Служебно начало
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Служебно начало” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Разпореждане №****/**.**.2026 по дело №****/2026
След постановяване на т. 2 Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г., приложима ли е т. 1 Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г., с което е прието, че е недопустимо касационно обжалване на въззивни решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена под прага по действалия тогава ГПК (чл. 218, б. а ГПК), когато искът е бил предявен като частичен, като решаващ мотив за това разрешение в т. 1 ТР 1/2001 г. е съображението, че при уважаването на частичния иск за горницата от сумата - предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск? (Тълкувателно дело)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Захарова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ, и в частност на материалната сила на акта за раждане, в случаите в които не е спазен редът за издаването им – притежават ли обвързваща сила на официални документи, при положение че е опорочена процедурата при съставянето им; Относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора. В частност необходимо ли е съдът да изложи съображения за обективността на свидетелите и на двете спорещи страни в хипотезата на чл. 172 ГПК; Как се преценява доказателствената сила на експертизата и задължен ли е съдът да изложи мотиви, независимо от това дали възприема или не експертното заключение, както и следва ли съдът да мотивира преценката си при разногласие и две взаимно изключващи се експертизи; Допустимо ли е назначаването на повторна експертиза, без да е налице оспорване на експертизата, и без да са налице предпоставките на чл. 201 ГПК; Служебното начало включва ли процесуални действия на въззивния съд относно попълване на делото с доказателства, без да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ГПК; Формата за изразяване на волята на родител за припознаване на дете, предвидена от законодателя чрез кумулативни действия на припознаващия, за действителност ли е (ad solemnitatem), или за доказване? Какъв е фактическият състав на припознаването; За значението на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, като и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда; Съставлява ли начало на владението и доказан момент за намерението за своене денят, в който владелецът е възприел и приел приживе изразената воля на собственика този имот да остане изключително за него.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 486 ал. 2 ГПК, чл. 69 ал. 1 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За тълкуването и прилагането на чл. 10 ГПК във връзка със задължението на съда да съдейства за разкриване на истината чрез събиране на всички относими доказателства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивното задължение на държавата по чл. 8 от КЗПЧОС да се гарантира правото на семеен живот на детето и всеки от родителите му?
Прилага ли се правилото за невлошаване интереса на жалбоподателя (въззивник) в производства с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, при положение че първостепенно съображение при постановяване на решението следва да е най- добрият интерес на детето?
Какъв режим на лични отношения е подходящ при наличието на нужда от съхраняване и допълнително изграждане на връзка между родител и дете при отчитане на най-добрия интерес на детето?
Следва ли при постановяване на вьззивно решение, с което се отменя частично първоинстанционно такова въззивният съд да представи мотиви за отмяната и да обсъди всички доказателства?
Следва ли съдът при определянето на режим на лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права, и детето да определи специален режим по отношение на празниците и ваканциите на детето?
Длъжен ли е съдът, когаго е приел сьдебно-психологическа експертиза да обсъди заключението й съгласно чл. 202 ГПК и да го съпостави с другите доказателства, събрани в хода на първо- и второинстанционното производство и да изложи мотиви относно доказателствената му стойност?
Кои обстоятелства от значение за интереса на детето следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителски права?
Налице ли е процесуално задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на децата във всеки един момент от развитието на производството пред инстаницята по същество?
Налице ли е задължение за съда служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти- в случая поведението на майката и нейния родителски капацитет, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?
Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка, особено когато се отнасят до родителския капацитет на единия родител и методите на възпитания?
Длъжен ли е вьззивният съд да установи, да направи съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти, вкпючително и данните за създаване на пречки за осъществяване на контакти от единия родител спрямо другия, като прецени най-добрия интерес на детето?
Длъжен ли е съдът, при констатация за добър родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки желанието му за пълноценното му участие в живота му и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали въззивното решение е допустимо в обжалваната му част, с която е постановено отнемането на имущество в полза на държавата, при положение че исковата молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В хипотезата на сключен договор за заем за потребление в писмена форма, между заемодател - физическо лице и заемател юридическо лице - търговец, когато в производството по предявен от заемодателя иск по чл. 240 ЗЗД ответникът оспори датата на договора за заем с твърдение, че същият е антидатиран и всъщност е подписан след прекратяване правомощията на органния му предствител, (т. е. от лице без представителна власт), за кого е доказателствената тежест относно оспорената дата; доколкото договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на сумата, при гореописаната хипотеза, оспорването на датата му, представлява ли същевременно и оспорване на неговата валидност (действителност) и ако да, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; ако не представлява такова оспорване, а представлява правоизключващо възражение изобщо за липса на сключен договор, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; при положение, че заемателят е юридическо лице-търговец, при направеното от него в исковия процес възражение за липса на представителна власт на подписалия договора негов представител, намира ли приложение законовата презумпция на чл. 301 ТЗ и следва ли доказателствената тежест в процеса да се разпредели по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК - т. е. тежестта за оборване на законово презумираните факти да е за оспорващия заемател; следва ли в този случай последният да докаже и датата на сключения договор за заем, за да обоснове възражението си, че тя е последваща спрямо датата на освобождаване на органния му представител?
Поражда ли действие договор за заем за потребление, ако към действителната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на юридическото лице заемополучател, и извършеното действие не е потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ, съответно чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът с решението си, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 2 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Налице ли е неоснователно обогатяване от ответника? Допустими ли са нови писмени доказателства, които не са били представени пред първата инстанция, но по същество доказват неоснователността на исковата претенция? Кое от двете предложения на чл. 7, ал. 1 ГПК – правилото, че съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните или правилото съгласно което съдът съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа и правна страна? Каква е правната стойност и значението на твърденията в исковата молба и признаването от ищеца на определени факти, които са от значение за правилното решаване на делото и следва ли да се отчитат тези факти и признания от страна на ищеца при постановяването на окончателния съдебен акт? Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като „ответникът е получил без основание от ищцата парична сума и не е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на правно основание за това имуществено разместване и то при наличие на признание за погасяване на 12 500 лв. вместо ищцата по кредита и при наличие на писмен документ, подписан от ищцата, че всички финансови отношения между нея и ответника са уредени? Може ли съдът, позовавайки се само на преклузията, да откаже събиране на писмени доказателства, които са от съществено значение за правилната му преценка дали искът е основателен? Може ли да не се отчитат признанията на ищцата за погасяване на кредита, част от който е бил преведен на ответник, само защото той не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието на което ищцата, тогава в близки интимни отношения с него е „захранила сметката му“? Може ли да не се отчитат възраженията на ответника в подкрепа на които има писмени доказателства и се потвърждават и от вещото лице, по въпроса дължи ли исковата сума, само защото не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието, на което ищцата, е „захранила сметката му“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 285 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 7 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
по същество на делото, не касае основанията за допустимост на иска Претенцията на ищеца очевидно не е по чл. 2 ЗОДОВ, където лимитирано са посочени актовете, действията и бездействията за които държавата носи отговорност по този специален закон, а е по чл. 2в ЗОДОВ, което е за деликт. Поради това в изложението се навежда основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от служебна компетентност при ненадлежно посочване на ответник по иск, с който се търси отговорност от държавата по реда на чл. 2в ЗОДОВ, въззивното определение с в съответствие с изтъкната практика на Съда на ЕС /решения по дела С-173/03; С-168/15; С-160/14/ и формираната практика на ВКС /опр. по ч гр. д №1126/2020 на четвърто г. о; опр по ч гр. д №4239/2022г, опр. по ч гр. д №4783/2023г на Трето г. о и др./
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №4 от 05.02.2015г. по гр. д. №3480/2014г. на ВКС, II т. о., решение №108 от 08.10.2015г. по т. д.№2263/2014г. на ВКС, II т. о., решение №310 от 30.07.2010г. по гр. д. №1086/2009г. на ВКС, II г. о., решение №67 от 06.07.2010г. по т. д.№898/2009г. на ВКС, I т. о., т. 2 и т. 4 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №429/21.06.2010г. по гр. д. №1151/2009г. на ВКС, I г. о., решение №60 от 10.04.2013г. по гр. д. №896/2012г. на ВКС, III г. о., решение №315 от 07.12.2010г. по гр. д.№3555/2008г. на ВКС, IV г. о., а по материалноправния въпрос – в противоречие с решение №50116 от 18.10.2022г. по т. д. №1247/2021г. на ВКС, I т. о. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че по въпросите е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 133 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 370 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.