съдия Александър Цонев

Длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и на тази база да обоснове крайните си изводи?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за последиците от разпределение на тежестта на доказване?
Какъв е критерия за извършване на преценка дали се касае за оценъчни съждения или фактически твърдения и относно границите на правото на изразяване на свободно мнение. Възможно ли е да има клеветнически характер твърдение, основано на заявени от друго лице факти и противоправно ли е изразяването му в този случай? Счита ли се за фактическо твърдение реплика в чат сесия в платформата фейсбук?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изложи своите мотиви?
Дали свидетелските показания /когато са допустими като доказателствено средство/ са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства?
Може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, без за него в рамките на спора да е въведен довод или защитно възражение от страните, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, съответно с отговор на въззивната жалба?
Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса за фактите, за които всяка страна извлича за себе си изгодни правни последици и може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, за което по делото липсват доказателства?
Нарушен ли е критерият за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните?
Следва ли съдът да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите?
Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение ли са броят (интензитетът) на употребените думи и изрази за приложение на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост?
Следва ли съдът да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, изхождайки от конкретните обществено-икономически условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД подлежат ли на обезщетение всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко едно от тях, да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността, общественото положение и здравето на ищеца?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД изключва ли се отговорността за деликт, ако вредата е предпоставена от съвкупното действие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?
Дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения?