всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 115 ал. 1 б. ж ЗЗД

Чл. 115. (1) Давност не тече: […]
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3 от 18.11.1980 г, извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди постановяването му?
От кой момент тече погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани преди обявяване на решението по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разпоредбата на чл. 456 ГПК допуска ли присъединяване на изпълнителни дела или касае само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова?
Налице ли са предпоставките на чл. 456 ГПК за присъединяване на взискател по едно изпълнително дело към друго, когато към момента на образуване на изпълнителните дела взискателят е един и същ? Допустимо ли е взискателят по едно изпълнително дело да се присъедини към друго, образувано от него, изпълнително дело, когато двете изпълнителни дела са образувани въз основа на различни изпълнителни листове, издадени по различно време и въз основа на различни изпълнителни основания, когато единият от длъжниците е осъден и по двата изпълнителни листа, а другият длъжник е осъден само по единия изпълнителен лист?
Ако по разпореждане на съдебен изпълнител едно изпълнително дело неправилно е присъединено към друго, образувано по искане на същия взискател, исканията на взискателя и действията на съдебния изпълнител по едното изпълнително дело прекъсват ли давността за вземането по другото изпълнително дело? При подадена обща молба от взискателя по двете „присъединени“ изпълнителни дела за извършване на изпълнителни действия чрез налагане на възбрана върху имот, собственост само на един от длъжниците, който е длъжник само по едното от „присъединените изпълнителни дела, прекъсва ли давността за вземането, предмет на другото изпълнително дело, по което длъжникът, чийто имот се иска да бъде възбранен, не е страна?
Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител по изпълнителното дело за събиране на вземане от длъжник – физическо лице върху имоти, собственост на събирателно дружество, в което длъжникът – физическо лице е съдружник, прекъсва ли давността за вземането по същото изпълнително дело при положение, че не е издаден изпълнителен лист срещу събирателното дружество, респективно срещу неограничено отговорните съдружници (в това число и физическото лице - длъжник по изпълнителното дело), за същото вземане срещу длъжника – физическо лице, за събирането на което вземане е образувано изпълнителното дело? Искането на взискателя за налагане на възбрани и налагането на възбрани от съдебния изпълнител върху чужд имот представлява ли действие, което да е годно да прекъсне давността за вземането срещу длъжника, при положение, че той не е собственик на възбранените имоти, както и тези искания на взискателя за налагане на възбрани, респ. исканията му за извършване на описи и продажба на възбранените чужди имоти, следва ли да бъдат надлежно конкретизирани по вид, предназначение, площ, местонахождение и т. н., за да може съдебният изпълнител да извърши проверка дали длъжникът по изпълнителното дело е собственик на възбранените имоти, за които се иска извършване на опис, оценка и публична продан?
При настъпила перемпция по изпълнително дело, образувано преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която перемпция е настъпила преди постановяване на това тълкувателно решение, от кой момент е започнала да тече новата давност – от момента на настъпване на перемпцията или от момента на постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Остава ли спряна давността за вземания, за чието събиране е образувано изпълнително производство преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие и съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като двегодишният срок е изтекъл преди постановяване на Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Искането на взискателя за извършване по изпълнителното дело на справка в НОИ относно осигурителния статут на длъжника прекъсва ли давността за вземането?
Когато съдът преценява кои искания на взискателя прекъсват давността да вземането, необходимо ли е съдът да конкретизира тези искания в мотивите на решението си по вид, дата на извършване и взискател, за да се прецени дали те са годни да прекъснат давността за вземането, предмет на конкретното изпълнително дело, или е достатъчно съдът да посочи в мотивите, че от взискателя са направени искания за предприемане на действия за принудително изпълнение, без тези искания да са надлежно уточнени?
Исканията на взискателя прекъсват ли давността за вземанията в случаите, когато по тези искания няма последващи действия от съдебните изпълнители, включително, когато такива не са извършени поради бездействие на взискателя, напр. неплащане на държавна такса?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, както и длъжен ли е да изложи мотиви и да отговори на всички оплаквания и доводи на страните, както и по събраните доказателства във връзка с тях, чрез формиране на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи в качеството си на инстанция по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази със задължителната практика на ВС, ВКС, обективирана в ППВС №3/1980 г., Тълкувателно решение №2/2013 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №3/2023 г. по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №2/2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, като ги тълкува според точния им смисъл и събраните по делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Спира ли да тече погасителна давност за вземанията по изпълнително дело, по време на висящ съдебен процес по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД? Следва ли да бъде санкциониран за бездействието си при принудителното изпълнение взискателят – кредитор, с погасителна давност на вземанията, докато трае исковия процес по чл. 422 ГПК за установяване на тези вземания? Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД в изпълнителното производство? След влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение започналата да тече нова 5 - годишна погасителна давност, за вземанията по заповедта, относима ли е към изпълнителното производство или е относима само към теченето на погасителната давност за вземанията в исковия процес по чл. 422 ГПК? Спира ли да тече погасителната давност за вземанията по изпълнително дело, по време на висящ исков процес за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, на основание чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, ако производството по изпълнителното дело не е спряно по реда на чл. 420 ГПК и кредиторът – взискател е можел да извършва действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на своите вземания? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните, поотделно и в тяхната съвкупност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2021

Текла ли е погасителна давност в изпълнителния процес до момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
Както и дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са правомощията на въззивния съд при другарство в делото и приложение на чл. 265, ал. 1 ГПК вр. чл. 216 ГПК? (По иск на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 53 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Прилага ли се чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД по отношение на вземане, за което е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, ако искът е процесуално допустим, но е отхвърлен, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост?
В хипотезата на процесуално допустим установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, който е отхвърлен, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост, счита ли се, че кредиторът е бездействал за периода на съдебния процес и следва ли да приложи чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД?
Ако е установено, че клауза за едностранно изменение на лихвения процент по договор, сключен между търговец и потребител, е неравноправна, допустимо ли е националният съд да приеме, че дължимата се по договора лихва е фиксирана(въпреки противната уговорка в първоначалния договор) в размера, който е определен към датата на отпускане на кредита?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допустимо ли е националният съд въобще да присъжда лихва при наличие на неравноправна клауза, която не определя по правомерен начин променливия лихвен процент по договора?
Следва ли уведомлението за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем да отразява точно стойността на дължимата главница, лихви за забава, наказателни лихви и такси, както и деня на настъпилата изискуемост или е достатъчно бланкетно уведомление, че задължението по дадения договор за кредит е отнесен като предсрочно изискуем? В тази връзка формалното отправяне на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга и/или същите се разминават с установеното по делото, следва ли да се счита за редовно уведомление от страна на банката и при несъвпадане размера на кредита по уведомлението и установеното в съдебното производство, искът като цяло неоснователен ли се явява или - до съвпадането на по-малките суми?
Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Неравноправна, въз основа на което нищожна, ли е клауза от потребителски договор, въз основа на която е начислена наказателна лихва, която определя начина на формиране на наказателната лихва, като сбор от договорна лихва плюс твърда надбавка, при положение, че клаузата, определяща договорната лихва е вече обявена за неравноправна клауза с влязло в сила съдебно решение по см. на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправни клаузи в потребителските договори?
Какви са основанията и критериите за допускане на разсрочване по чл. 241 ГПК?
Следва ли въззивният съд да разгледа молбата по чл. 241, ал. 1 ГПК, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд, когато във въззивната жалба се сочи изрично, че се обжалва изцяло първоинстанционният съдебен акт?
Сезиран ли е с искане за произнасяне въззивният съд, когато първоинстанционното решение се обжалва изцяло, а с него е отхвърлена молба за разсрочване на изпълнението по чл. 241, ал. 1 ГПК?
Какви са основанията и критериите за допускане разсрочване по чл. 241 ГПК и разглеждане на това искане от въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Като поръчител или като съдлъжник отговаря лице, което е поело солидарно задължение за заплащане на парична сума, без да е получавало тази сума от кредитора?
Следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?
Прекъсва ли давността за вземането подаването на молба за образуване на изпълнително дело, ако: молбата е нередовна; до момента на прекратяване на изпълнителното производство не са предприети никакви действия по изпълнение; длъжникът не е уведомен за образуваното производство?
Тече ли давност за вземането, когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му, както и дължи ли изпълнение ЧСИ, ако е сезиран с нередовна молба по чл. 426 ГПК?
Прекъсва ли се погасителната давност за вземането, ако са извършени действия по образуване на изпълнително производство, за което длъжникът не е бил уведомен от съдебния изпълнител?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотив, като обсъди всички доказателства, установените обстоятелства и значението им за спора, както и да мотивира защо възприема или не възприема твърденията и доводите на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какъв е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в Закона за потребителския кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Прекъсва ли се на основание чл. 116, б. б ЗЗД погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от извършено престъпление с предявяването на иск за тези вреди по наказателното дело, ако наказателният съд е отказал да приеме този иск за съвместно разглеждане в наказателното производство, респективно ако е отменил определението, с което е приел гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

12330 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела