чл. 348 ГПК

Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните?
Ако искът се основава на факти, настъпили след влизане в сила на предходно решение между същите страни, то тези факти преклудирани ли са от постановеното решение или искът е допустим?
Формират ли мотивите на съда сила на пресъдено нещо?
От кой момент става изискуемо вземането на владелеца за стойността на направени от него подобрения – от момента на извършването им или от момента, в който владението му бъде смутено?
Смущава ли искът по чл. 108 ЗС относно поземления имот владението върху сградата, ако тя е налична към момента на предявяване на иска, или за това е необходимо да бъде предявен и иск с предмет сградата в имота? Ако искът само относно поземления имот не смущава владението на владелеца върху сградата, то става ли изискуемо вземането му за подобрения и относно сградата, или искът за собственост само върху поземления имот води до изискуемост само на онези подобрения, които нямат възможност за самостоятелно съществуване, т. е. не съставляват отделна вещ от поземления имот?
Могат ли съсобствениците, които не са предявявали иск, да се позоват на ефекта на иск на друг един съсобственик, за да обосновават прекъсване на владението и настъпване на изискуемост на вземането за подобрения в отношенията между тях и ответника, въпреки че не са били страни в това производство?
Предявяване на иск от владелеца за заплащане на стойността на сградата смущава ли неговото владение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Текстът на съдебното решение не съдържа ясно формулирани правни въпроси, предложени за разглеждане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Ваня Атанасова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 69 ал. 1 ЗН, чл. 69 ЗН

Определение №/..2025 по дело №/2024

Семейно право

Обвързан ли е съдът с квалификацията на страната относно искането по чл. 349, ал. 1 ГПК, въпреки наличието на доказателства за възникването на съсобствеността, вследствие наследяване и наведени твърдения за това, и в този случай длъжен ли е да се произнесе и по хипотезата на втората алинея на чл. 349 ГПК?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по наличието, респ. липсата на основание за възлагане на имота и по чл. 349, ал. 2 ГПК, след като е отказал да уважи искане по чл. 349, ал. 1 ГПК и затова има достатъчно установени факти по делото?
Абсолютна предпоставка ли е възлагането на родителските права за ненавършилото пълнолетие дете от брака за удовлетворяване на направено искане по чл. 349, ал. 1 ГПК, или при липсата на противопоставяне от страна на другия съпруг, при отчитане интересите на съпруга и други обстоятелства, като например, че е единствено жилище за същия, съдът може да възложи в дял съсобственото жилище срещу уравнение на дела на другия съпруг в пари?
Кой юридически факт е определящ при искане за възлагане на имот по чл. 349 ГПК - наследяването или последващата покупка на идеална част от наследника в режим на СИО; Явява ли се увеличаване на наследствения дял на съпругата, при положение, че след възникване на факта на наследяване е изкупила по време на брака си в режим на СИО идеалната част на другия наследник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ал. 1 ГПК, чл. 349 ал. 2 ГПК, чл. 349 ГПК, чл. 353 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не може да отстрани?
2. Трябва ли въззивният съд да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирани такива следва ли да се повтори опороченото действие, като се дадат съответните указания?
3. Преклудират ли се правата за извършване на определени процесуални действия, ако липсват указания от съда в тази насока, включително и от въззивната инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Съдебна делба

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. Включва ли се в хипотезата на т. 9 ППВС №1/1985 год. без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество лишаването на една от страните до участие по делото и това води ли до недопустимост на постановеното решение?
2. Може ли поради липса на изричен текст в Глава ХХІІ в ГПК „Касационно обжалване“ да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - основание за отмяна на влезли в сила решения в хипотезата на лишаване на страната от възможност да участва в делото като основание за недопустимост на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2024

Няма ясно формулирани правни въпроси за разглеждане в предоставения текст на съдебното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Розинела Янчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 152 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 346 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 359 ГПК, чл. 57 ал. 1 СК

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. „Социалните помощи получавани от дарителката, могат ли да се приемат за доход или не са доход с оглед обстоятелството, че ищцата е получавала социална помощ, свидетелства ли, че тя е в нужда от издръжка?“ ; 2. „Обвързан ли е съдът и до каква степен от констатациите съдържащи се в прокурорските постановления и в частност за прекратяване на наказателното производство?“; 3.“Може ли да се приеме, че при отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство, факта на подаване на жалба е проявление на акт на неблагодарност и непризнателност към дърителя?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение №66/19.02.2009 г. по гр. д. №4621/2007 г. на ВКС, а вторият с решение №66/12.05.2015 г. по гр. д.№5839/2014 г., а третият с ТР №1/2013 г. от 21.10.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Василка Илиева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 227 ал. 1 б. в ЗЗД, чл. 232 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 46 ал. 1 ГПК, чл. 72 ал. 1 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

„Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС: Решение №134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №75 от 10.06.2016 г. по търг. д.№1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №94 от 13.09.2016 г. по търг. д.№3768/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №161 от 04.10.2016 г. по търг. д.№2220/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №202/25.01.2018 г. по търг. д.№1826/2016 г. на ВКС, І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ал. 1 ГПК, чл. 56 СК

Определение №/..2024 по дело №/2024

По първия въпрос: "Длъжен ли е съдът при преценка на заключението на вещото лице да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото?" се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №69/22.06.2022 г. по т. д. №878/2021 г. на ВКС, решение №55/30.05.2022 г. по гр. д. №1421/2021 г. на ВКС, и решение №14/02.03.2022 г. по гр. д. №997/2021 г. на ВКС. Въпросът се поставя във връзка със становището на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на приобщените по делото доказателства, в т. ч. допусната по делото комплексна съдебно-техническа експертиза и изготвеното от в. л. Щ. заключение, при наведени твърдения, че съдът изцяло го е кредитирал като обективно и компетентно, без да го съпостави с всички събрани по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2024 по дело №/2024

по чл. 280, ал. 1, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество изложението възпроизвежда оплакванията, обективирани в касационната жалба, за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на формираните фактически констатации и нарушаване на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд грубо е нарушил основната цел на делбеното производство, а именно всеки от съделителите да получи по възможност дял от имуществото, като е отказал да бъдат допуснати допълнителни въпроси към вещото лице относно възможността за разделяне на процесния имот. Според касаторите вещото лице не е довършило до край поставената задача при данните, че къщата е неподеляема, но земята е и има възможност да се обособят два отделни парцела. Свързано с този довод е съдържащото се в касационната жалба твърдение, че при разделяне на земята на два еднакви парцела от по 600 кв. м., е възможно двамата ищци да получат в общ дял имот, при което разликата до размера на общите им дялове бъде изплатена Д. И., а в дял на последния да бъде възложена къщата с другите 600 кв. м. Това твърдение е обвързано с оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания в тази насока. Поддържа се също така, че въззивният съд се е произнесъл по претенциите по чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване само и единствено на основание, че не било установено Д. И. да е ползвал имота, без да съобрази заявеното още в отговора на исковата молба, че владее и ползва имота и може да предостави ключовете от дворното място и къщата на касаторите, за да я ползват по време на делото. На следващо място за неправилен считат извода на въззивния съд, че следва да заплатят на Д. И. 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че съгласно изискванията на закона всяка страна заплаща направените от нея разходи за адвокат и такива не се следват на никоя от другите страни. Считат, че е налице произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.