чл. 240 ал. 1 ЗЗД

Наличието на кумулативните предпоставки за възникване на валидно заемно правоотношение между търговско дружество и физическо лице – постигне на съгласие в писмена форма и реално предаване на заемните средства – не следва ли да се извежда преди всичко от съдържанието на писмения акт за сделката и от фактическите действия на страните (плащане), а не от счетоводното отразяване при заемополучателя?;
Може ли заемното правоотношение да се приеме за възникнало и доказано при неточно и неправилно счетоводно отразяване на получените в заем суми при заемополучателя – търговско дружество?;
Може ли да се приеме, че липсва заем, когато в годишните финансови отчети на дружеството – заемател не е посочено конкретно вземане към дадено лице, но по делото са налице писмени доказателства, включително договори и банкови преводи, от които ясно личи реално предоставяне на заемните суми с уговорка за връщане?;
Обуславя ли непълното или неправилно счетоводно отразяване на предоставен заем (напр. липса на начислени лихви) недействителност или несъществуване на заемно правоотношение или представлява единствено нередово водене на счетоводството на заемополучателя, без отражение върху валидността на самата сделка?;
Длъжен ли е съдът, при преценка на основателността на иска за вземания по заемно правоотношение и на редовността на воденото от ответника счетоводство, да вземе предвид предходното противоправно и незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в укриване/изопачаване на информация, отказ за съдействие, неизпълнение на договорни и законови задължения, включително опит да се ликвидира дружеството - длъжник, без да са налице предпоставките за това, когато то е установено в предходни съдебни производства между същите страни със сила на пресъдено нещо?;
Следва ли съдът при оценка на доказателствата да придава по-ниска доказателствена стойност на обясненията и твърденията на страна, за която е доказано предходно недобросъвестно, шиканьозно или противоречиво процесуално поведение, и в каква степен това може да бъде отразено при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл. 235 ГПК?;
Може ли съдът да игнорира установено в предходни производства недобросъвестно процесуално поведение на ответника (напр. укриване на документи, подаване на неистински данни пред органи/съд), когато преценява дали възраженията му за несъществуване на вземането или за липса на заем са достоверни и съответстват на обективните доказателства по делото?;
Задължен ли е съдът да обсъди всички наведени доводи и възражения и да формира решението си въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност, а не чрез избирателно възприемане на твърдения?;