всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Недвижима вещ

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Недвижима вещ” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допуснато е касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1/ При разпределяне на отговорността за разноски съдът следва ли да съобрази във всички случаи дали ответникът е дал повод за завеждането на делото, както и причината за отхвърляне на иска и доколко това отхвърляне се дължи на новонастъпили факти? 2/ Правото на ответника на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя ли се от извънпроцесуалното му поведение, т. е. дали ответникът е дал повод за предявяване на иска и дали е изпълнил свое задължение след предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

за знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на ответниците „Доби Ел“ ЕООД и „Юрпиън Дивелопмънт“ ЕАД за увреждането на ищцата съдът е изложил съображения, че знанието за увреждане може да се доказва с всички доказателствени средства, като е допустимо да става и с косвени доказателства, когато те, обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обоснован и категоричен извод за наличието му. Поради характера на отношенията и обичайно преследваната със сделката цел да се злепоставят интересите на кредитора в немалко случаи преки доказателства за знанието не съществуват и пряко, пълно и главно доказване е невъзможно. Съдът е подложил на анализ установените по делото факти, като е приел, че с първата от процесните две сделки първият ответник на 30.10.2020 г. срещу цена в размер на 800 000 лв. се е разпоредил с правото си на собственост върху бившата ЖП-гара Поморие - поземлен имот с площ 32 051 кв. м. и сгради, с обща данъчна оценка 816 041,20 лв. Този имот ответникът “Макс Селект” ЕООД е придобил с договор за продажба през 2007 г. срещу цена в размер на 27 540 000 лв. с вкл. ДДС, тоест 13 години след придобиването на имота - без да е променян по някакъв начин и без данни за извлечени от него ползи – той е продаден за цена, равна на 2,9 % от покупната цена през 2007 г. Посочил е, че първата от атакуваните сделки е станала на 30.10.2020 г. - след като длъжникът е узнал за намерението на кредитора да предяви иск за вземането си, видно от подадената от длъжника молба от 23.10.2020 г. за отмяна на осн. чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на кредитора, а втората сделка е сключена 16 дни след първата. Като е констатирал, че цената и по двете сделки е в един и същи размер - 800 000 лв., съдът е отбелязал обстоятелството, че липсват твърдения на страните и съответни доказателства, които да обясняват причините, мотивирали ответника “Доби Ел” ЕООД да придобие имота срещу заплащане на сумата 800 000 лв. с вкл. ДДС, което е съпроводено с допълнителни разноски по прехвърлянето - общо 27 019,40 лв., след което само 16 дни по-късно да го продаде за същата цена. Въззивният съд е подчертал и обстоятелството, че цената по първата сделка е платена чрез прихващане на задължението на купувача за цената срещу задължение на продавача към купувача, което е било придобито от купувача по силата на договор за продажба на вземане от 10.07.2020 г., с който “Пиргосплод АД е продало на “Доби Ел” ЕООД свое вземане от “Макс Селект” ЕООД в размер на 800 000 лв., представляващо част от вземане по заем в общ размер от 3 378 700 €. Цената на вземането от 800 000 лв. по този договор за цесия е в размер на 200 000 лв. Посочил е, че договорът за цесия няма достоверна дата и не може да се противопостави на ищцата, поради което не може да се приеме за доказано по делото, че е сключен на 10.07.2020 г., докато според неоспореното заключение по ССЕ, назначена във въззивното производство, цената по цесията е платена на два пъти: първа вноска от 40 000 лв. на 30.10.2020 г., т. е. в деня на първата сделка, и втора вноска от 160 000 лв. на 16.11.2020 г., т. е. в деня на втората сделка и след като цесионерът “Доби Ел” ЕООД е получил част от цената по втората процесна сделка. Посочил е също, че цедентът по договора за цесия и продавачът по първата сделка (първият ответник) са свързани лица, доколкото едноличният собственик на капитала на първия ответник “Макс Селект” ЕООД е изпълнителен директор на цедента “Пиргосплод АД. По-нататък съдът е съобразил, че цената по втората сделка (800 000 лв. с вкл. ДДС), която съгласно условията на договора за продажба е следвало да бъде платена най-късно до 31.08.2021 г., и към настоящия момент не е платена изцяло – доколкото купувачът “Юрпиън Дивелопмънт” АД на 13.11.2020 г. е платил част от цената - 300 000 лв., на 11.10.2021 г. (почти година по-късно) и след уговорения краен срок е платена сумата 133 399,16 лв., а дължими остават 366 600,84 лв. В обобщение е посочил, че като краен резултат от трите сделки за “Доби Ел” ЕООД е налице загуба в размер на 40 000 лв., платена част от цената по договора за цесия, и 27 019,40 лв., разноски по първата сделка - общо 67 019,40 лв, както и не е получена част от цената по третата сделка в размер на 366 600,84 лв., без дружеството да е придобило право на собственост или други имуществени права, нито реализирало печалба. По отношение на купувача по втората сделка “Юрпиън Дивелопмънт” АД съдът е установил, че през 2020 г. е отчел приходи от продажба на стоки в размер на 5468 лв., а през 2021 г. приходите от продажби са 3600 лв., както и че в периода 21.12.2017 г. - 12.11.2020 г. няма движения и наличност по разплащателната му сметка съгласно експертното заключение. Едва на 12.11.2020 г. по сметката е постъпила сумата 160 500 лв., а на 13.11.2020 - сумата 140 000 лв. в изпълнение на договор за временна финансова помощ от 305 000 лв., сключен на 10.11.2020 г. със “Завър” ЕООД, а на 13.11.2020 г. купувачът е превел сумата 300 000 лв. по сметка на продавача “Доби ел” ЕООД. Второто плащане в размер на 133 399,16 лв. е станало със средства, получени от ТД на НАП - София, и представляващи възстановен данъчен кредит. От посочените обстоятелства съдът е направил извод, че купувачът по втората сделка е пристъпил към сключването ѝ без осигурено финансиране, като е привлякъл средства за по-малко от половината от цената непосредствено преди сключването на сделката. В обобщение съдът е приел, че анализираната поредица от сделки е икономически неизгодна, ирационална, необоснована и нелогична, доколкото първият ответник продава имот срещу цена, която е 2,9 % от цената, на която го е придобил, вторият ответник купува вземане, за да купи имот, който веднага след това да продаде на същата цена, и в резултат на това търпи загуби, а третият ответник, който има търговска дейност в незначителен обем и няма наличност и движение по банковата си сметка в продължение на близо три години, убеждава трето лице, което да му предостави без обезпечение паричен заем в размер на 305 000 лв. за закупуване на недвижим имот, без да разполага с останалата част от цената. Посочил е, че единственото възможно обяснение на тази поредица от действия, включващи и процесните две сделки, е че те са предприети с намерение да се увреди ищцата като кредитор на първия ответник, за да се осуети принудителното изпълнение върху имота, което не би било възможно без знанието на двамата купувачи за претенциите на ищцата към първия ответник, респ. за негово задължение към нея и за това, че продажбата на имота уврежда кредитора, с което е обосновал решаващия извод за доказано знание на приобретателите “Доби Ел” ЕООД и “Юрпиън Дивелопмънт” АД за задължението на праводателя “Макс Селект” ЕООД към ищцата и за това, че отчуждаването на имота я уврежда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Чия е доказателствената тежест за установяване на намерението за увреждане в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и по какъв начин се доказва?
Знанието на купувача по сделката относно наличието на задължения на дружеството-продавач към публичния взискател елемент ли е от фактическия състав на иска, уреден в чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
За задължението на въззивния съд да извърши пълна и задълбочена проверка на всички събрани доказателства по делото и да обсъди в пълнота аргументите и съображенията на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Подлежи ли на касационно обжалване въззивно определение по потребителски спор, при който всяка от обективно съединените искови претенции е с цена до 5 000 лева? Приложима ли е хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при определяне допустимостта на касационно обжалване в случаи на обективно съединени искове с цена под установения праг?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е въззивният съд да се позове в мотивите на решението си на изводите на първоинстанционния съд, без самостоятелно да разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, при положение, че в мотивите на същото решение обосновава противопоставими мотиви на изводите на първоинстанционният съд?
Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивния съд без да обсъди събраните по делото доказателства се позове на изводите на първоинстанционния съд, който е развил изцяло противоположни мотиви?
При положение, че в мотивите на въззивния съд е посочено, че кредитополучателят дължи заплащането на лихви и главница съгласно погасителния план, като плащанията са преустановени на 07.03.2017 г., т. е. почти 3 години преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, може ли да се позове на изводите на първоинстанционния съд, че не е настъпил обективният факт на неплащане от страна на длъжника?
При положение, че е обжалвано цялото съдебно решение, може ли въззивният съд да приеме, че пред него не е поставен за разглеждане въпросът за това дали кредитът е бил обявен надлежно за предсрочно изискуем, тъй като няма доводи в тази връзка в жалбата?
Допустимо ли е съдът да се позове на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и да постанови нищожност на клаузата за наказателна лихва /т. 11 от договора за кредит/ без да прецени дали същата излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна?
При условие, че съдът е приел, че уговореният лихвен процент за наказателна лихва е необосновано висок, съдът следва ли да приложи императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и обезщетението да се редуцира до размера на законната лихва?
Следва ли да се приеме, че наказателната лихва е необосновано висока, при положение, че Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г./, Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ и Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ /обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./ не са приложими по отношение на процесния договор за банков кредит, сключен на 12.09.2007 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела