извод на съда е изграден с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо са отхвърлени исковете по чл. 439 ГПК на жалбоподателите-ищци, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. В този смисъл по отношение на първия правен въпрос не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт, връщащ исковата молба по исковете за установяване на недължимост на процесните суми, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Относно отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземане, погасено поради изтекъл давностен срок, при заявено признание на иска от ответника.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1/ Има ли местопребиваването на детето определящо значение за международната компетентност на българския съд, сезиран с претенция по чл. 127а, ал. 2 СК?; 2/ При спор по чл. 127а, ал. 2 СК, приложимо право ли е чл. 5 Конвенцията? и 3/ Представлява ли спорът по чл. 127а, ал. 2 СК такъв, касаещ „родителска отговорност“ по смисъла на Конвенцията?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Относно критериите – релевантните обстоятелства, и доказателствата за тях, въз основа на които съдът извършва преценката по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

твърди, че е даден в противоречие с ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Ако съдът приеме, че е допустимо така направеното тълкуване от въззивния съд на преценката на РС- В. Търново, то следва ли да се приеме, че страната следва за подава нова декларация с искане за пълно или частично освобождаване от дължими такси и/или разноски при всяко нововъзникнало задължение за заплащането им?“.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

(първият – процесуално-правен, а останалите – материално-правни: 1. Длъжен ли е съдът по чл. 83, ал. 2 ГПК да се произнесе по всички обстоятелства, които са от значение за правото на страната на освобождаване от държавни такси и разноски? 2. Длъжен ли е съдът по чл. 83, ал. 2 ГПК да съпостави материалното й състояние не само според определеното й конкретно задължение за разноски, а с оглед на това доколко може да се натовари с плащането на таксите и разноските по конкретното гражданско дело? 3. За правото по чл. 83, ал. 2 ГПК относимо ли е обстоятелството, че страната притежава движими вещи на значителна стойност, с които може да се разпореди? 4. Длъжен ли е съдът по чл. 83, ал. 2 ГПК да обсъди разходите, които са необходими за ежедневието на страната? и 5. Длъжен ли е съдът с произнасянето си по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да осигури ефективно осъществяване на правото на страната на достъп до съд? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване и твърдят, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, установена с Определение №10/10.01.2019 г. по ч. гр. д. №432/2018 г. III-то ГО, Определение №12/14.01.2016 г. по гр. д. №5163/2015 г. II ГО, Определение №17/14.01.2020 г. по ч. гр. д. №4891/2019 г. IV-то ГО и Определение №23/13.01.2023 г. по ч. гр. д. №5/2023 г. I-во ТО, както и в противоречие с указанията, дадени в т. 12 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. ОСГТК на ВКС. По същество се оплакват, че определението е неправилно поради нарушение по чл. 83, ал. 2 ГПК.