чл. 410 ГПК

Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо приема едните, а изцяло игнорира същите в останалата им част, установяваща важни за изхода на делото обстоятелства? Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да търси и определи справедлив и точен паричен еквивалент на настъпилите и търпените вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което е няколко пъти по-ниско от определеното по сходни случаи? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /силно занижено/ с оглед настъпилите и търпените вреди от пострадалия и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Възможно ли е определянето на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, без да бъдат взети предвид редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, а именно: всички травми на пострадалия, възстановителният период и последващите болки и страдания, които търпи и ще търпи пострадалият в резултат на претърпените увреждания? Какви са критериите за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при иск по чл. 432 КЗ и при иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането?