чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК
Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: […]
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Пасивната легитимация на съдилищата да отговарят по иск за вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ? Причинно-следствената връзка между акта на съда при отхвърляне на молба за изменение на наложена мярка за неотклонение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди? Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като направи самостоятелен анализ на доказателствата и изложи собствени мотиви по съществото на спора? Какви са критериите за достатъчност на обосноваването на продължаването на мярка за неотклонение? Критериите, които следва да съобрази съда при приложение принципа за „справедливост“ при определяне обезщетението за неимуществени вреди, което присъжда по реда на ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно наличието на правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване на недействителността на договорно правоотношение или евентуално – прогласяване нищожността на клаузи в договора за потребителки кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3. „Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение №50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. №1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5. „Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6. „Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение №71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о.; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о.; решение №30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о.; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о.; решение №46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №60140/2016 г., I г. о. и решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”; 11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17. „Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Следва ли държавен културен институт, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, да се счита за държавно учреждение по смисъла на чл. 84, т. 1 ГПК, когато предмет на спора са приходи от билети, които по силата на Закона за публичните финанси съставляват публични финансови средства?“ и 2. „Представлява ли отказът от освобождаване от държавна такса в размер, надвишаващ драстично месечния оперативен бюджет на бюджетна организация, нарушение на принципа за равенство на страните и правото на достъп до съд (чл. 6 КЗПЧОС)? (по двата правни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика – тълкувателните разяснения по ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като касаторът поддържа, че техният правен отговор ще способства за точното прилагане на закона и развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд, вкл. и служебно да допусне допълнителна съдебна експертиза, когато във въззивната жалба или в нейния писмен отговор е наведен довод за необоснованост на първоинстанционното решение поради погрешно установяване на конкретен правнорелевантен факт, въз основа на който първоинстанционният съд е основал своята решаваща воля? (По кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички наведени възражения от страната?
Следва ли въззивният съд да назначи нова тройна разширена експертиза, при условие, че приетите по делото експертизи (в случая СПЕ) си противоречат напълно една на друга в обстоятелствената част, въпреки че достигат до едни и същи изводи, при положение, че вещите лица не са ползвали годен сравнителен материал и двете експертизи не отговарят на приетите правила и методика за извършване на СПЕ, и при условие, че експертизите са оспорени своевременно и е направено мотивирано искане за назначаване на нова разширена тройна експертиза при разглеждане на делото пред първа инстанция и с въззивната жалба?
Следва ли въззивният съд да мотивира отказа си за назначаване на нова трайна експертиза, съгласно всички наведени оплаквания във въззивната жалба?
Следва ли въззивният съд да съпостави приетите и оспорени от ищеца по делото експертизи с останалите събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелен анализ на същите при произнасянето си относно искане за допускане на тройна СПЕ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 461 ТЗ, чл. 535 ТЗ, чл. 537 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ако съдът установи, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 и 128 ГПК, той следва ли да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите в срок или следва да прекрати производството?
В случай на съмнение съдът трябва ли да укаже на ищеца да изложи фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при непълна и/или неясна обстоятелствена част на исковата молба въззивният съд да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовността й?
Следва ли съдът да прекрати производството, образувано по отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът не докаже обстоятелствата, на които основава правния си интерес?
Следва ли съдът да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да изложи фактически и правни изводи?
Има ли вещноправно действие заповедта по чл. 98, вр. чл. 95 ЗТСУ /отм./, вр. чл. 268 ППЗТСУ и в кой момент собствеността преминава върху държавата?
Относно приложението на пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА относно критериите за настъпване на конститутивното действие на нормата, вкл. в хипотезите на пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 ПЗР ЗМСМА - кои са фактическите и правни основания за настъпване на трансформация на недвижим имот в общинска собственост към 19.07.1991 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 2 ал. 1 т. 7 ЗОС, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОС, чл. 4 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 86 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът да приеме, че договорна клауза за отговорност („невярно подадена информация“- чл. 17 от тристранно споразумение) не поражда последици, когато липсва изрична договорна забрана, въпреки че поведението на страната обективно заобикаля целите на договора и финансирането? Следва ли съдът да установи „злоупотреба с право“ и неизпълнение на договор, когато страната формално спазва буквата на договора, но обективно осуетява целта на проекта и използва публичен ресурс не по предназначение? Дали при сключване на договор/тристранно споразумение по проект, финансиран с публични/европейски средства, договорната клауза предвиждаща възстановяване на цялата сума при установено несъответствие с изисквания за допустимост (включително друга причина освен невярно декларирани данни) поражда задължение за възстановяване от страната по договора, дори когато средствата са били фактически получени от друго физическо лице? Кога точно договорните клаузи за възстановяване на публични средства пораждат индивидуална договорна отговорност на страна по договор, и доколко е необходимо съществуването на писмено „невярно деклариране или друго формално деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.