чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Чл. 87. (1) Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да оцени значението им за изясняване предмета на сключения договор за цесия?
Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна да приложи правилата й съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?
При тълкуване на сключен между страните договор за прехвърляне на вземане съдът длъжен ли е да се съобрази с действителната воля на страните по него, като същата бъде преценена през призмата на хронологично настъпилите събития, предхождащи прехвърлянето на вземането?
Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните, съобразявайки всички критерии по чл. 20 ЗЗД, и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване? Следва ли да бъдат взети предвид, наред със съдържанието на договора, и обстоятелствата, при които той е сключен, и поведението на страните преди и след сключването му? Допустима ли е подмяната на волята на страните от съда?
Длъжен ли е въззивният съд да анализира предмета на договора за цесия, като изходи от волята на страните, при прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване и да съобрази конкретната фактическа обстановка и релевантните обстоятелства, касаещи вида и естеството на вземането на цедента, респ. на това, което е могло да се прехвърли към датата на цедиране?
Следва ли при тълкуване предмета на договора за цесия, тогава когато предмет на същия са права и вземания по конкретно договорно правоотношение, но последното е обявено с влязло в сила решение за привидно и е разкрита относителна симулация, то в случай че прикритото съглашение обвързва страните, да се приеме, че цесията обхваща и правата, и вземанията по валидното съглашение?
Как следва да се тълкува предметът на сключен договор за цесия, в който общо е посочено, че се прехвърлят всички права и вземания на цедента спрямо неговия длъжник по конкретно договорно правоотношение? Следва ли да се приеме, че доколкото е уговорено, че се прехвърлят всички права на цедента, които могат да възникнат от това правоотношение, то предмет на цесията е и вземането по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото, доколкото тази претенция се намира в пряка връзка именно със сключения договор и пороците, от които той страда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 89 изр. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
допустимо ли е при уважен частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД въззивният да приеме, че съществува реституционно вземане в по-голям общ размер от доказания по делото и да уважи иска като частичен от този недоказан общ размер, когато съдът изрично е приел, че за разликата над предявената сума по частичния иск не е бил сезиран, не са събрани доказателства и не е проведено доказване относно претендираната за реституция действително платена сума в посочения общ размер.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор, да обсъди всички събрани но делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на материалната разпоредба да съобрази интереса на страните и тяхната действителна воля при тълкуване на приложимата правна норма?
В случаи на обявяване за недействителна клауза от двустранен възмезден договор, която води до липса на всякакво задължение за насрещна престации от едната страна, води ли това до неоснователно разместване на материални блага между двете правни сфери?
В случай че една от клаузите на договора, представляваща единствено задължение на една от страните, бъде обявена за недействителна, ще остане ли договорът валиден за останалите свои части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 34 ЗЗД, чл. 365 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да следи за нищожност на правната сделка, ако основанието за нищожност произтича пряко от сделката и не е констатирано от първата инстанция?
Как следва въззивният съд да тълкува двустранен договор, който съдържа неясна клауза относно основен елемент на договора?
За задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на ответника и събраните доказателства в хипотезата, в която: 1) документът на договора, от който произтича предявеното с иска вземане, съдържа ръкописно дописан текст; 2) с предварителния договор срокът е определен, но годината на уговореното задължение за сключване на окончателен договор е неясна; 3) ответникът е възразил, че ищецът/кредиторът е изпълнил само едно от задълженията си, поради което не разполага с право да развали договора и да претендира връщане на задатъка в двоен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно дейността на въззивната инстанция като такава по съществото на правния спор и произтичащите от това задължения на въззивния съд. (По иск за разваляне на договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 130 ал. 3 СК, чл. 130 СК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 237 ал. 4 ТЗ, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 264 ДОПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 72 ТЗ, чл. 73 ал. 5 ТЗ, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства, да отговори на наведените от страните доводи и възражения и да изложи собствени мотиви по спора. (По иск на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Процесуалната възможност за препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивният съд да се произнесе и да формира собствени изводи по доводите за неправилност, изложени от въззивника във въззивната жалба? За да бъде развален договор за изработка, необходимо ли е възложителят да предостави на изпълнителя подходящ срок за изпълнение - в съответствие с правилото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли с съдът да следи за допустимостта н надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 145 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, при който изправната страна твърди, че е развалила договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с изявление, направено в отговора на исковата молба, следва ли да се докажат при условията на пълно главно доказване, предпоставките на които основава правото си на разваляне?
При твърдение, че правото на изправната страна да развали едностранно договора, на основание чл. 87, ал. 2, изр. 3 ЗЗД, доколкото изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност, достатъчни ли са за да обосноват тази безполезност?
Допустимо ли е страна по предварителен договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне, без да е спазена процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и при липса на основания по чл. 87, ал. 2 ЗЗД?
Кой носи тежестта да инициира окончателна сделка, т. е. да покани другата страна да сключат окончателен договор – купувача, който не разполага с документи за прехвърляне на недвижимия имот или продавача, който е титуляр на правото на собственост и разполага с необходимите документи?
Допустимо ли е извършване на прихващане на насрещни вземания – въз основа на изявление на длъжника, направено в исковата молба и потвърдено в съдебно заседание, т. е. може ли извършеното прихващане да се установява с гласни доказателствени средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно преценката на правния интерес от водене на иск за установяване на съществуването на правоотношение и на иск за установяване нищожност на клауза от договор.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.