1) „по какъв начин следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства; 2) „задължен ли е съдът да прецени евентуалната заинтересованост на разпитан по делото свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК, при наличие на данни за това; 3) „как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му“; 4) „следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други“; 5) „при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми“; 6) „какво означава едно лице да е съжителствало с друго на съпружески начала и какви са критериите, по които може да се определи, че лицето е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане; 7) „спадат ли фактическите съпрузи към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт“; 8) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, налице ли е изискване да бъде доказано, че между претендиращия обезщетение и починалото лице е съществувала особено близка житейска връзка; 9) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, следва ли съдът да изследва дали отношенията между ищеца и починалия са били като между фактически съпружески съжители, както и дали претърпените от ищеца неимуществени вреди съответстват на такива претърпени от лице, което е съжителствало на семейни начала с пострадалото лице. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.