всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 154 ал. 1 ГПК

Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При наличие на нотариален акт за покупко-продажба и констативен нотариален акт по давност, кой от двата акта легитимира притежателя му като собственик? Може ли да се придобие по давност имот, за който друго лице притежава документ за собственост? Може ли да се докаже давностно владение върху чужд имот, за който друго лице притежава документ за собственост, без владелецът да е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху имота? Следва ли нотариусът на основание чл. 536, ал. 1 ГПК да спре нотариалното производство по съставяне на констативен нотариален акт, ако молителят в охранителното производство е страна в исково производство със същия предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Чия е доказателствената тежест за доказване на отрицателен факт в производството по оспорване законосъобразността на извършено дисциплинарно уволнение?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе, като изложи мотиви, по всички наведени във въззивната жалба доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Следва ли в мотивите на решението на въззивния съд да намерят отражение неговите фактически и правни изводи за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните тези на страните и дължи ли произнасяне по спорния предмет на делото въззивния съд след като обсъди въведените от страните доводи и възражения?
Допустимо ли е налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение на служител в срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, подадено от последния? Представлява ли това нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ от страна на работодателя?
Частичното неизпълнение на определени трудови задължения от служителя достатъчно основание ли е за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение?
Възможно ли е нарушенията на трудовата дисциплина да бъдат извършени непредумишлено, т. е. без пряк умисъл, като макар служителят да ги е съзнавал да е считал, че са несъществени досеждо работния процес?
Длъжен ли е бил въззивният съд да изложи коректни мотиви защо липсва вина у служителя или е достатъчно да посочи общо, че такава не е доказана по делото?
Длъжен ли е бил въззивният съд да разгледа и двете форми на вината – умисъл и непредпазливост, преди да формира правен извод за наличие или липса на вина при неизпълнение на трудовите задължения от служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като изложи съображения по всички защитни доводи и възражения на страните и извърши анализ на събраните във връзка с тях доказателства? (По иск с правна квалификация чл. 448, ал. 7 КЗ за застрахователна сума, дължима по договор за застраховка „Живот“)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Представлява ли основание за отвод по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК многократното участие на председателя на въззивния съдебен състав по предходни дела, произтичащи от един и същи юридически факт с елемент на престъпност от участие по въззивното производство в Софийски градски съд, с оглед на разрушеното доверие и сезирането на Прокуратурата на Република България със сигнал по чл. 205, ал. 1 НПК и доколко възникналия конфликт на интереси между член на съдебния състав и една от страните (в случая касаторката) е основание за отвод или не засяга обективността и законосъобразността на крайния акт-решението?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени, че прехвърлителите сделки, извършени съобразно проведената публична продан в полза на привиден кредитор са лишени от правно основание, което води до обоснованост на заявения правен интерес за прогласяване недействителността им по предявените искове, които са явяват допустими, тъй като заявения правен интерес е различен, т. е. не е идентичен с правния интерес по осъдителното решение от 24.02.2010 година, зачетено от съда със сила на пресъдено нещо, която в случая не е валидно възникнала?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При направено твърдение от едната страна, че е налице предоставяне на парични средства под формата на заем, и при възражение от другата страна, че не са налице заемни договорни отношения, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, доказващи наличието на договор за заем?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представени по делото доказателства, на основание констатациите в СИЕ, или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвокупност?
Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника да извърши задълженията си по чл. 35. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 ЗОНПИ (отм. разпоредба), повод за образуване на проверката/ производството по ЗОНПИ, и средствата, които са вложени за придобиването му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои – не, и защо?
Длъжен ли е съдът при постановяване на своето решение, включително при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди и съобрази всички релевантни в конкретния случай факти и обстоятелства?
Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?
Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т.ІІ от ППВС №4/1968 г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?
Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено–икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба (договор за прехвърляне) на недвижим имот въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички доказателства, които са относими към спора, и да изложи самостоятелни мотиви кои доводи и възражения приема за основателни и кои – не.
Може ли въззивният съд да приеме, че не се е установил факт, който първоинстанционният съд е приел за установил се, без да има във въззивната жалба оплакване, че този факт е погрешно установен.
Длъжен ли е въззивният съд да гради своите фактически и правни изводи въз основа на формално-валидни умозаключения, т. е. неговите изводи и заключения да са логически следствия от дадени условия (предпоставки).
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по положителен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора, и имота, който се твърди, че е придобит от ищеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Чия е тежестта за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване от работодателя на правата и задълженията му, произтичащи от трудово правоотношение?
За успешното опровергаване на оборима законова презумпция, включително и тази по чл. 8, ал. 2 КТ, необходимо ли е да са представени категорични и непротиворечиви доказателства - преки и косвени?
По какъв начин и кой следва да докаже, че е налице злоупотреба с право, че работодателят не е упражнявал добросъвестно правата си при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
Какви са законовите предпоставки при упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?
В кои случаи трябва да бъде извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и може ли хипотезите в тази правна норма да се прилагат разширително?
Необходимо ли е да се извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при упражняване от страна на работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

123180 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела