чл. 55 ал. 1 КСО

Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?
Следва ли от обезщетението за неимуществени вреди да се приспада изплатеното на пострадалото лице обезщетение за временна неработоспособност от общественото осигуряване?
Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да изложи собствени мотиви защо приема за доказани конкретните вреди по делото?
Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им има ли значение липсата на доказване на твърдения на работодателя за допусната груба небрежност?
Следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия груба небрежност при настъпила трудова злополука, в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №/..2026 по дело №/2026

Обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. (Пи иск за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени вследствие на трудова злополука)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Марио Първанов

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО

Определение №/..2026 по дело №/2026

При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД? Съставлява ли нарушение на чл. 52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Може ли изводът за наличие на груба небрежност на работника да се основава на предположение, без доказателства за действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и механизма на злополуката? Всяко действие на работника при изпълнение на трудовите задължения ли се явява съпричиняващо при трудова злополука и основание за намаляване на обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност от работника, като същия е допуснал нарушение на трудови задължения поради обективна невъзможност да спази правилата на работа поради неосигуряване на средства за безопасност от работодателя? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност и в какво съотношение при условие, че нарушение на трудовите задължение и на нравилата за безопасност от работника са свързани с обективна невъзможност да бъдат изпълнени трудовите задължение без тези нарушения, поради неосигуряване на технически средства за безопасното им изпълнение от работодателя (липса на оборудване на товарен автомобил със спирателни клинове в случая), т. е. за нарушението работодателят има принос, като не осигурил средства за безопасно извършване на работата? Всяко нарушение на трудовите задължение и правилата за безопасност ли се явява груба небрежност и какви са критериите за разграничение на обикновената от грубата небрежност при изпълнение на трудовите задължения, респ. следва ли съдът с решението си да мотивира ограничителните критерии при определяне на степента на констатирана небрежност от работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №/..2026 по дело №/2025

Допустимо ли е спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в случай на висящо административно производство по установяване на трудова злополука, когато последното не се явява обуславящо за изхода на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД?
Влияе ли наличието или липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука върху възможността съдът да отчете съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при разглеждане на искове по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Вероника Николова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

Предстои добавяне

чл. 200 КТ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО

Решение №/..2026 по дело №/2022

Застрахователни обезщетения | Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

Допустимо ли е от определения от съда размер на вземането за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ да се приспадне полученото от работника обезщетение за временна нетрудоспособност по чл. 200 ал. 3 КТ? (По иск на шофьор на тежкотоварен автомобил против „Жет Логистик и Ко“ ООД с участието на трето лице-помагач Застрахователна компания „Уника Живот“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука - при слизане от камиона, вратата на кабината се затворила и го ударила в гърба, като при падането получил счупване в областта на десния крак)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Бисера Максимова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 2 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2026

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

Има ли основание за приспадане от определеното обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на обезщетението от социалното осигуряване за временна нетрудоспособност, както и на полученото застрахователно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №/..2026 по дело №/2026

Сочи се правен въпрос, допусната от работодателя постоянна практика да се нарушава безопасността на труда в предприятието, води ли до изключване на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Велислав Павков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 КСО

Определение №/..2026 по дело №/2026

Как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, по която е увредено здравето му? Следва ли при определяне размера на обезщетението на пострадал в трудова злополука работник да бъдат включени и т. нар. бъдещи вреди“, когато е налице неясна и неблагоприятна прогноза за възстановяването му от травмата, и когато е неясно дали ще остане дефицит в движението му, предвид настъпили усложнения при лечението му? Кога са налице критериите за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ? При констатирана груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност от пострадалия работник, как следва да се степенува съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли от определения от съда размер на вземането да неимуществени и имуществени вреди под формата на платени разноски за лечението по иск с правно основание чл. 200 КТ да се приспада получено от работника обезщетение да временна нетрудоспособност по чл. 200, ал. 3 КТ? Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат анализ на съвкупния доказателствен материал, събран по делото, на доводите на страните, както и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото? Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, следва ли анализът на тези показания да отчитат начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си? Каква е обвързващата сила в гражданския процес на официалния свидетелстващ документ - разпореждане на ТП на НОИ - по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно отразените в него факти, свързани с механизма на настъпване на злополуката, при предявен иск по чл. 200 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Приетият и допуснат от съда официален документ издаден от орган, на който са вменени права да „извършва разследване на трудова злополука има ли доказателствена сила за съда и същият следва ли да бъде изключен от доказателствената тежест, при достигнати крайни изводи на въззивния съд за липса на приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, които са изцяло в противоречие с изложените констатации на НОИ за установено нарушение от страна на работника на чл. 33 ЗЗБУТ. В случай, че съда се ползва с доказателствената сила на документа, следва ли да изложи подробни мотиви относно приемането на констатациите по същия частично и неприемане на други? Дадено лично обяснение от страна на работника пред надлежен орган имащ права да констатира трудова злополука, в което е налице самопризнание на работника за установяване на опасност, но продължаване на работа, може ли да се счете за достатъчно и имащо сила на официален документ обвързващ страните, и следва ли същият да бъде ценен от съда, съобразно всички доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №/..2026 по дело №/2026

Приложим ли е гражданският закон в случаите, в които вредите са настъпили от пътно-транспортно произшествие, признато за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и следва ли да бъде анагажирана отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл, 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Следва ли въззивният съд да намали съответно размера на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако пострадалият с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.