чл. 130 ал. 2 ЗСВ

Налице ли е незаконен акт, когато към момента на взетото решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество все още не е било прието ТР №4/18.05.2023 г. по тълк. д. №4/2021 г. ОСГК на ВКС и непосредствено след обявяването му КОНПИ е взела решение за отказ от иска, основан на тълкувателното решение, и производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, а наложените обезпечителни мерки – отменени, съгласно чл. 402 ГПК?
Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата, ако в тази хипотеза единствените обезпечителни мерки са запор на банковите сметки на проверяваното лице с незначителна наличност?
Следва ли да се ангажира обективната отговорност на държавата за това, че КОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу втори ответник, за когото в предварителната фаза на производството не са събрани категорични доказателства да е свързан с проверяваното лице (пар. 1, т. 15 ДР ЗОНПИ), а искът е насочен и срещу втори ответник с единствената цел КОНПИ да обоснове значителното несъответствие по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?
Има ли съдът по предявения иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно предявяване и поддържане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество задължението служебно да изиска и приложи приключилото гражданско дело, за да установи какви са били конкретната ангажираност и процесуални усилия на ответника по него/на лицето, което претендира обезщетението, както и служебно да установи кога е влязла в сила присъдата за престъплението, послужило като основание за проверката, за да обоснове или да изключи паралелното развитие на двете производства – гражданското и наказателното, като обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението по справедливост?