Нищожност

Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?
Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството, в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?
Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ, от една страна, и представляващ ЮЛ дори и същите да съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ?
След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такива счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?
Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?
Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение че председателят, в качеството му на ФЛ, е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?
Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?
Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора?
В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите?
Когато договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието, на което се търси връщане на дадената сума, с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Недействителност | Неоснователно обогатяване | Нищожност | Облигационно право | Погасителна давност

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Към кой момент се определя паричното обезщетение по реда на чл. 57, ал. 2 ЗЗД?
Прекъсва ли погасителната давност за вземането на купувача за получаване на вещите, респективно тяхната равностойност, както и за вземането за обезщетение за лишаване от ползването предявеният от продавача иск за нищожност на договора за продажба?
В случай, че давността се прекъсва с предявения от продавача иск за нищожност на договора, какво е значението за давността при отхвърляне на този иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Решение №/..2025 по дело №/2022

Длъжен ли е въззивният съд да допусне разпит на свидетел при наличие на наведени доводи и оплаквания във въззивната жалба, сочещи на неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, при положение че страната е поискала свидетеля своевременно с отговора, първата инстанция, без да излага мотиви, е отказала допускането му, а впоследствие с решението е приела, че допуснатият свидетел не е установил обстоятелствата, за които е допуснат да свидетелства, и съставлява ли това основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
При въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно, в частност експертиза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Татяна Костадинова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 10 ГПК, чл. 137 ал. 3 изр. 2 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 74 ТЗ

Определение №/..2025 по дело №/2024

Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса? Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице? Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ от една страна и представляващ ЮЛ дори и същите да се съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ? След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такава счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)? Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение? Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение, че председателят в качеството му на ФЛ е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява? Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател? Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите? Когато „Договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Допустимо ли е да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, ако т. нар. грешка е установима със затруднения, които налагат тълкуване на волята на съда?
Може ли гражданско дружество чрез неговия управител да представлява съдружниците в това дружество при решаване на вътрешните (дружествените/организационни) работи съгласно чл. 360 ЗЗД, като волеизявява от името на част от съдружниците и по този начин да замести тяхната воля във вътрешните работи?
Как и кога се уреждат имуществените отношения между съдружниците в гражданското дружество, респ. се определят дяловете на съдружниците от общата собственост? Може ли да се извърши уреждане на отношения между съдружници преди прекратяване на гражданското дружество?
Следва ли съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на спора, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката/отделни клаузи в нея?
Допустимо ли е съдът да постанови решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и без да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава чл. 12 ГПК? Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мадлена Желева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мария Бойчева

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 80 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

За задължението на съда при тълкуване на договора да се ръководи от правилата на чл. 20 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №/..2025 по дело №/2024

„При констатирано наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума, когато порокът се констатира от въззивния съд и е отстранен след указания на съда в хода на делото, той следва ли да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция или въззивният съд, действайки при условията на ограничен въззив и инстанция по същество следва да реши самия материалноправен спор като постанови съдебен акт?“ „Следва ли въззивната инстанция, когато обезсилва решение на първоинстанционния съд да му укаже задължително да съедини искове, когато това може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, както и когато предявяването не е изрично направено в исковата молба, с оглед последващо уточняване и на кой етап от производството това е допустимо?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2025 по дело №/2024

са обуславящи, защото въззивният съд е приел следното:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Владимир Йорданов

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 78 ал. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

1/ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия решаващият състав е приложил неправилно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество? – допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поддържан с оглед твърдяно противоречие на въззивното решение с Решение №32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. №438/2009 г., II т. о., ТК; 2/ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия САС неправилно е изходил от положението, че правото на обезщетение за не имуществени вреди „по начало“ е ненаследимо – обосновава се наличие на допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед противоречие на въззиния акт с възприетото в Решение №60170/13.05.2022 г. по т. д. 1435/2020 г. на II т. о. на ВКС и Определение №230 от 30.05.2022 г. по ч. т. д. №711/2022 г., II т. о. на ВКС; 3/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор, защо преценката му е в една или друга посока? – касаторът поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постановяване на въззивното решение в противоречие с Решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д. №4604/2014 г.. на ВКС. IV г. о., Решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о. на ВКС, Решение №24/10/28.01.2010 г. по го. д. №4744/2008 г. на ВКС, II т. о.. Решение №202/21.12,2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС. I т. о.. Решение №76/2012,06.2012 г. по т. д. №377/2011 г. на ВКС, II т. о.. Решение №581/30.09.2010 г. по т. д. №1019/2009 г. на ВКС, III г. о., Определение №652/21.12.2020 г. по т. д. №2796/2019 г. на ВКС, I т. о. и други; 4/ Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за не имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да бъде предмет на договор за цесия? 5/ Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за не имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде предмет на договор за цесия, след като пострадалият е упражнил правото си да предяви извънсъдебно и/или съдебно претенцията си за обезщетение срещу застрахователя? 6/ Прехвърлимо ли е правото на вземане от обезщетение за не имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“? – последните три въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.