1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на пар.1. т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?; и 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба подадена Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ?. По отношение на първите два въпроса се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на третия въпрос, сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото