чл. 265 ал. 3 ЗЗД
Чл. 265. […] (3) Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
За началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка.
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор, като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя; възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр.15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно, въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза, ако се налага и служебно, и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на няколко отделни договора за изработка между едни и същи лица при липса на писмена форма за всеки един от тях, но при наличието на същия брой издадени фактури с отразени във всяка една от тях данни за страните, предмета на договора и цена за всеки един договор?;
При липса на писмена форма на договор за изработка допустимо ли е да се направи извод за предмета на този договор от посочената вид услуга в самата фактура, при ясно посочени във фактурата страни и цена на услугата?;
При липсата на изрични договорки между страните по договор за изработка допустимо ли е съдът да прави извод относно техническа и функционална характеристика на тази машина и взаимодействието й с други машини при положение, че по делото няма събран доказателствен материал за взаимодействието й с други машини без наличието на доказателства в тази насока по делото?;
При положение, че по делото не е събран доказателствен материал в тази насока, доколко съдът има основание да направи извод относно съществения характер на допълнителните модули на машината, ако тази характеристика не е била установена от доказателствата по делото, а фактът на използване на машината за затваряне на бутилки чрез завиване на капачките в значителен обем е в продължение на повече от една година?;
Допустимо ли е въззивният съд да направи извод за целта на предмета на договора за изработка при липсата на каквото и да е задание от възложителя към изпълнителя?;
При липса на писмен договор между страните как, откъде и по какви критерии съдът следва да изведе целта на договора?;
При липса на договор за изработка в писмена форма допустимо ли е при тълкуване целта на договора, функционалността и технологичната структура на изработеното, представляващо сложна машина, съдът да изключи от обхвата на обсъждане описанието на предмета на изработката, посочен в издадената фактура?;
Явява ли се добросъвестен възложител по договор за изработка, който след като е поканен от изпълнителя да му представи изготвена и изпратена нотариална покана за разваляне на договора, отказва да я предостави на изпълнителя, а я изпраща за връчване на последния от ЧСИ на седалището, на което на възложителя му е известно, че изпълнителят не се намира?;
Допустимо ли е съдът да направи извод, че изработеното не отговаря на целта на договора и е налице пълно неизпълнение на този договор, при липсата на писмена форма на договор за изработка и липса на каквото и да е задание /наличие само на фактури с отразен предмет на изработката и цена/ и при липса на изрично уговорена между страните цел, като се вземе предвид, че договореното е изработено, намира се във фактическа власт на възложителя и се ползва реално от него с търговска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, съобразно приложимите разпоредби на сключения Договор?
Счита ли се за налице преклузията за приета работа по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, която е изпълнена в противоречие с договорените между страните условия, когато недостатъците са различни от некачественото изпълнение (например в количествено отношение) и не са могли да бъдат открити при обикновен преглед?
При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален или частен документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?
При договор, съдържащ неделимо задължение за услуга, което е изпълнено с по-малък брой служители или не по уговорения начин, дължи ли се цялото възнаграждение, въпреки че е налице крайният резултат от услугата?
Разпоредбите на договора за изработка по глава осма ЗЗД прилагат ли се по отношение на всички договори за услуга?
Необходимо ли е образуване на производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, за да не бъде прието от съда за истинско съдържанието на даден документ, с оглед доказаното от останалите писмени доказателства (вкл. заключение на вещо лице) по делото?
Счита ли се за приета работа по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, ако впоследствие е констатирано отклонение от начина, по който е изпълнена работата и несъответствие на приетото с договорените условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 169 ЗУТ, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент започва да тече давността по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за поръчващия и за изпълнителя на поръчката? Приемането на обособени части от изработеното и използването му по предназначение за известен период от време, представлява ли конклудентно действие по приемането на поръчаното? При констатиране на недостатъци на изработеното от кой момент възниква правото на поръчващия по чл. 265, ал. 3 ЗЗД и в кой момент се погасява това негово право? Акта на сключен устен договор без конкретни количествено-стойностни сметки и качествени показатели как се приема за изпълнен или неизпълнен от страните, при възникналия спор в конкретния случай? Извършените последващи периодични плащания след приемане на част от изпълнената поръчка, приемат ли се за действия по приемане на изработено до момента и ако „да“ – за кои конкретни мебели, обзавеждани, облицовки и така нататък се отнасят? Кога се погасява правото на поръчващия да развали устен договор за изработка? Кога се счита за прието изработеното и до кога поръчващия има право на възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивния съд в мотивите си да направи преценка на доказателствата, фактическите констатации и да направи правни изводи на тази основа?
Може ли да бъде променен с конклудентни действия договор за обществена поръчка?
Следва ли съдът да изложи последователни фактически изводи и правни съображения относно реда и начина по който може да бъде променен с конклудентни действия договор за обществена поръчка?
Следва ли съдът да определи волята на страните като се позове на изявената от страните воля (не на предполагаемата), като спазва критериите за тълкуване на договорите заложени в чл. 20 ЗЗД?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Допустимо ли е съдът да определи срока на договора само въз основа само на част доказателствата и без да съобрази нормативната уредба?
Представлява ли съгласие за продължаване на срока на договора приемане на плащане след края на срока на договора?
Представлява ли съгласие за продължаване на срока на договора предаване на изпълнената работа по време на договора след изтичане на уговорения срок?
Представляват ли посочените обстоятелства (получаване на плащане и предаване на работа) признание за задължение за съществуване на договор и задължение за извършване на работа?
Ако изпълнителят приеме закъсняло плащане за извършена от него работа, представлява ли това действие основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 153 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 2 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 5 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, чл. 90 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Обстоятелството, че назначената допълнителна СМЕ е частично оспорена от ответника при приемането й, освобождава ли въззивния съд от задължението да извърши оценка на заключението по чл. 202 ГПК?
При конкретно посочени във въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба противоречия на заключенията на ВЛ с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия?
Длъжен ли е въззивният съд при релевиране в отговора на въззивната жалба и въззивната жалба конкретни оплаквания, свързани с доказателствата по делото, да извърши самостоятелна преценка на същите, както и да обсъди в мотивите доводите и възраженията на страните по отношение на доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да установи точно, респективно да обоснове своя краен акт, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, само върху установените по делото правопораждащи факти?
Следва ли съдът да приеме, че не е налице причинно-следствена връзка в случаите, когато не са налице категорични данни и доказателства по делото за наличие на такава, както и в случаите когато има данни, че е проведено последващо лечение от други специалисти, но няма данни какво точно лечение е проведено?
В случай, че по делото има данни за провеждане на последващи лечения от други специалисти, следва ли съдът по служебен ред да събере доказателства за действителната фактическа обстановка и в частност доказателства за това какво лечение е проведено, от кой специалист, в какъв период и в какъв обем?
При липса на категорични данни по делото какво лечение е проведено на пациента след процесното такова, следвало ли е съдът да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво лечение е провеждано, от кои лекари и в какъв обем и период?
Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните искания и в частност относно искането за спиране на делото?
Когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от страна релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК, сезираният съд следва ли да изиска от страната, навела твърденията, да уточни и съответно да представи доказателства за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно производство в досъдебната фаза или съдебната фаза, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание?
Следва ли съдът задължително да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданскоправния спор и тяхното установяване не е възможно в гражданското производство с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК?
При наличие на данни за извършено престъпление, следва ли съдът по свой почин да сезира прокуратурата?
Следва ли съдът да следи служебно за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора?
При определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази всички обстоятелства по делото и следва ли да посочи конкретно кои твърдени неимуществени вреди са доказани и кои не и следва ли съдът да вземе предвид, че част от претендираните такива са присъщи на провежданото лечение и са нормална и очаквана негова последица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 17 ал. 1 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.