чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК

1. Може ли собственик от етажната собственост да участва в производството по заведен иск от управителя на етажната собственост за събиране на неплатени вноски по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС и какво е процесуалното му качество: съищец, съвместно с управителя на етажната собственост или трето лице-помагач на страната на управителя; 2. Длъжен ли е въззивният съд да прекрати производството по делото в хипотезата на оттегляне на въззивната жалба от управителя на етажната собственост срещу решението на първа инстанция, с което се отхвърля искът на Етажната собственост, когато по делото има встъпил собственик от етажната собственост; 3. Следва ли СГС да спре производството по делото пред него на основание чл. 637 ТЗ и представлява ли спорът по ЗУЕС имуществено право на участващия в делото собственик; 4. Може ли ответникът по иска по ЗУЕС да се позове на нищожност на решение на Етажната собственост, при положение, че именно от това решение произтича твърдяната от ищеца отговорност; 5. Следва ли въззивната инстанция, сезирана с иск по ЗУЕС, да обсъди в мотивите си всички направени от страните правопогасяващи възражения, в т. ч. и такива свързани с извършени от ответника плащания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

IV-то отделение, Гражданска колегия

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Върховен касационен съд

съдия Яна Вълдобрева

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. Допустимо ли е при налични във въззивната жалба искания и възражения на въззивника, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва исканията и възраженията на въззивника, обективирани в неговата писмена защита, като игнорира исканията и възраженията му, обективирани във въззивната жалба; допустимо ли е при липса на подаден отговор на въззивната жалба и при липса на каквито и да било възражения срещу нея от въззиваемия, въззивният съд да излага мотиви към решението си, в които посочва искания и възражения на въззиваемия, които са обективирани в неговата писмена защита?, по който въпрос основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. Допустимо ли е по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на негаторен иск чрез увеличаване размера на искането като се добави обект, който е отделен от първоначално вписания в исковата молба обект, или изменение на иска по размер е допустимо само при паричните искове?, по който въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК се твърди произнасяне в противоречие с решение №473 от 01.06.2010г. по к. гр. д. №1537/2009г. на ВКС и решение №215 от 08.07.2010г. по к. гр. д. №166/2009г. на ВКС, а в условията на евентуалност се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. По следващия въпрос „За правното значение в производството по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС на статута на търпимост“, се твърди противоречие с решение №179/28.10.2016г. по гр. д. №394/2016г. на ВКС; решение №401/21.07.2009г. по гр. д. №2770/2008г. на ВКС; решение №129/22.07.2014г. по гр. д. №4880/2013г. на ВКС, решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС. 4. По въпроса „За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно“ се твърди произнасяне в противоречие с решение №104 от 09.10.2019г. по гр. д. №625/2019г. на ВКС, решение №153 от 5.11.2018г. по гр. д. №886/2018г.; решения №57/2.3.2011г. по гр. д. №1416/2010г.; решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г. и др. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК. 5. По въпроса „При предявен иск по чл. 109 ЗС може ли становището, че премахването /събарянето/ на част от обект-сграда няма да окаже влияние на конструкцията на сградата да е изготвено от вещо лице с квалификация, различна от тази на строителен инженер-конструктор“ като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280. ал. 1, т. 1 ГПК, се твърди противоречие с решение №60160 от 30.11.2021г. по к. гр. д. №1518/2021г., в условията на евентуалност се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6. Въпросът „Следва ли в производството по негаторен иск въззивният съд да се произнесе по възражение за давностно владение на част от засегнатия поземлен имот, предявено от ответника с отговора му на исковата молба, в случая, когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението, а с въззивната жалба и пледоарията си по същество ищецът е предявил изрично искане за такова произнасяне от въззивния съд?“ се поставя като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7. По въпроса “За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора се твърди произнасяне в противоречие с т. 19 на ТР №1/04.01.2001г. по т. гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №17/23.07.2014г. по т. д. №811/2012г. на ВКС, решение №51/29.06.2020г. по т. д. №613/2019г. на ВКС, решение №99/06.08.2019г. по гр. д. №2331/2018г. на ВКС, решение №63/28.06.2019г. по гр. д. №2296/2018г. като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Заповедно производство

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2024 по дело №/2023

само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?“ (по тези четири процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение №50206/25.11.2022 г. по гр. д №3578/2020г на ВКС, III г. о.; решение №50053/18.07.2023 г. по т. д. №614/2022 г. на ВКС, II т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о.; решение №142/01.08.2018 г. по т. д. №1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение №23/07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.); 5. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, оплаквания и възражения на страните?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. по гр. дело №1/2000 г. на ОСГК; решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, ТК, II т о.; решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №190/07.02.2018 г. по гр. д. №180/2017 г. на IV г. о. на ВКС); 7. „Длъжен ли е съдът да обсъди неравноправността на клаузи от потребителски договор, когато същите засягат начислената и заплатена възнаградителна лихва и кредитът се погасява чрез анюитетни вноски (лихва и главница), а банката-ищец претендира единствено главница по делото?“ и 8. „Рефлектира ли върху остатъчния размер на главницата надплащането за договорна лихва въз основа на неравноправни клаузи от потребителски договор?“ (по последните два въпроса - процесуалноправния и материалноправния, касаторите считат, че правният отговор е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, тъй като по тях не е формирана съдебна практика).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №/..2024 по дело №/2023

следва да се обсъждат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Това само по себе си изключва възможността за допускане на касационното обжалване по който и да е от тях, доколкото противното означава Върховният касационен съд да процедира в нарушение на диспозитивното начало. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране; задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Връчване | Граждански процес

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

IV-то отделение, Гражданска колегия

докладвано от съдия Мария Христова

Върховен касационен съд

съдия Мария Христова

Определение по (предстои добавяне)

чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

се излага съображение, че въззивният съд неправилно тълкува понятието „значително несъотвествие като не се съобразява с практика на ВКС в реш. №29/2021г по гр. д №1021/2019г на Трето г. о, според която „ се взема предвид стойността на придобитото имущество през целия проверяван период, а след това за всяко отделно имущество, чието отнемане се иска, се преценяват твърденията за законен източник и доказателствата за това „ Също така неправилно въззивният съд приел да включи в доход на ответника сумата 88206лв от продажба на недвижими имоти, за част от които лицето не е разполагало със законоустановени средства. Не се сочи каква част, изтъква се противоречие с вече приетото ТР №4 от 18.05.2023г на ОСГК по въпроса участват ли в размера на несъответствието сумите от придобито и впоследствие отчуждено имущество, в случай че те не са налични.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

III-то отделение, Гражданска колегия

докладвано от съдия Емил Томов

Върховен касационен съд

съдия Емил Томов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

„По коя стойност на счетоводния баланс следва да бъде изплатен дружествен дял в хипотезата на чл. 125 ТЗ – пазарна, справедлива, балансова, отчетна или друга?”.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2024 по дело №/2023

Необсъждането на доказателствата, приети в съдебното производство пред първоинстанционния съд, и на доводите, основани на тези доказателства, изложени във въззивната жалба, съставлява ли съществетно процесуално нарушение съгласно чл. 12 ГПК и на т. 4 ППВС №******г. за правомощията на втората инстанция и Постановление №1 от 13.07.1953 г. на Пленум на ВС. Наличието на неубедителни мотиви на съдебното решение явява ли се условие за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.