всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 284 ал. 3 ГПК

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. […] (3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли възивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаване на делото, да им осигури възможност да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по тях?
Изключва ли добросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД основателността на предявен установителен иск за прогласяване на висяща недействителност на договор с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба №32/29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори изпълнява ли изискването за вписване прекратяване на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?
При конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби?
Изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция?
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК- недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба-съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за да може да конкретизира какво е правното основание- по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или по чл. 42 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустим ли е насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване прекратяване/разваляне на договор между страните, когато между същите страни е висящ главен иск / П. иск /, чийто изход зависи от съществуването или липсата на договорното правоотношение? Допустимо ли е насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуване на вземане към релевантен минал момент, когато срещу ответника е предявен П. иск по чл. 135 ЗЗД, а съществуването на вземането е спорно? В случай, че е налице правен интерес за насрещния иск, съдът дължи ли отделяне на насрещния иск по чл. 211, ал. 2 ГПК в отделно производство или следва направо да прекрати производството без да даде възможност за отделяне, лишавайки ищеца по насрещния иск от правосъдие? Може ли при вече развален и прекратен договор в писмен вид, с надлежно връчена нотариална покана, страната да търси защита чрез установителен иск за признаване на развалянето / прекратяването му и какъв е ефектът на такова решение спрямо предявен главен иск ( неустойка, П. иск )? Длъжен ли е съдът по П. иск да се произнесе по въпроса за наличието и изискуемостта на вземането към момента на разпоредителната сделка и допустимо ли е длъжникът да защити това чрез насрещен отрицателен установителен иск? Следва ли при прекратяване на насрещния установителен иск, ответникът по главния иск при последващо производство /отделяне/ завеждане на насрещните искове в отделно производство / да се позове на преюдициалност досежно главното искане, без да е получил възможност да формулира СПН по предмета на насрещния иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други – не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? За задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал да извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се разпределя отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, стопанисващи дивеча и земеделския производител, в чиито имоти е унищожената селскостопанска продукция?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
При неизпълнение на парично задължение, произтичащо от вреди от непозволено увреждане, от кой момент длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и при постановяване на решението си да изложи собствени мотиви по тях?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, както и ако не възприеме някои доказателства, да изложи съображения за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Като цяло, въпросите гравитират около това: допустимо ли е правоотношение, основано, според една от страните, на писмен договор и съществуването на което се оспорва от насрещната, при установена неавтентичност на писмения договор да се установява като възникнало неформално, без това да се твърди от някоя от страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът да изследва по какъв начин ще се отрази на децата промяната в средата, в която те ще се отглеждат и възпитават, в резултат на предоставеното упражняване на родителските права върху родителя, с когото децата не са живели самостоятелно до сега, при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по пар. 1, т. 5 ДР ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност - следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето, следва ли при спор относно упражняването на родителски права съдът да съобрази всички факти, относими към възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности, при спор относно упражняването на родителските права съдът следва ли да извърши преценка относно възможността на родителя да полага грижи за децата, при съобразяване на служебната му ангажираност, налице ли е процесуално нарушение, когато при постановяване на решението си съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

123465 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела