обобщено се отнасят до това какви житейски отношения между братята и сестрите дават правото един от тях да получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на починал брат или сестра. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., а по изключение- всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Необходима предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на такова друго лице (в случая- на брат и сестра за починал техен брат) е доказването на отношения извън традиционните в семейството, надхвърлящи обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между починалия и неговите братя/сестри. Това означава, че не е достатъчно наличието на формално родство и произтичащата от него близост между лицата. В съдебната практика (например решение №60143 от 01.12.2021 г. по търг. д.№1796/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №115/22.07.2021 г. по гр. д.№3069/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о.) трайно се възприема, че следва да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка, поради което и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават правото на обезщетение за тях. Преценката за тези житейски обстоятелства е конкретна по всяко дело.