чл. 284 ал. 3 ГПК

са обусловили дейността на въззивната инстанция и имат значение за изхода на делото, но са разрешени съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително и посочената в изложението. Според разрешението, дадено с т. V, във вр. с т. II от Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. д. №3/1974 г. на Пленума на ВС, под „изменение на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Съгласно практиката, формирана при действието на новия СК, в решението си по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права, респ. е определен режим на контакти на детето с неупражняващия правата родител. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК - така решение №59/17.03.2022 г. по гр. д. №2684/2021 г., IV г. о. След това съдът, който разглежда иска по чл. 59, ал. 9 СК, е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. Същите са примерно посочено в чл. 59, ал. 4 СК, както и в Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. д. №3/1974 г. на Пленума на ВС. В последното е прието, че въпросът за личните отношения между родителя, неупражняващ родителските права, и детето се решават с оглед интересите на детето, както и съвкупността от обстоятелства, преценени заедно и поотделно, във всеки конкретен случай. В понятието „интереси на децата се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на навици и дисциплина, подготовка за пълноценното им съществуване в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като хармонично развита личност и съзнателен гражданин. В последователната практика на ВКС се приема, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Именно в този смисъл е и постановеното въззивно решение, като съдът правилно е преценил, че на детето следва да бъде предоставена по-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като е изходил от интереса на детето.