всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 348 ГПК

Изнасяне на публична продан
Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е образуването на ново производство по твърдяна нищожност на нотариални актове да се приеме като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по извършване на съдебна делба?
Налице ли е нарушаване на правото на участие на страна в съдебното производство поради здравословно състояние и неподкрепено с надлежни документи искане за отлагане, което да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Процесуално допустимо ли е съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото, без на нейно място да е бил конституиран процесуален правоприемник и дали правоприемникът по чл. 227 ГПК става автоматично такъв, без съдът да го е конституирал с нарочен акт?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си по втората фаза на делбата, да конституира правоприемника като страна, както и да определи квота с която участва в делбата, ако тя се различава от квотата, определена с първоинстанционното решение?
Валидно, допустимо и правилно ли ще е постановеното въззивно решение, с което изцяло е потвърдено неправилно първоинстанционно решение?
Налице ли е правен интерес за съделител в дело за съдебна делба, която е допусната, но все още не е извършена, да иска прогласяване нищожността на делбата в производството пред касационната инстанция по обжалване на решението на въззивния съд, поради неучастие в делото на задължителен другар – съсобственик на делбения имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила случаят, при който съдът не допуска повторна експертиза, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза пред първоинстанционния съд и въпреки изричното искане и обосноваване на страна за допускане на този повторна експертиза от едно или три вещи лица и пред въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Повдигат и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира своето решение, като обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства за релевантните факти по тях? Какъв е порокът на съдебното решение, постановено във втората фаза на делбеното производство, което не съдържа мотиви и/или диспозитив по въведена претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При валидно сторена възлагателна претенция от съделител – наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, от значение ли е начина на възникване на собствеността на ответника съделител, несторил възлагателна претенция?
От значение ли е дали ответника, несторил възлагателна претенция, има качеството на наследник и основание ли е това за отхвърляне на претенцията на ищеца-наследник?
Допустимо ли е съдът да се позовава на института давностно владение, осъществявано от наследодателите на страните в производството по делба, без да е бил сезиран за това?
Приложима ли е хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК при липса на конкуренция на възлагателни претенции и при положение, че заявилият претенцията има качеството на наследник и собствеността му е породена единствено и само от факта на наследственото правоприемство (т. е. не е от смесена съсобственост, което да е пречка за възлагане)?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на твърдени факти и обстоятелства, заявени от ответника едва с въззивната жалба, относно наличието на елемента смесена съсобственост? В тази насока, възможно ли е страната (в случая ответника-съделител) да поправи във въззивната инстанция пропуските, които поради небрежност е допуснала в първоинстанционното производство?
Дължи ли съдът нарочен изричен диспозитив при произнасянето си относно спорното право при сторена възлагателна претенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с л. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, защото въпреки поделяемостта на имота на два дяла, имота е изнесен на публична продан, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е приложил чл. 353 ГПК при наличие на предпоставките за това и необоснованост на изводите, че за разделянето на имота на два дяла е налице неудобство и невъзможност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Твърди се противоречие и с решение №258/25.10.2011 г. по гр. д.№144/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о., относно приетото в него, че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, когато това е възможно и следва да се направи всичко възможно от съда, за да се реализира способа разпределение на делбените имоти, който способ е преоритетен пред способа по чл. 248 ГПК. че е без значение нежеланието на съделителите за реално разделяне на делбения имот. Твърди се противоречие с Решение 50007 от 02.02.2023 г. по гр. д.№3957/2020 г. на ВКС, І гр. о. Относно необходимостта от промяна на предназначението като пречка за разделянето на имота, касаторите твърдят противоречие с решение №102 от 19.07.2013 г. по гр. д.№490/2012 г. на ВКС, І тр. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела