Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Очевидна неправилност поради необоснованост на въззивното решение по въпроса на какво основание държавата е придобила собствеността върху имотите, съставляващи по предходно действащите планове основа на настоящия поземлен имот. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на недвижим имот)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в т. 1, излага съображения че е неясен. По отношение на четвъртия правен въпрос, счита, че не е разрешен, тъй като искът бил уважен на друго основание, различно от чл. 40 ЗЗД. Подробно излага съображения за това, че атакуваният договор е във вреда на представлявания. Оспорва всички други поставени правни въпроси, както и наличието на допълнителни основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по начина, по който е формулиран, е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение за доказана порочност на атакувания с иска акт за вписване, каквито мотиви въззивният съд не е излагал. Противно на твърденията на касаторката, въззивният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на несъществуващо обстоятелство поради вписано липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, нито е налице втората визирана в ТР №1/2002 г. на ОСТК на ВКС хипотеза, а именно вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата нищожност. Поради това така поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и не се явява обуславящ изхода на делото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторът обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумента, че отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се тезата, че чрез отговора на този въпрос ще се осигури точното прилагане на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и възможност за защита срещу неоснователно предявени осъдителни искове, предявени от лица, които не са плащали вноските по кредита, също и съответствие с практиката, формирана с Решение №60080/16.09.2021 г. по т. д. №466/2020 г. на ВКС, I т. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е излагал съображения дали засегнатият икономически интерес обуславя правен интерес от предявяване на установителен иск, а е намерил, че в случая прогласяването на нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала от 15.02.2022г. не би се отразило по никакъв начин върху правната сфера на ищеца, като защитата срещу потенциални вредоносни действия на новоизбрания управител на ответното дружество, както и срещу лошото управление на повереното му имущество, следва да бъде осъществена по друг ред. Съгласно постоянната съдебна практика въпросът за правния интерес от предявен установителен иск е винаги конкретна и е обусловена от твърденията на ищеца за засегнати негови права и вида на търсената защита, както и от възможността при уважаване на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В съответствие с тази практика въззивният съд при произнасянето си по въпроса за правния интерес от предявения иск е съобразил твърденията на ищеца и е приел, че не е налице засягане на правната му сфера. Несъгласието на частния жалбоподател с тези изводи на въззивния съд не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като в производството по селекция на касационните жалби не се извършва проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт.