всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 200 ал. 1 КТ

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя
Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими обстоятелства по делото, в това число релевирани от страната правонамаляващи възражения - за прекомерност на пълния размер от поисканата сума, за възможно съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за недоказани?
Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно съдържанието на понятието груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при съпричиняването?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?
Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване?
Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да изложи собствени мотиви защо приема за доказани конкретните вреди по делото?
Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им има ли значение липсата на доказване на твърдения на работодателя за допусната груба небрежност?
Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука, в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато представено с въззивната жалба ново писмено доказателство за новонастъпили обстоятелства противоречи на събраните в първоинстанционното производство доказателства, и конкретно – при явно различие между представено с жалбата експертно решение на ТЕЛК и вече приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза, която да установи действителното здравословно състояние и изгледите за подобрение на пострадалия ищец, с оглед определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се прилага критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, в частност от травматични увреждания при трудова злополука?
Дали неучастието на пострадалата в предварителната загрявка (клас-екзерсис) преди репетицията представлява проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да се намали обезщетението поради принос на пострадалата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?
Налице ли са обективни причини, за които ищцата не носи отговорност за проява на груба небрежност, доколкото при придвижването на останалите работници до работното място по обичайния маршрут на придвижване никой друг работник в дружеството не е претърпял подобен инцидент за работната смяна, като този, настъпил с ищцата, и претърпян само от нея за работния ден при придвижване до работното място?
При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД? Съставлява ли нарушение на чл. 52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Може ли изводът за наличие на груба небрежност на работника да се основава на предположение, без доказателства за действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и механизма на злополуката? Всяко действие на работника при изпълнение на трудовите задължения ли се явява съпричиняващо при трудова злополука и основание за намаляване на обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност от работника, като същия е допуснал нарушение на трудови задължения поради обективна невъзможност да спази правилата на работа поради неосигуряване на средства за безопасност от работодателя? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност и в какво съотношение при условие, че нарушение на трудовите задължение и на нравилата за безопасност от работника са свързани с обективна невъзможност да бъдат изпълнени трудовите задължение без тези нарушения, поради неосигуряване на технически средства за безопасното им изпълнение от работодателя (липса на оборудване на товарен автомобил със спирателни клинове в случая), т. е. за нарушението работодателят има принос, като не осигурил средства за безопасно извършване на работата? Всяко нарушение на трудовите задължение и правилата за безопасност ли се явява груба небрежност и какви са критериите за разграничение на обикновената от грубата небрежност при изпълнение на трудовите задължения, респ. следва ли съдът с решението си да мотивира ограничителните критерии при определяне на степента на констатирана небрежност от работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

12389 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела