дали е достатъчно признанието на иска от страна на част от ответниците, за да се освободят от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищеца; когато е налице съсобственост и всички съсобственици с извънпроцесуалното поведение са станали причина за завеждане на иска, следва ли само един от ответниците да понесе тежестта на разноските, не са изрично разрешени от съда в обжалвания акт. Съдът е приел, че са налице двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК спрямо останалите ответници (с изключение на В.), а именно, че те са признали иска и че не са дали повод за завеждането му с извънпроцесуалното си поведение. Съображения дали в случая сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищците съдът не е излагал, въпреки че такива доводи в частната жалба се съдържат. Спорната предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е дали останалите ответници (извън В.) са дали повод за завеждане на иска. Съдът е мотивирал наличието й с довод, че в договора за делба само В. са претендирали да са собственици на процесните имоти - апартамент и гараж, заедно с идеалните части от терена.