съдия Атанас Кеманов

Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.