всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 235 ал. 2 ГПК

Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При наличие на престъпно обстоятелство налице ли е правна възможност за съда да приеме платежната операция за разрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС /отм./?/противоречие с определение №1423/30.05.24 г. по т. д.№1362/2023 г. на І т. о. на ВКС и определение №2725/25.09.25 г. по т. д.№2268/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Как се разпределя доказателствената тежест между страните при спор, произтичащ от претенция за репариране на вреди от неразрешена платежна операция? /противоречие с решение №159/14.10.2024 г. по т. д.№904/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС/
В случаите на дигитално банкиране представлява ли груба небрежност по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС /отм./ от страна на платеца при изпълнение на задълженията му по чл. 53 ЗПУПС /отм./ потвърждаването на платежната операция чрез SMS съобщение, генерирано от доставчика на платежната услуга и прави ли този факт платежната операция разрешена? /противоречие с определение №1794/27.06.24 г. по т. д.№1000/2023 г. на І т. о. на ВКС и определение №1085/25.04.24 г. по т. д.№1043/2023 г. на І т. о. на ВКС/
Достатъчно ли е от обективна страна банката да е изпълнила платежната операция без съгласието на правоимащото юридическо лице, за да се счита същата за неразрешена по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС/отм./? /противоречие с решенията на С. по дела С-925/2018 г. и С-409/2022 г./
Следва ли съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на жалбоподателя в обхвата, очертан от въззивната жалба; В този смисъл длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните? /противоречие с ТР №1/2013 г. по т. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решенията по чл. 290 ГПК т. д.2764/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС, гр. д.№486/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС и т. д.№1130/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Поставя ли законът като елемент от фактическия състав на неимуществените вреди настъпването на конкретни икономически загуби?/противоречие с решение №206/26.03.19 г. по гр. д.№4762/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС и в решението на С. по дело Т-88/09

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди от кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, търсена като връщане на даденото по договор на отпаднало правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При определяне конкретната степен /процент/ на съпричиняване при деликт, подлежи ли на анализ и съпоставка поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди, или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е значително по-високо от определеното по сходни случаи?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Следва ли да се допуска обезщетението /поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?
Съдът задължен ли е при формиране на правните изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и противоречиво възприети факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор относно възражението за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалото лице? Кои са критериите и как се отразяват на определените размери на обезщетението за ищеца при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор? Необходима ли е задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва ли да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането? Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доказателства?
Съдът по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ трябва ли да прави своя преценка за правилността на поставените актове в производство, по отношение на което е предявен иска по чл. 2б ЗОДОВ, както и дали отделните действия на органите на досъдебното производство, на прокурор или съдия, са извършени в срок или не?
За правната възможност да се търси обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за нарушение на правото за разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, когато преди това, между същите страни, има влязло в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение по същото наказателно производство, между които са и тези от неразумния срок на същото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички релевантни доказателства, вкл. трябва ли да обсъди всички свидетелски показания, изслушани и в двете инстанции, как се преценява тяхната достоверност и при противоречие, съдът трябва ли да изложи съображения защо дава вярна на едни, а на други – не? (По иск на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ съдът доколко проверява правилността и допуснатата забава при извършване на всяко отделно процесуално действие от компетентните органи и как оценява налице ли е забава при разглеждане на делото и колко е съществена тя; кои обстоятелства са от значение за определяне справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди при уважен иск по чл. 2б ЗОДОВ и следва ли в мотивите си съдът да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

123324 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела