Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

(материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Действително съдът е изложил съображения, че встъпването в съществуващ дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия дълг, доколкото поръчителят вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора и продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството, но това становище в случая се явява единствено евентуален довод за недопустимост на исковете за установяване на недължимост на процесните суми. Решаващият извод на съда е изграден с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо са отхвърлени исковете по чл. 439 ГПК на жалбоподателите-ищци, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. В този смисъл по отношение на първия правен въпрос не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт, връщащ исковата молба по исковете за установяване на недължимост на процесните суми, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/. дали обстоятелството, че завещанието е написано на български език и съдържа всички реквизити, изискуеми от Закона за наследството, при положение, че наследодателят владее френски език и може да напише същото на френски език и според изискванията на френския закон, доказва извършен чрез конклудентни действия избор на българското приложимо право по смисъла на чл. 22, пар. 2 от регламента; 2/. допустимо ли е такъв избор да се извършва с конклудентни действия; 3/. ако това конклудентно действие определя приложимото право да е българското, компетентен ли е българският съд да се произнася по всички въпроси за наследяването или по отношение на имотите, които се намират на територията на България; 4/. произнасянето на френския съд по отношение на компетентността предпоставка ли е българският съд да направи отказ от компетентност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Относно критериите – релевантните обстоятелства, и доказателствата за тях, въз основа на които съдът извършва преценката по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.