Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В случая жалбоподателят само се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен във въззивното определение и който да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Наведените доводи за неправилност на определението не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложеното, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, който се свежда до това формира ли решението по иска за реално изпълнение на договор сила на пресъдено нещо относно валидността на този договор, е обуславящ решаващия извод на въззивната инстанция за наличие на преюдициалност. Отрицателният му отговор обаче не е в отклонение от сочената от касатора задължителната съдебна практика. Разрешенията по т. 2 на ТР №3/22.04.2019г. по т. д.№2/2016г. на ОСГТК на ВКС касаят силата на пресъдено нещо по частичен иск и са неотносими към настоящия спор, доколкото нито едно от двете дела няма за предмет частичен иск. Отделно, и там се приема вече посоченото в атакуваното определение разрешение на съдебната практика и правната теория, че силата на пресъдено нещо се формира по спорното материално право, а не по юридическите факти, които го пораждат, променят или погасяват. Или извода дали договорът, чието изпълнение се иска, е валиден предпоставя този дали подлежи на изпълнение, но без да е предявен иск за нищожност на договора, не се формира сила на пресъдено нещо относно действителността му. В този смисъл са разрешенията и на ТР №1/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава жалбоподателят. Там изрично се приема, че при служебната проверка за нищожност на сделката, съдът се произнася в мотивите на съдебното решение, а те не са източник на сила на пресъдено нещо.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. Длъжен ли е съдът да разгледа всяка молба, подадена за защита и съдействие на лични и имуществени права; 2. Следва ли при съмнение в безпристрастността на съда да се подходи формално и да не бъде уважено искането за отвод на съдебния състав; 3. Присъждат ли се разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК на ответник с определението, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК като недопустима. Това процесуално действие на съда (присъждане на разноските) като последващо по чл. 130 ГПК, показва ли преминала проверка за допустимост на исковата молба.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е присъждане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, когато производството по делото е прекратено преди да бъде извършена реална правна работа от адвокат; 2. Допустимо ли е присъждане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, когато по делото е представено пълномощно на адвокат, което е без дата и не е представено в оригинал, ведно с договор за правна помощ; 3. Следва ли да се присъждат разноски на ответника в настоящия случай, когато отговор на исковата молба е депозиран след постановено определение за прекратяване на делото; 4. Намира ли приложение в настоящия случай Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е формирана трайно установена практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи, в какъвто смисъл са решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на Второ т. о. на ВКС, решение №57/2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №1416/2010 г., III г. о., ГК; 3. Длъжен ли е въззивният съд да приеме, че длъжникът е уведомен за извършена цесия от цесионера, без изрично упълномощаване за това от цедента. Касаторът счита, че въз основа на представените по делото доказателства, че уведомителните писма са били изпратени от лице, за което не е доказано, че представлява цедента.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП“, в смисъл, че: „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, като че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.“;

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването на чл. 235 ГПК, ал. 2 и ал. 4 като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията на ищеца, въведени в исковата молба и неоспорени от ответника и доказателствата, за да обоснове решението си на приетите за установени обстоятелства по делото и изводите му в тази насока да намерят отражение в мотивите на въззивното решение?
Достатъчно ли е за доказване на предпоставките по чл. 152 ЗЗД, установяването по делото на поредица от кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства) или доказването по този иск става само с главни (преки) доказателства?
(По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 152 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за продажба на апартамент)