Погасителна давност

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Ако преди влизане на ТР №2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в процеса при едно изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия в срок от две години и изпълнителното производство не е прекратено от съдебния изпълнител, следва ли, че извършените изпълнителни действия при непрекратеното изпълнително производство, след изтичането на двугодишния срок, но преди изтичане на петгодишната погасителна давност, са недействителни и същите не следва да бъдат зачетени от решаващия състав разглеждащ предявен иск от длъжника срещу взискателя по реда на чл. 439 ГПК?; 2. Следва ли да се приеме като бездействие от страна на взискателя по едно изпълнително дело, невъзможността от страна на взискателя да бъде предприето каквото и да е изпълнително действие по смисъла на чл. 116, бв ЗЗД, тъй като при извършените всички възможни справки е установено, че длъжникът не притежава никакво имущество, няма вземания от сключени трудови и граждански договори, срещу които да се изиска от съдебния изпълнител да насочи съответното изпълнение? и 3. Следва ли да бъде спрян или прекъснат давностният срок, при висящо изпълнително производство в случаите, когато от извършените справки е установено, че длъжникът няма имущество, а умишлено е отчуждил имущество, чрез дарение. За относителната недействителност на сделката за отчуждението, с която длъжникът уврежда взискателя е образувано производство по чл. 135 ЗЗД?. По отношение на първия въпрос, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение №37/27.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение №170/17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ВКС, IV ГО. По отношение на втория и третия въпроси се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.