чл. 79 ЗС
Чл. 79. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е първоинстанционният съд, в производство с участие на главно встъпило лице по чл. 225 ГПК, да разгледа и да се произнесе по предявения от него иск с правно основание чл. 26 във вр. с чл. 209 ЗЗД и по въведените доказателства за нищожност на правната сделка, когато валидността на тази сделка е преюдициална за изхода на спора?
Длъжен ли е първоинстанционният съд, в производство с участие на главно встъпило лице по чл. 225 ГПК, да разгледа иск по чл. 124 ГПК за установяване на собственост върху целия имот, когато първоначалният иск е за 1/2 ид. ч., при наличие на идентичност на спорното право по вид и предявеният под евентуалност иск по чл. 79 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои действия на съсобственика на недвижим имот, упражняващ фактическа власт върху съсобствения имот могат да бъдат квалифицирани като владелчески по отношение на идеалните части на останалите съсобственици и следва ли непременно този съсобственик да извършва действие по отблъскване владението на останалите съсобственици, ако съсобствениците фактически са демонстрирали с конклудентни действия, че са съгласни с осъщественото от съсобственика владение върху техните идеални части?
Когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване, такива действия могат ли да се квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат от собственика, и той не се противопоставя, и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа власт, обосновават ли придобиване на имота по давност?
Може ли заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него да бъде действие по отблъскване на владението и изключва ли това действие възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии между тях?
Когато по делото са налице доказателства относно площта на включен в УПИ поземлен имот като нотариален акт и заключение на вещо лице по приета СТЕ, а съдът е направил собствени изчисления, различни от посочените в документа за собственост и заключението на вещото лице, длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не приема за вярна площта на имота посочена в СТЕ и нотариален акт, както и да мотивира собствените си изводи за квотите на собственост?
Налице ли е влязло в сила съдебно решение по предявен положителен установителен иск за собственост с предмет идеални части от Урегулиран поземлен имот и идеални части от изградени в този УПИ постройки, по отношение претенциите върху постройките, при положение, че макар и при първото касационно обжалване касационната инстанция да не е дала указания за събиране на допълнителни доказателства по отношение спора за собственост върху сградите, в диспозитива на съдебното си решение е отменила изцяло решението на въззивната инстанция и е върнала делото за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Преди отразяването на имота в кадастралната карта, същият представлява ли обособен обект на правото и върху него може ли да бъде осъществено владение от страна на ищеца? Липсата на вписан собственик на имота в кадастралния регистър, създава ли вещни права в полза на общината? Допустимо ли е при наличие нормата на чл. 69 ЗС въззивният съд да изисква от ищеца да доказва владението и своенето си срещу трети неучастващи по делото лица и следва ли при наличие на гласни доказателства, че ищецът е демонстрирал спрямо всички лица намерението си за своене, да се изисква от него при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е демонстрирал действията и намеренията си към имота и по отношение на трети за делото неучастващи лица, които не са оспорвали неговото владение? Неизпълнението на задължението на въззивния съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт? Допустимо ли е въззивният съд по собствен почин да въвежда нови твърдения и извежда такива от контекста на изложените твърдения? Въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основава решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса и да ги прави спорни във въззивното производство? Действителната воля на въззивния съд намерила ли е точен, пълен и ясен израз в мотивите и в диспозитива на акта и съдът произнесъл ли се е по цялото искане на страната? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да посочи защо и кои възприема, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени отделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на решението да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Неправилен ли е изводът на съда, че чрез предявяване на иск за собственост на ищцата, същият я легитимира като собственик на имота по давност, независимо че е предявен, след като владението е изгубено за повече от шест месеца и придобивната давност е прекъсната – чл. 81 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съединяването в едно производство при условията на евентуалност на главен положителен установителен иск за собственост с отрицателен установителен иск за собственост по отношение на един и същи обект на вещното право?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 2 ал. 3 ЗВСОНИ, чл. 2 ЗВСОНИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 6 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 80 ал. 1 ЗДС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е решение по съществото на предявения отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът не е доказал фактите, от които произтича правото на собственост, което той сочи като единствено обосноваващо неговия правен интерес от предявения отрицателен иск?
Съставлява ли нарушението на правилото „Ne bis in idem” нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 1 Първия допълнителен протокол към КЗПЧОС, установяващ правото на мирно ползване на собствеността?
Може ли имот, изваден от гражданския оборот, да бъде предмет на иск за собственост – осъдителен или установителен?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ по отношение на имоти, реституирани по някой от реституционните закони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 172 ГПК, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства?
Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Може ли въззивният съд да потвърди диспозитив в решение на първоинстанционния съд, какъвто няма вписан в решението, или се произнася свръх петитум?
Може ли собственикът на вещта да иска същата от всяко лице, което я владее или държи без основание?
При предявен ревандикационен иск, кой е релевантният момент, към който следва да се преценява кое лице упражнява фактическа власт върху имота?
Става ли собственост на собствениците на земята самостоятелен обект – ателие, построено на две нива без строителни книжа в сграда със статут на етажна собственост, като второто ниво е изградено в обема на подпокривното пространство, което е обща част по естеството си?
Може ли таванско помещение да се придобие в собственост от лице, което не е собственик в поземления имот и на самостоятелен обект в сграда със статут на етажна собственост?
Може ли да се придобият по давност общи части от подпокривното пространство в сграда със статут на етажна собственост, чрез приобщаването им към недвижим имот, разположен на таванския етаж?
Следва ли всички етажни собственици да имат свободен достъп до подпокривното пространство и покрива на сградата, като обща част по естеството си?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност (сочено противоречие с решение №222/06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.)?
Следва ли страната, позоваваща се на придобивно основание давност на правото на собственост, да докаже всички елементи от фактическия му състав. Длъжен ли е съдът, решаващ делото, подробно да изложи мотиви за причините за разглеждане и/или неразглеждане на направеното възражение за придобивна давност?
Длъжен ли е съдът при решаване на делото да обследва и обсъди всички събрани доказателства, свързани с направеното възражение за давност, да се мотивира при постановяване на решението защо приема и/или не приема събраните в производството доказателства; възможно ли е обектът да бъде придобит по давност, и/или съществува законова пречка за това, и ако съществува, да я посочи мотивирано. Представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето по релевираните възражения за придобивна давност?
При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост, и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на това придобивно основание?
Образуваните и неуважените в цялост искове по чл. 124 ГПК, (отрицателен и/или положителен иск), иск с правно основание чл. 109 ЗС спират и/или прекъсват сроковете за придобиване по давност на имоти в неуважената част от иска. Започва ли да тече нова продобивна давност и/или продължават да текат първоначалните срокове?
Представлява ли пречка за признаване на собственост върху постройка по силата на изтекла придобивна давност, ако тази постройка е незаконно построена?
Допустимо ли е да се придобие по давност или чрез друг придобивен способ мазе и/или таван в сграда, ако има повече на брой складови помещения, отколкото са самостоятелните обекти в сградата. В чия тежест е да докаже, че всеки самостоятелен обект разполага и/или не разполага със складово помещение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 120 ЗЗД, чл. 124 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 526 ал. 2 ГПК, чл. 79 ЗС, чл. 97 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е в гражданския процес да се правят възражения относно валидността и обвързващото действие на решение на ПК по ЗСПЗЗ от страна на трето лице, което не е било страна в административното производство?
Попада ли под разясненията на Тълкувателно решение №99/2012 г. на ВКС по т. дело №9/2012 г. хипотеза, в която ищцата не твърди, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, а излага позиция за конкретно първоначално възстановяване на различен от процесния имот, което води до разлика във възстановения с решението на ПК имот и този, предмет на придобивната давност от страна на ищцата по делото?
Може ли лице, упражнявало фактическа власт преди реституция, да придобие собственост върху имот чрез придобивна давност, започнала да тече след влизане в сила на реституционно решение, при липса на активни действия на титуляра на правото на собственост по реституционното решение, респективно неговият правоприемник?
Какви следва да бъдат необходимите действия за трансформиране на
държане във владение при първоначално установена фактическа власт без правно основание, включително спрямо реституиран собственик/негов правоприемник, който не е заявил своите категорични претенции за собственост?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантна факти, от които произтича спорното право, включително и доказателствените средства, свидетелски показания и аргументи. При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?
Препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?
Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как се прилага институтът на придобивната давност в отношенията между сънаследници, при предаване владението приживе от самия собственик на негов наследник по закон, и по-конкретно: следва ли нотариално удостоверено волеизявление за право да се построи /със собствени средства и за собствена сметка/ да се приеме като воля за предаване на владение на право строеж, като факт за начална дата на това владение на право на строеж и като основание за самостоятелна фактическа власт върху право на строеж с намерение за придобиване собствеността върху построеното в полза на наследника?
Ако правото на строеж е било предадено приживе от наследодателя на негов низходящ и наследодателят до смъртта си упражнява това право за него /за низходящия/, а след смъртта на наследодателя този наследник упражнява фактическа власт с намерение за своене върху построеното, действа ли презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците? Смъртта на наследодателя променя ли основанието, на което упражняването на фактическата власт е установено, и необходимо ли е упражняващият фактическата власт наследник да противопоставя промяна на намерението си спрямо другите наследници по закон с оглед придобиване право на собственост по реда на чл. 79 ЗС?
В случай на предаване владението на ограничено вещно право на строеж от самия собственик /родител/на негов малолетен низходящ /син/и фактическо извършване на строителството от родителя поради ниската възраст на сина, следва ли да се приеме, че правото на строеж се владее като свое от сина чрез бащата? От значение ли е за придобиване правото на собственост върху построеното от това с чий средства и труд е реализирано правото на строеж?
При хипотезата на чл. 81 и приложението на чл. 83 ЗС, вр. с чл. 84 ЗС, и при конкретните факти - липса на каквото и да е активно поведение спрямо построеното от страна на трето лице, следва ли владението да се счита за изгубено и давността за придобиване право на собственост върху недвижим имот- прекъсната? – като се сочат решения №№23/2005.2016 год. по гр. д. №5162/2015 год., ІІ г. о. и 330/28.11.2011 год. по гр. д. №1519/2010 год., ІІ г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли действието по предаване на ключ от апартамента на невладеещ собственик, извършено от държателя, но въведен в имота от владелеца несобственик и извършено без знанието и санкцията на последния, да обвърже владелеца за прекъсване на давностното му владение върху имота?
Предаването на ключ от държател на собственик означава ли предадено владение върху имота към собственика и прекъснато давностно владение, ако в същото време владелецът има при себе си други екземпляри от ключовете за патрона, така не е лишен от възможност за достъп до владения имот и не е давал предварителното си съгласие и/или последващо санкциониране за предаването на ключа от държателя към собственика?
Достатъчно основание ли е по реда на чл. 172 ГПК за некредитиране на показанията на свидетел обстоятелството, че същият е бивш съпруг на посочилата го за разпит страна по делото?
При заведен иск на осн. чл. 108 ЗС с основание от ищеца на собствеността чрез способа на придобивна давност, ако владелецът е въведен във владение след устна възмездна сделка от ответника по иска, от значение ли е доказването на точния размер на платената сума, или същото е ирелевантно по спора?
Неплащането от владелеца на данъка за имота по партида, по която не е титуляр, означава ли, че не свои имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.