всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ

Оспорване на законността на уволнението
Чл. 344. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: […]
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си, да обсъди точно и обективно конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, установени в процеса в тяхната съвкупност, относими към съдържанието на процесната заповед, без да извращава доказателствата по делото, като изложи мотиви защо приема едни факти за установени, а други - не? Има ли установен баланс относно извършено дисциплинарно нарушение и полагащо се съответно наказание и в какви рамки може работодателят да взема решение за налагане на наказание уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?
Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 Кодекс на труда (КТ)?
Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, във връзка с последиците по 313 ГПК?
Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя?
Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство?
След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?
По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
За приложението на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя?
За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова?
Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание?
Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Прекъсва ли давността по чл. 116 ЗЗД подаването на иск, когато съдът не е извършил разглеждане на иска по същество, а е прекратил производството поради нередовност на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да приеме, че първоначално подадената в срока искова молба е без правно значение за спора по чл. 358 КТ и следва ли да се приеме, че е налице надлежно предявяване на иск и спазване на срока по чл. 358 КТ, когато в подадена в срок искова молба ответникът е неточно наименован, но е индивидуализиран чрез други достатъчни белези – ЕИК, седалище, адрес на управление и представител и длъжен ли е съдът в този случай да изследва дали е налице действително различен правен субект или неточно посочване на същия работодател, когато от съдържанието на исковата молба може да се установи кой е ответникът?
Следва ли при преценката за спазване на срока по чл. 358 КТ съдът да обсъди в съвкупност всички данни от първото дело – първоначалната искова молба, уточняващата молба, посочения БУЛСТАТ, адреса, представляващото лице, предмета на спора и естеството на търсената защита, или може да основе решението си единствено на формална разлика в наименованието на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е при подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят да приложи критерий спазване на етичен кодекс и да санкционира твърдяно поведение (скандали, уронване на престиж, конфликтни ситуации) без да е инициирал дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и без твърденията да са подкрепени с писмени доказателства, съставени към момента на соченото поведение, а единствено с последващи свидетелски показания на членовете на комисията по подбор? При упражняване на съдебен контрол по чл. 329, ал. 1 КТ, достатъчно ли е подборът да се основава единствено на последващи свидетелски показания на членове на комисията за твърдени недостатъци в работата или съдът е длъжен да провери дали оценките се основават на писмени доказателства, особено в хипотезата когато по делото е налична информация за предишни атестационни оценки по сходни критерии, които противоречат на оценките при подбора? Задължен ли е съдът в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни или е допустимо да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди останалата доказателствена съвкупност и без да изложи съображения защо отхвърля дадени доказателства като недостоверни? Дали възможността за обективно оценяване на педагогическа работа изисква съдът да обсъди и вземе предвид продължителното отсъствие на служители, които са получили по - високи оценки от други служители, за да се гарантира законосъобразност на съкращението в щата и правилното приложение на чл. 328 КТ и сл.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Има ли задължение работодателят да промени организацията на работа, в т. ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК;
За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да прецени доказателствата, съобразно чл. 12 ГПК.
Обективно възможно ли е да са налице и двете законови хипотези на първата предпоставка в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и ако да, наличието, респ. доказването само на първата хипотеза води ли до незаконност на уволнението и
Как се доказва фактът на оставането без работа в 6 месечния период след уволнението, с оглед настъпилите промени в законодателството и отпадането на трудовите книжки в хартиен формат, считано от 01.06.2025 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изисква ли разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да е уведомен, че работникът е започнал ползването на надлежно разрешен отпуск по болест?
Може ли да се приеме, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага независимо от това, че работникът не е представил болничен лист на работодателя, но е отишъл в предприятието в работното си време с намерение да уведоми работодателя за разрешения му отпуск?
Може ли да се приеме за целите на приложение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, че е доказано започване ползването на разрешен отпуск само въз основа на изложено от ищеца твърдение, че е отишъл в събота в предприятието, именно за да уведоми работодателя за разрешения му отпуск, но без да носи издадения му по-рано същия ден болничен лист?
Налице ли е несъответствие по смисъла на чл. 195 КТ в заповедта за уволнение между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства, ако цитираното правно основание обхваща две хипотези на нарушение?
Следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят изрично да посочи дали е осъществено „неизпълнение на възложената работа“ или „неспазване на технологичните правила“ от страна на работника, както и да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е интересът от извършването или от не извършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си, за да отговаря заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195 КТ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кое поведение на работника или служителя сочи на дисциплинарно нарушение?
Как се установява дали наложеното наказание дисциплинарното уволнение е съобразено с тежестта на нарушението?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

123186 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела