Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? (По установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за това, че ищеца не дължи ответника „Електроразпределение Север” АД сума, представляваща начислена ел. енергия – фактурирана от ответника сума след процедура по корекция)
Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства?
Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността ѝ?
Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, а също така правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?
Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
(По отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК от физическо лице срещу „Електроразпределение Север” АД за недължимост на допълнително начислена електрическа енергия)
Относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК в хипотезата на констатирано процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в позоваване на приета експертиза в досъдебно производство в нарушение на принципа за непосредственост. (По иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднала покривна метална конструкция на сграда върху лек автомобил)
Очевидна неправилност поради необоснованост на въззивното решение по въпроса на какво основание държавата е придобила собствеността върху имотите, съставляващи по предходно действащите планове основа на настоящия поземлен имот. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на недвижим имот)
За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. (По иск на основание чл. 694 ТЗ)
Дължи ли съдът даването на указания за опровергаване на доказателствената сила на актовете за държавна собственост, когато е заявено оспорване от страната на същите?
Относно доказването на факта на предоставяне на държавно имущество на юридическо лице.
е бил спорен. С оглед приетата правна квалификация, първоинстанционният съд е разпределил своевременно доказателствената тежест в процеса. Поставеният правен въпрос не съответства на данните по делото. Налице е необходимост от доказване материалноправната легитимация на цесионера, за да се определи притежаването на претендираното вземане. В първото съдебно заседание, първоинстанционният съд е докладвал делото и изрично е указал доказателствената тежест. Правният въпрос за материално-правната легитимация на ищеца не е бил безспорен, както се твърди. С въззивната жалба ищецът не се е възползвал от възможността да представи това доказателство, за което твърди, че не му е дадена възможност поради допуснато процесуално нарушение, невръчване на определението по чл. 146 ГПК. Освен това въззивният съд е приел, че липсват доказателства по отношение на твърдението за осъществяване на охрана в процесния период. От този извод следва, че посоченият правен въпрос не е обуславящ изхода на спора. Поради това с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване и не следва да се обсъждат и допълнителните основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.