чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК

Поражда ли вещноправно действие решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, постановено след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.), без последваща заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и при липса на скица за индивидуализация на имота?
Допустимо ли е изпълнението на съдебно решение за собственост върху недвижим имот, когато липсва точна индивидуализация на имота по площ, граници и местоположение, а диспозитивът признава право на собственост върху обект, който не е обособен и индивидуализиран по надлежен ред?
Следва ли придобиването на вещно право на собственост да се установи в условията на пълно и главно доказване или може основателността на предявен петиторен иск да почива на предположения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени с въззивната жалба доводи и оплаквания, както и да обсъди и анализира всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Има ли задължение въззивната инстанция да анализира задълбочено събраните по делото доказателства и да изложи собствени съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че декларацията от Х. П. В. се включва в изброените в разпоредбата на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ документи, установяващи граници на имот?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че приложената към исковата молба и приета като доказателство по делото декларация от Х. П. В. е такава по чл. 12 ЗСПЗЗ по преписка №5725 на ОСЗ при липса на посочена правна норма в нея?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно установено наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В., при липсата на такова решение в приложената ПК преписка, както и при липсата на такова решение при ищеца?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно, че несъществуващото решение от 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево за възстановяване право на собственост на Х. П. В. има конститутивно действие по отношение на процесния имот?
Допустимо ли е въззивният съд да коментира идентичност между процесния имот №*** по ПНИ с имот пл.№*** по неодобрен кадастрален план?
Следва ли въззивният съд да приеме за категорично ситуирането на възстановения с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие спрямо нанесения на плана на новообразуваните имоти на селищно образование Х., местност К. б., ПИ №*** по плана на новообразуваните имоти при категорично заявено твърдение от вещото лице, че при липсата на данни посочени в текста на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ, както и данни от проведена анкета, експертизата би могла само да спекулира относно точните граници на възстановения имот с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие?
Допустимо ли е всички формулирани от въззивния съд въпроси по служебно назначената съдебно-техническа експертиза да описват процесния имот съгласно решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие, а за индивидуализирането му и конститутивното му действие да приеме наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - С. решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В.?