чл. 55 ал. 1 ЗЗД

1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди и уважи ненаправено във въззивната жалба и в отговора на исковата молба възражение, което не е свързано с прилагане на императивна правна норма; 2) длъжен ли е съдът да изложи ясни, точни и конкретни мотиви, като обсъди възраженията на страните и подложи на съвкупна преценка всички доказателства по делото; 3) в процеса по предявен иск за връщане на получено нещо без основание, кой следва да проведе доказване за основанието на полученото и чрез какво доказване – пълно главно или насрещно доказване; 4) как съдът следва да изгради фактическите си и правни изводи; и 5) следва ли при постановяване на съдебното решение съдът да съобрази наред с приложимите правни норми, и обществения ред и морала. По отношение на първите четири въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд дал отговор на първите три въпроса в противоречие с т. 4 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а на четвъртия – в противоречие с решение №246/28.12.2018 г. по гр. д. №4719/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на петия въпрос се навежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддържа, този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото правораздаването е особено значима обществена дейност, свързана с регулиране на обществените отношения в конкретната област“.