Сила на пресъдено нещо
Силата на пресъдено нещо (СПН, res judicata) е един от ефектите на съдебно решение, който се проявява когато решението влезе в сила. Решеното в него е окончателно и всички граждани и органи трябва да се съобразяват с него.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 110 ЗЗД, чл. 245 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При спор относно обема на отговорността на едно лице, както и при спор относно действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици задължен ли е съдът да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, като тълкува действителното съдържание на договора, респ. действителната обща воля на страните, като тълкуване извърши по критериите на чл. 20 ЗЗД?
При посочването на едно лице в изпълнителен титул /в случая заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ като задължен „солидарно” с други лица изключва ли се хипотеза „солидарно” задължен да е поръчител в правоотношението и оттук длъжен ли е съдът да изследва този въпрос с цел преценка по чл. 439 ГПК за отпадане на отговорността по личното обезпечение във връзка с чл. 739 ТЗ?
Когато длъжникът е задължен солидарно за заплащането на определена парична сума по влязла в сила заповед за изпълнение и възникне спор за отпадане на отговорността на личните обезпечения /каквото е поръчителството/ по смисъла на чл. 739 ТЗ или по друг ред, длъжен ли е съдът да установи и с какви доказателствени средства дали осъденото лице е поръчител или е солидарен длъжник и резултатите от тази проверка могат ли да доведат до отпадане на отговорността?
При наличие на влязла в сила заповед, с която е посочено, че едно лице се осъжда „солидарно” да заплати определена парична сума, задължен ли е съдът при спор, свързан с нововъзникнали обстоятелства, да изследва действителната воля на страните по правоотношението, във връзка с което е осъждането?
Поръчителят „солидарно” ли се осъжда и налице ли е разлика между осъден „солидарно” и „солидарен длъжник”?
В случаите, когато на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ е погасено вземане на трето лице /в случая банката/ поради непредявяване на вземането му в производство по несъстоятелност срещу едно от задължените солидарно лица по изпълнителен титул, при възникнал спор относно отпадане на отговорността на осъден със заличеното „солидарно” длъжник допустимо ли е съдът да изследва въпроса за основанието за възникване на солидарността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 122 ал. 1 ЗЗД, чл. 122 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 735 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да се позове в мотивите на решението си на изводите на първоинстанционния съд, без самостоятелно да разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, при положение, че в мотивите на същото решение обосновава противопоставими мотиви на изводите на първоинстанционният съд?
Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивния съд без да обсъди събраните по делото доказателства се позове на изводите на първоинстанционния съд, който е развил изцяло противоположни мотиви?
При положение, че в мотивите на въззивния съд е посочено, че кредитополучателят дължи заплащането на лихви и главница съгласно погасителния план, като плащанията са преустановени на 07.03.2017 г., т. е. почти 3 години преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, може ли да се позове на изводите на първоинстанционния съд, че не е настъпил обективният факт на неплащане от страна на длъжника?
При положение, че е обжалвано цялото съдебно решение, може ли въззивният съд да приеме, че пред него не е поставен за разглеждане въпросът за това дали кредитът е бил обявен надлежно за предсрочно изискуем, тъй като няма доводи в тази връзка в жалбата?
Допустимо ли е съдът да се позове на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и да постанови нищожност на клаузата за наказателна лихва /т. 11 от договора за кредит/ без да прецени дали същата излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна?
При условие, че съдът е приел, че уговореният лихвен процент за наказателна лихва е необосновано висок, съдът следва ли да приложи императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и обезщетението да се редуцира до размера на законната лихва?
Следва ли да се приеме, че наказателната лихва е необосновано висока, при положение, че Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г./, Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ и Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ /обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./ не са приложими по отношение на процесния договор за банков кредит, сключен на 12.09.2007 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 162 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ТЗ, чл. 35 ЗБНБ, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При наличие на неприключил преюдициален спор и дадени задължителни указания от компетентния въззивен съд на долустоящия съд, следва ли долустоящият съд при несъобразяване с указанията, а именно да отстрани нередовностите и да върне делото, да ги пренебрегва изцяло и да комплектова внесените по делото жалби, като ги изпрати за образуване на друго, ново въззивно дело, въпреки наличието на преюдициално висящо друго въззивно дело?
Следва ли да бъде прекратено производството с предмет установяване на несъществуване на дълг към конкретен взискател, при квалификация на иска като такъв, предявен по реда на чл. 464 ГПК, но впоследствие при настъпване на обстоятелства, при които по реда на чл. 227 ГПК ищецът взискател е заменен от своя наследник, който е длъжник, или следва да бъдат дадени указания и предоставена възможност на новоконституирания ищец да продължи производството, което с оглед промяната в обстоятелствената част по иска вече следва да бъде квалифицирано като иск, предявен по реда на чл. 439 ГПК и основаващ се, съгласно ал. 2 от същия член на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният титул?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е идентитет между делата като предпоставка за прекратяване на производство на основание чл. 126 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи?
Длъжен ли е възивният съд служебно да проверява всички правнорелевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон?
При какви предпоставки следва да се присъдят разноски на ищеца при направен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка?
Договорът за обществена поръчка единствено частноправен характер ли има или сключването му е резултат на смесен фактически състав с публичноправни и гражданскоправни елементи?
Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си?
Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма?
При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?
Присъжда ли се юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическо лице - страна в процеса, е представлявано по делото от своя законен представител по чл. 30, ал. 1 ГПК, а не от юрисконсулт съобразно чл. 32, т. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 108 ЗС, чл. 13 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 30 ал. 1 ГПК, чл. 32 т. 3 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Противопоставим ли е принципът res judicata на исковете за вреди от нарушаване правото на ЕС от страна на последната национална съдебна инстанция, и в частност, този принцип прави ли съдебното разглеждане и произнасяне по основанията от тези искове – „процесуално недопустимо“?
Правото на ЕС (и по-специално обявените за декларативни разпоредби от това право), допуска ли изваждане от обхвата на исковете за вреди от нарушаването на това право, на постановените от последната национална съдебна инстанция актове по чл. 288 ГПК, с които същата отказва да разгледа упражняваното пред нея право на защита по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, по сочената от въззивния съд причина – „процесуното определение не разглежда спора по същество“?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 64 ХОПЕС, имат ли декларативен характер по отношение на съдебните функции на последната национална съдебна инстанция, в контекста на упражняваното пред нея право на защита срещу актовете на въззивния съд, оспорвани по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК?
Разпоредбите на чл. 4, пар. 3 ДЕС, чл. 6 ДЕС, чл. 19 ДЕС, чл. 267 ДФЕС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 51 - чл. 54 ХОПЕС, допускат ли резултатът от предявените пред националните съдилища на държавите-членки искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, да бъде определен въз основа на хипотетичната и произволно наложена от съдебния състав прогноза за изхода на делото, в условията на тяхното обявяване за декларативни и на предварителното необосновано отхвърляне на тяхната релевантност за тези искове?
Установеният от правото на ЕС механизъм на хармонизирано ниво на защита на банковите депозити, следва ли да бъде разглеждан от националните съдилища на държавите-членки като приложимо право, въз основа и в рамките на което същите дължат да разгледат и произнесат предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Съвместими ли са с Европейския механизъм на хармонизирана защита на банковите депозити, прилаганите от държавите-членки за неговото утвърждаване национални мерки: (i) предварително произнасяне от съд на упражняваното по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуално право на гаранция от лице, което не е страна по договора за банков депозит; (ii) делегиране на правомощията на националната гаранционна схема, на квесторите/синдиците на банката с неналичност на депозитите; (iii) ограничаване на правото на гаранция за неналичен депозит до съхраняваната в банката с неналичност на депозитите информация; (iv) лимитиране на правото на гаранция за неналичния депозит, до страните по договора за откриване на банковата сметка; (v) задължаването на подаваната информация за упражняваните по чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО индивидуални права, със съдебните процесуални стандарти на държавите-членки за доказване на нейното датиране; (vi) обявяването на установената Съюза защита на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1, пар. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, за ирелевантна в националните касационни производства за проверка по критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане правото на Съюза“?
Съдилищата на държавите-членки задължени ли са да изоставят приложението на всяка национална мярка от вътрешните закони, административна и съдебна практика, която води до дерогация на релевантността на Европейския механизъм за защита на депозитите за предявените пред тях искове за вреди от неговото нарушаване?
Ограничаването от страна на националните съдилища на държавите-членки на обхвата на извъндоговорната отговорност за вреди от нарушаване на Европейския механизъм за защита на депозитите, като отхвърлят релевантността на критериите „противоречие с актовете на СЕС“ и „очевидно неправилно прилагане на правото на СЕС“, съставлява ли достатъчно съществено нарушаване на правото на ЕС?
Допустимо ли е обхватът и съдържанието на патримониалните права от чл. 63 ДФЕС, чл. 1 и чл. 8, пар. 3 Директива 94/19/ЕО, чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС, да бъдат подлагани на ограничения по линия на национални мерки от въведения от държавите - членки механизъм за утвърждаване на Европейския механизъм за защита на банковите депозити в общността, които национални мерки не са съгласувани и противоречат на правото на ЕС; националните съдилища длъжни ли са да приложат това право независимо и въпреки националните ограничения, когато трябва да разгледат и произнесат предявената пред тях извъндоговорна отговорност за вреди от нарушаване правото на ЕС в областта на защита на банковите депозити?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За наличието на правен интерес, респ. активна процесуална легитимация за предявяване на установителен иск за съществуването на членствени права, респ. правоотношения, достатъчно ли е ищецът да е съдружник в съответното търговско дружество;
Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, с който със СПН да се установи каква е правноорганизационната форма на едно търговско дружество, респ. кое лице е негов управител, ако ищец по този иск е съдружник в дружеството, респ. решението по такъв иск подлежи ли на вписване;
Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на подлежащи на вписване обстоятелства, решението по който установителен иск не подлежи на вписване служебно;
Каква е правната стойност на взетите решения на ОСС при наличието на материална незаконосъобразност на същите, но при хипотезата на неупражнено в преклузивния срок право на иск по чл. 74 ТЗ, респ. обвързан ли е сезираният съд да се съобрази с тях, респ. длъжен ли е регистърният съд да постанови вписване на така взетите решения, в хипотеза на отказ на съответното длъжностно лице да впише тези обстоятелства по партидата на дружеството;
Настъпва ли стабилизация на така взетите решения и какви са правните последици от това;
Когато ищецът черпи своите права от решения на ОСС, които страдат от материална незаконосъобразност, може ли да предяви иск по чл. 29 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ, и ако да - в кои хипотези;
Какъв е пътят на защита на съдружник в търговско дружество, който черпи своите права от решения на ОСС, които страдат от материална незаконосъобразност, но иск по чл. 74 ТЗ не е предявен в предвидения в закона преклузивен срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.